Господари на цените

„Двама министри при премиера за цената на хляба“, съобщиха в началото на емисиите си най-големите телевизии преди седмица. Няколко дни по-късно земеделският министър Мирослав Найденов беше попитан дали това не е кризисен щаб за цените. „Не, това са вестникарски заглавия“, отговори възмутено той. За пред публиката. Защото точно това беше целта му – хората да видят, че няколко мъже със сериозни изражения са искрено възмутени от ръста на цените, заседават извънредно и ей сега ще им покажат къде зимуват раците. На цените. Ако не вярвате, отворете сайта на Министерството на земеделието и храните, където самият Мирослав Найденов съобщава: „Премиерът Бойко Борисов възложи на мен и на вицепремиера Симеон Дянков да направим анализ на ситуацията на пазара на зърно“. Разбира се, че анализът ще стигне до извода, до който може да стигне всеки поне малко икономически грамотен човек. И то без премиерът да му го възлага.

За добро българската икономика е отворена и цените на основните продукти са обвързани с международните цени. Като има суша, реколтата ще е по-ниска, а цените ще са по-високи. Като има огромно производство, а търсенето остава същото, тогава цените падат. Даже ми е неудобно да го пиша, толкова е елементарно. Поради капризите на времето тази година в САЩ се очаква по-слаба реколта от царевица, затова купувачите на фуражи отсега си приготвят повече пари. Преди две години пък сушата в Русия намали значително реколтата от пшеница и Владимир Путин (тогава министър-председател) забрани износа й. Резултатът беше покачване на цените, което пък изключително много зарадва българските зърнопроизводители. Ей такива работи. И премиерът, и министрите много добре разбират това, но полагат усилия да не им личи.

По различни причини хлябът в България е не толкова хранителен продукт, колкото символ. Направете сметка колко пари харчите месечно за хляб и ще получите в пъти по-малка сума от тази, която харчите за транспорт. Или пък за ток, или за цигари, ако пушите. Но заглавието „Хлябът поскъпва“ има несъразмерно огромна сила, която е далеч от разума. До този извод са стигнали и премиерът, и министрите му – забелязали са тази огромна и неразумна сила на заглавието и са решили да демонстрират взимане на мерки. Иначе и те много добре осъзнават, че няма какво да направят.

Работата на администрацията е преди определянето на цените, а не след това. Правителството трябва да създаде условия за производство, да гарантира, че всеки има равен достъп до пазара и да санкционира всеки опит за установяване на монопол или договаряне на картел. Постигне ли това правителството, тогава за всеки ще бъде ясно, че цените са такива, каквито са. Можеш само да ги анализираш. А защо тогава надуват мускули?

Малко преди великденските празници медиите цитираха проучване, според което 83% от българите одобряват държавните мерки за контрол на цените на агнешкото месо, яйцата и козунаците. Щом за агнешкото са 83%, за хляба трябва да са дори повече, нали? Същото са си казали премиерът и двамата му министри – на финансите и на земеделието. Утре ако се появят необходимите фактори, хлябът може наистина да поскъпне, а всички ние ще сме забравили за поредната популистка акция. Така както забравихме за новата административна структура, която трябваше да „осъществява мониторинг на цените на хранителните стоки“ още миналата пролет. Така както забравихме за договорения от министър-председателя Бойко Борисов с единствения производител на горива у нас мораториум върху цените на бензина и дизела. Това също беше миналата пролет. Така както след месец няма да помним как министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев отново говорил с някого в Бургас и обеща поевтиняване на горивата със 7 стотинки.

Героическите пози на управляващите в защита на цените не са просто популизъм. Те са и опасни, защото продължават да заблуждават недостатъчно информираната част от населението, че правителството може да контролира цените. Така разумът напуска все повече и повече хора, а после очакваме гражданите да са инициативни, да произвеждат повече и да гласуват умно на изборите.

Героическите пози са опасни и защото такива безплодни действия всъщност прикриват критични бездействия в други сфери. Няма кризисен щаб за поскъпването на тока с 13%, няма и да има. Защото случайно повече хора могат да разберат какво се случва в традиционно непрозрачната енергетика. И случайно могат да си зададат въпроса: а тези що се занимават с глупости, след като има толкова сериозни други проблеми!?

Публикувано в „Труд„

Прочети цялата новина

Свързани новини: