Автор: Ники Русиновски /БГ Татко/ За изработването на Фейсбук страница и Twitter акаунт на Програмата за развитие на селските райони Министерството на земеделието е платило 50 000 лева, съобщи днесhttp://openparliament.net. Вчера Фейсбук страницата имаше скромните 24 “харесвания”, които днес се увеличиха до 51, като един от феновете е самият министър Мирослав Найденов. За сравнение, Фейсбук страницата на БГ Татко има над 16 000 “харесвания”. Проверка в сайта на министерството показва, че за изработването на страницата във Фейсбук и акаунт в Туитър, който пък има цели трима последователи, са платени 50 хил. лв. за една година. Още толкова е ...

България е страната с най-голям ръст на брутната работна заплата, сочат данни на Евростат. Според изчисления на статистическия институт средното възнаграждение у нас се е повишило с 13.93% до 439.17 евро.За сравнение, в началото на годината, отново според данни на института, средното брутно възнаграждение е било при ниво от 385.5 евро. Въпреки ръста, страната ни [...]

1. Не само 10, а на всички стоки да замръзнат цените. 2. Цените да замръзнат не за три месеца, а завинаги

През тази година за изработване и поддържане на страницата на земеделското министерство във Фейсбук и акаунт в Туитър са одобрени още 50 хил. лв. Я пак – 50 000 лева за нещо, което 12-годишният ви син може да направи за 15 минути в къщи?! И още 50 000 лева годишно за публикации в интернет-форуми? С толкова пари могат да бъдат наети 10 човека (!), които по максимум 1 час на ден (защото какво толкова повече да публикуват) да публикуват цяла година срещу „скромно” заплащане от 400 лв. месечно. Скромно, но половин средна работна заплата – за 1 час работа на ден? Не е зле.

Зелените отговарят на призива на премиера Борисов да го подкрепят във връзка с провеждането на референдум за АЕЦ “Белене”:

„Уважаеми г-н министър-председателю,

ЗЕЛЕНИТЕ сме изключително поласкани, че в труден за правителството момент се обръщате публично към нас, за да се опитаме да повлияем на общественото мнение да откаже своята подкрепа на антибългарската акция на БСП и нейните сателити за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Ние също Ви поздравяваме за това, че искате да спестите парите на данъкоплатците, които биха били похабени в тази акция, маскирана като референдум – най-демократичната форма на допитване до хората. От самото си създаване ЗЕЛЕНИТЕ сме на мнение, че всеки допълнителен лев за АЕЦ „Белене“ е още един пропилян лев. Радваме се, че сега и Вие вече стоите зад позицията на ЗЕЛЕНИТЕ!

Трябва да признаем обаче, че е тъжно, когато работата за защита на обществения интерес се забелязва от управляващите само когато бива блокиран „Орлов мост“. За едностранно и безвъзвратно прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ ние Ви призоваваме от самото начало на мандата на това правителство. Дълбоко съжаляваме, че се колебахте цели 3 години! Три изгубени години, три години на страхливи и непоследователни действия пред заплахите на Кремъл и българската ядрена мафия. Дори обявеното прекратяване на проекта звучи нееднозначно. Настояваме прочее, да представите пред българското общество актуалната информация за развитието на преговорите по т. 4 от Решението на МС от 28 март 2012 г.: „4. Да се проведат преговори за уреждане на отношенията между „НЕК” АД и „Атомстройекспорт” ЗАО във връзка с решенията по точки 1, 2 и 3.“.

Искаме също така да Ви попитаме, г-н министър-председателю, как така руската АЕЦ „Белене“ е неизгодна и лоша за България, а руската АЕЦ „Козлодуй“ – нови блокове 7 и 8 – не е? Пресметнахте ли загубите за България от това строителство или просто продължавате тактиката на предшественика Ви, Симеон Сакскобургготски, който, за да притъпи атаките срещу затварянето на 1-4 блок в „Козлодуй“, реши да пусне „Белене“? Атаки, които и тогава бяха инспирирани, водени и платени от БСП, сателитите ѝ като ВМРО и „Гергьовден“, ядрената мафия и руската пета колона в България! Не пускате ли Вие днес „Козлодуй“ 7 и 8 в неуспешен опит да „укротите“ БСП? Нищо ли не научихте от историята на българската ядрена енергетика? И отново не казвате, че цените на тока и от новите блокове в Козлодуй ще вървят нагоре, че икономическата и геополитическата зависимост от „Големия брат“ ще се засили, че вместо децентрализация и възможност за лични приходи от и по-малки разходи за енергия, Вие ни предлагате засилване на енергийния монопол, високи цени и изнемогване на хората и бизнеса!

Защото референдумът засяга не само мястото на АЕЦ. Въпросът е дали данъкоплатците искат да изхарчат милиардите евро за АЕЦ, където и да е разположена тя.

ЗЕЛЕНИТЕ имаме всички аргументи, за да бъдем срещу подобни проекти, но в светлината на последните трагични събития в Бургас, искаме отново да Ви напомним един от тях – че всяка АЕЦ е потенциална цел на терористична атака. Убедени сме, че след атентата в Бургас, правителството вече ще разглежда това предупреждение с необходимата сериозност и отговорност.

ЗЕЛЕНИТЕ продължаваме да твърдим, че всеки лев, инвестиран във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е в пъти по-добра инвестиция отколкото в атомни, въглищни или газови централи. Това е стратегическата визия за устойчиво развитие на България. Но доколкото Вие и правителството популистки громите ВЕИ като основни „виновници“ за бедността на хората (позовавайки се на сгрешените схеми на досегашното им развитие), в същото време реално разгромявайки малкия и среден бизнес, трябва да сте наясно, че изборите през 2013 г. ще са истинският референдум за днешната власт.

Национален съвет на ПП ЗЕЛЕНИТЕ

П.С.: Не трябва да има никакво съмнение, че ЗЕЛЕНИТЕ ще продължим да стоим на своята позиция относно АЕЦ „Белене“ и да пропагандираме вредата от този проект, дори и да се проведе референдум. Подозираме обаче, че и тогава няма да „ни забележите“ – защото в страна, в която властта контролира тотално медиите и се стреми да убие чрез финансови и други рестрикции извънпарламентарните партии, „забелязването“ става само на „Орлов мост“! „

След като преди дни стана ясно, че url=http://www.kaldata.com/72033/%D0%9C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8-57-%D0%BC%D0%BB%D0%BD-%D0%BB%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-upgrade-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D...

Разговор между познати. - Ти какво обичаш повече – виното или жените? - Всичко зависи от годината на производство. Усмихни се, България, тази зима българските мъже ще трябва да наблягат върху нежната част, защото за винопроизводителите годината никак не е хубава. Сушата е на път да умори реколтата, а лозарите са принудени да правят молебени за дъжд. Дано молитвите им да бъдат чути, защото едва ли някой друг ще им помогне. По нашите земи отношението към виното винаги е било много сериозно, а то е сакрална напитка, защото се е смятало, че променя състоянието на човешката душа и ни доближава до боговете. След едно такова продължително доближаване до боговете един мъж се озовал в лекарския кабинет: - Значи, докторе, вчера пихме водка с едни приятели. Като свърши, почнахме да пием вино. Като изпихме виното - намерихме един коняк и него изпихме. После дойде един приятел и донесе каса бира. После някакъв аматьор донесе едни бисквити и аз се натрових с тях.

 

Проучване: Германците са по-щастливи в региони с повече имигранти

 

Три книги на новозеландския клон на Random House бяха отличени в престижния конкурс The New Zealand Post Book Awards 2012. Победителите бяха обявени на церемония в Уелингтън в сряда.

В категорията Документална/научна литература приза грабна Tupaia: The Remarkable Story of Captain Cook’s Polynesian Navigator от Джоан Друет (на снимката). Изборът на читателите бе присъден на From Under the Overcoat от Сю Ор, а за Най-добър дебютен документален/научен роман бе обявен New Zealand by Design от Майкъл Смит.

За Random House NZ това е поредният успех. През 2011 г. издателството спечели два от призовете на друго значимо съревнование – литературните награди Thorpe-Bowker. Тази година за втори пореден път стана победител в същите категории – Издаване на новозеландски автори и Издател на годината, а грабна и отличие за Най-добра промоционална и търговска поддръжка.

„Имам чувството, че сме спечелили златен медал на Олимпиадата”, споделя административният директор на издателството Карън Фърнс по време на награждаването. „Да спечелим три от трите награди, които се присъждат за издателство, е невероятно признание за талантливия екип на Random House NZ”.

Наградите The New Zealand Post Book Awards са учредени през 1996 г. След 2010 г. под това име са обединяват съществуващите към онзи момент две най-престижни литературни награди – The Montana Book Awards и The New Zealand Book Awards. Конкурсът се провежда под егидата на Booksellers New Zealand, а основни спонсори и партньори са вестникът New Zealand Post, Creative New Zealand, Асоциацията на книгоиздателите в Нова Зеландия, Обществото на новозеландските автори и Book Tokens (NZ).

 

Правителствната пресслужба разпространи съобщение, с което информира какво е мнението на премиера Бойко Борисов за провеждането на искания от БСП референдум за атомната централа „Белене”. Думите му са предадени буквално. В съобщението се казва:

„Премиерът Бойко Борисов, Министерският съвет и ПП ГЕРБ подкрепят провеждането на референдум за строителството на АЕЦ „Белене“. Това стана ясно по време на днешното заседание на правителството.

„Станишев казва, че сега едва ли не щял да брани референдума от ГЕРБ. Точно обратното и ви моля всеки от вас където и да говори да каже, че аз и вие, и ние, и правителството сме „За” референдум. Категорично. Не е нужно да го брани, точно обратното“, заяви г-н Борисов пред министрите.

„Референдум обаче струва към 30-40 милиона, тоест избори все едно се правят. А ние избори имаме след няколко месеца, догодина юни или кога, сиреч аз не виждам откъде мога да извадя 30 милиона или 40 милиона от бюджета или той трябва да мине на актуализация, да похарчим още за този референдум. Така че ние не сме против, ние сме „За”, но лично ще държа в този референдум българският парламент или както се възлага, като се напише „За” или „Против”, отдолу да се напишат условия. Ако си „За” това означава, че всеки българин трябва да изплати все едно по един Мерцедес на централата. Ако я правим за 22 милиарда, който поиска, токът ще струва еди колко си и той в никакъв случай няма да е евтин, защото тези кредитни пари няма кой да ги плати. И Станишев прекрасно го знае. Просто той действа подло в момента към българите“, допълни министър-председателят.”


Вместо това изказване да се приеме като виц, съобщението от пресцентъра на Министерски съвет влезе в информационните емисии като водеща новина. Думите на българския премиер, малко поизгладени и фризирани бяха изтълкувани, че референдумън за "Белене ще се прави едновременното с парламентарните избори догодина.

Така всъщност се разбира и основната причина за събираната от БСП подписка. Причината не е българската ядрена енергетика, развивана чрез АЕЦ"Белене". Причината не е референдум като основна демократична форма на допитване до народа и съобразяване с неговото мнение. Причината са парламентарните избори, когато и да се проведат - в срок или предсрочно - БСП вече има списъци с понциални избиратели, барабар с ЕГН-тата. Списъците обаче са и в ръцете на управляващите през администрацията, която трябва да ги проверява. Затова популизмът е много полезен.

Хладилникът може и да е празен, но по телевизора Бойко Борисов предупреждава, че всеки българин трябва да се лиши от поне един Мерцедес, за да се построи атомна централа при Белене.

Начинът на изказ на българския премиер по правило се приема безкритично, но не може да се продължава да се приема безкритично собственическото му отношение към парите на българските данъкоплатци, между които са даже бебета защото и за пюретата и памперсите се плаща по 20% ДДС. Бойко Борисов раздава парите на данъкоплатеца като свои, а хората приемат това благодеяние като манна небесна и все още го добряват въпреки обидното му за средно интелигентен човек.

Днес в ранни зори бурни протести на живеещи в идеалния център на столицата огласиха ефирните медии и смутиха августовския покой на голяма част от държавните и общинските институции. След като градските съветници в най-населения град близо три години мъдруваха една наредба за паркирането, я гласуваха неотдавна. Точно тя стана повод за негодуванието на софиянци. С две думи казано – общинарите предвиждат по-скъпа такса за Синя зона в центъра, удължаване на работното време на любимите на народа „паяци” и „скоби” и яко дране на кожи за онези, които искат да си паркират колите пред домовете в центъра. Т.нар. абонамент за последните обаче не гарантира, че когато се приберат от работа, няма да заварят паркирана колата на някой друг гражданин на републиката на техните платени паркоместа. Ето тази тънкост не е регламентирана и затова хората с основание се гневят, още повече че кооперациите им така са построени, че нямат гаражи. Със сигурност само е гарантирано правото на общинските...

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йордания, а днес ще прекосим Египет. Приятно четене:

На мотор из Африка

втора част

Египет: от Нувейба до Асуан

 

  Кратка статистика на цените В Египет 1$ струва 5,66 египетски паунда, а 1литър бензин е 1,75 паунда, което е под 50 стотинки. Има 90 безоловен и 92 обикновен. И така все още сме в петия ден от пътуването 07.06.2010г. Фериботът пътува около 2 часа и в 15.30 часа бяхме на пристанището на

Нувейба, Египет

Естествено първото, което ни посрещна е административна сграда във формата на пирамида. Нали сме вече при фараоните.

 

    Тук още с пристигането сгрешихме като слязохме доста рано. Моторите ни бяха на долния полу етаж на ферибота и трябваше да изчакаме да се изнесат всички автобуси и коли от горния. В това време към нас се приближи човек, който ни връчи с Мони по един документ – написан на арабски, а човека не говореше английски. Кой беше и как ни позна все още не мога да си обясня, но явно че това щеше да ни трябва. От вълнението, че вече сме в Африка въобще не се притеснявах, че всъщност слизам, без да знам къде ми е паспорта и какво въобще се случва. Слязохме на пристанището с моторите и веднага отидохме към имиграционната служба. Тази служба е съвсем близо до пристанището. До нея се

продаваха визите, като всяка струва 15$

Купихме, влязохме в службата, залепиха стикера виза и след точно 10 минути бяхме официално пуснати в тази страна. Гледам, цъкам и не мога да повярвам, че на фона на цялата суматоха, всъщност има абсолютен ред в преминаването на границата. Предстоеше трудната част с регистрацията на моторите, за което бяхме чели много и знаехме, че ще е адски сложно и ще отнеме време. Попитахме къде трябва да отидем, упътиха ни и спряхме пред един голям навес с коли, автобуси и камиони. Притесних се, защото мястото много ми заприлича на каналите в КАТ-София, от които доста съм патил и беше пълна лудница. Страшно много хора и всичкия багаж се разтоварваше, проверяваше и отново се качваше на всяко едно превозно средство. Ужас, как ще се оправим още се чудех. Гледахме с Мони и се чудехме от кое гише да започнем обиколката. То какво ли се чудехме, като навсякъде пише само на арабски. Избрахме едно, влязохме, ама веднага ни изгониха, щото не сме били за там. В това време към нас дойде полицай от Туристическа полиция. Той ни каза да изчакаме и ще прати човек да ни помогне. Такъв вид полиция бях виждал само миналата година в Йордания и сега малко се успокоих, защото тяхната работа е да помагат на такива туристи като нас, които владеят до съвършенство арабския език и обичат да пушат и да се разхождат безцелно пред десетките гишета :D След около 5 минути при нас дойде друг полицай, който каза че ще ни помогне за всичко. Тръгнахме заедно с него и

минахме общо 9 гишета за около два часа и половина

Въобще си нямам представа какво попълвахме, какво давахме. Разбрах само, че направиха сверка на рамите на моторите и провериха багажа или по-точно питаха какво носим. Как какво – гащи и чорапи, наши родни, че тука си нямате. Тук не трябва да се споменава, че се носят фотоапарати, лаптопи, камери и др. техника, защото искат и за тях да се плаща такса. Записаха ми SPOT-а, като беше смешно че ме пита какво е това и аз казах GPS въпреки, че точно до него си стоеше истинския GPS. Човека пита къде му е екрана и аз някак от вътре ми дойде да кажа, че е стар модел. Митничарят каза, че може и да е стар, но ще го запише. Викам си добре, щом трябва. Като цяло процедурата представлява както е при нас минаването на КАТ за регистрация на нов внос МПС.

Прави се застраховка гражданска отговорност, копия на паспорта, талона на мотора, шофьорската книжка

Всичко струва по 150$ на човек. В крайна сметка след цялата процедура и след три часа обикаляне и смях с полицая, че горкия беше много отнесен и си загуби даже радиостанцията, имахме по два регистрационни номера и египетска шофьорска книжка. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Египетска шофьорска книжка"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Египетски регистрационни номера"][/caption]       Общо три часа и вече бяхме готови. Без помощта на туристическата полиция нямам представа колко време щеше да ни отнеме, но със сигурност нямаше да успеем преди края на работния ден. За това съдействие даже нищо не се плаща. Помислих в България колко би отнело човек да си извади книжка и да регистрира МПС и се отказах да мисля, че да не си развалям настроението. Полицаят ни посъветва къде да намерим хотел и тръгнахме. Вече карахме в

Египет

През цялото време на границата беше 42 градуса, страшна лудница, хората ни гледаха, радваха ни се или ни се смееха не знам, защото не разбирам арабски, но беше доста забавно. С помощта на едно такси намерихме хотела, на 10 километра след пристанището.  

  Настанихме се в хотела, което всъщност бяха бунгала, но много хубави и чисти. Поръчахме си по една бира и едва тогава можех вече да осъзная, къде се намирам - в АФРИКА. Бях доста развълнуван от този факт и по тази причина пих още една бира :D Километрите за този ден бяха около 400, но жегата започна страшно да ни мори и доста бяхме капнали от умора. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Героите са уморени :)"][/caption]     Около бунгалата си беше като оазис. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Хотелът"][/caption]

    Всъщност Нувейба се намира на Синайски полуостров и точно зад нас беше и пустинята Синай, която предстоеше да прекосим. Nuweiba е съкращение от Nuwayba'al Muzayyinah на арабски език, което означава нещо като мястото, където Моисей отвори водата. Има нещо такова, защото точно на това място от Нувейба по права черта през Червено море е Саудитска Арабия и има нещо като подводен мост или по-точно плитчина с широчината на мост от двете страни на която е много дълбоко. Просто някакъв природен феномен, който започва от гр.Нувейба. Приключи и този ден от нашето пътуване.   08.06.2010г. - Шести ден. И тази сутрин станахме рано, въпреки че умората вече се натрупваше. Вечерта преди да легнем момчето на рецепцията ни обясни кой път да хванем за Кайро. Пътищата са няколко, но само един е отворен. Така тръгнахме по крайбрежието. Тук личеше, че е този район е бил с доста развит туризъм, но в момента всичко беше изоставено. Не знам каква е причината, но минавахме край доста хубави малки хотелчета, с хубави плажове, но без никакви хора.

    Сега всичко беше пусто, но все пак намерихме единственото работещо кафе с бензиностанция. Веднага се възползвахме да заредим малко гориво и да изпием първото кафе за днес.

  Мястото се оказа много оживено. Тук спираха всички пътуващи по този път. След кратката спирка продължихме. За Кайро трябваше да минем през пустинята Синая, но първо пред нас беше планината. Температурата се задържа около 25 градуса. Беше прохладно и приятно за каране за момента. Стигнахме до планинския проход. Красив, с нова настилка и с прекрасни завои. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Синайската планина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Проходът. По дяволите, защо египетските пътища изглеждат така добре?!? (бел.редакцията)"][/caption]     След около 20км по този проход се изкачихме на най-високото място. От там продължихме още малко между скалите, които имаха много странен червен цвят. Имах чувството, че са нагрени от жегата до червен цвят и всеки момент ще се разтопят.

        Беше интересно и от доста време не бях карал усмихнат под каската. Продължихме напред. Не след дълго скалите изчезнаха и остана само пясък.Пътищата станаха убийствено прави, което лично мен много ме затрудни да стоя буден на мотора. Кратка спирка за събуждане.

  В един участък минахме през прясно положен битум, преди асфалтиране и хубаво се налепихме целите с него, включително и моторите. Това малко ни събуди.

    Колкото и да гледахме и да се ядосвахме, то друг начин нямаше или както често казваше Мони - "това е част от играта." Пожелахме майките на тези пътни строители да са живи и здрави дълги години и продължихме. Колкото и да бяхме щастливи от факта на какво място караме, тези прави пътища доста ни мориха. Спирахме за по цигара, но бързо тръгвахме, защото в пустинята дървета няма и сянка не се намира. Така с няколко почивки стигнахме до

тунела под Суецкия канал

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Тунелът под Суецкия канал"][/caption]   Снимката съм я взел от интернет, защото там е толкова охранявано, че няма начин да спреш, да извадиш фотоапарат и да снимаш. От двете страни на пътя има през 20 метра постове, въоръжени с всякакви пушкала. По пътя от Нувейба до тук само на едно място ни спряха за проверка и то точно на мястото, където започва този път към Кайро през пустинята. И точно на това място в другата посока се стига до Израел. Тунелът е кръстен на египетския инженер Ахмед Хамди и свързва азиатската част на Египет с африканската. Минавайки този тунел вече и географски бяхме в

Африка

От другата страна ни посрещнаха малко по-високи температури – около 34 градуса. Спряхме да огледаме картата и решихме да продължим направо към пирамидите в Гиза. Движението на около 50 километра преди Кайро стана доста натоварено. Шофьорите тук са ужасни. Засичането е нещо абсолютно нормално и е опасно ако човек се опита да кара спазвайки някакви правила, с които е свикнал. Стигнахме и Кайро. Въпреки, че бяхме на околовръстното стояхме на няколко пъти в задръстване. Следвахме табелите, които за наш късмет бяха и на английски и достатъчно на брой. Точно преди Гиза слязохме от околовръстното шосе, малко се пообъркахме, но в крайна сметка в 16.30 часа бяхме на паркинг пред пирамидите. От тук нататък е забранено влизането с превозни средства в целия парк. Естествено местните веднага започнаха да опитват нещо да ни прекарат, предлагайки различни разходки до пирамидите – с кон, с камила, с „карета”. Ние накрая се подлъгахме и се качихме на една каруца, която в България и викат циганска мечта, а там му казват карета. Адско друсане падна. Бъбреците ми така подскачаха, че само сливиците ми ги спираха да ми излязат през устата. Купихме си билети за пирамидите и вече бяхме вътре. В първите минути не можех нищо да кажа, развълнуван от факта къде се намирам. Гледах, мигах, цъках с език и слушах разказа на човека дето удряше с камшик коня, който пък се противеше всякак да потегли с два натоварени глигана. Добре, че мина една камила, този кон го хвана срам и потегли, макар и на полусъединител.

  Започна разходката. За пирамидите няма да разказвам любопитни неща, тъй като има страшно много информация и не мисля, че можем с нещо да я обогатим. Ще покажа само това, което видяхме ние.

Хеопсовата пирамида - най-голямата

   

Пирамидата Хефрен - синът на Хеопс

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пирамидата на Хефрен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пред пирамидата на Хефрен"][/caption]    

Пирамидата на Менкаура

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пирамидата на Менкаура"][/caption]   Преди да продължим Мони се престраши да се качи на камила. Аз отказах, тъй като ми домиля за животното. :D

    След успешното качване и слизане продължихме към

Големия Сфинкс

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Сфинксът"][/caption]

    Вече стана 18.30 и започнаха да ни гонят от комплекса. Една последна снимка на "каретата" и угрижения за кончето собственик.

    Бяхме оставили моторите пред един магазин и трябваше да се върнем с "каретата" до там. Връщането също беше толкова романтично. Минахме през едно гето точно под пирамидите и успяхме да ги разгледаме и в друга светлина. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Край пирамидите в Гиза"][/caption]   Хеопсовата отново. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Край Хеопсовата пирамида"][/caption]     Върнахме се при моторите и веднага отидохме в хотел, защото бяхме доста изморени и не ни се обикаляше повече да търсим друго място. Естествено момчето, пред чийто магазин си бяхме оставили моторите „любезно” искаше да ни помогне със същия хотел, като се обади на мениджъра и ни уреди стаи. Отказахме и както се разбра по-късно, стаите бяха доста по-евтини от цената, която този младеж ни каза, опитвайки се да „помогне”. Тук вече ми направи впечатление как всички се опитват нещо да те излъжат и да ти вземат парите.

Нищо общо няма с онази любезност, за която бях чел в други пътеписи

Цените за туристи са няколко пъти по-високи от нормалното и искат бакшиш, дори ако нещо ги питаш. Не ми харесват хората, когато ни приемат само като една касичка, на която задължително трябва да и разбият вратичката и да изсипят съдържанието. Настанихме се в хотела, поръчахме си ядене и така приключи вечерта и този ден. По-късно видяхме и по трети начин пирамидите. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Пирамидите by night"][/caption]   Дълъг ден и се чувствах препълнен с впечатления от всичко видяно. Все пак за нас с Мони Египет беше нещо съвсем ново. А ни чакаше още доста...   09.06.2010г. - Седми ден от сагата. От Гиза тръгнахме рано около 09.00 часа. Целта ни вече беше спускане надолу към Асуан и по пътя каквото видим, като не пропускаме и Луксор. За да излезем във вярната посока отново трябваше да изпитаме ужасното движение на Кайро. Все пак вече с натрупан опит, много бутане между коли, камиони, и други подобни след един час излязохме във вярната посока. Минахме през квартали, където мръсотията беше толкова голяма, че не съм си и представял, че е възможно. Всички боклуци се изхвърлят на пътя. Нощните ставания по голяма и малка нужда се изхвърлят в реката, а пък аз винаги си представях Нил като нещо романтично. Що така съм си го представял не знам, но тук египтяните надхвърлиха всички мои очаквания за "чистота". След като хванахме вярната посока

продължихме да караме по течението на Нил

Минавахме през села почти без разстояние между тях, а на всичко отгоре с "легнали полицаи" в началото, в края и в средата на селото. Ужас. Няколко прескочихме, тъй като малко късно ги видяхме. Мони караше пред мен и буквално през 5 минути в каската си чувах - "внимавай". Така карането стана трудно още в началото. Най-интересното стана след около 20 километра каране.

Спря ни полицейски конвой от Туристическа полиция

Обясниха ни, че с ще карат с нас, за да ни пазят. От какво ще ме пазят не разбрах, щото до сега си карахме и не видях нищо страшно, но тук било задължително. Никой от тях не знаеше английски и само едно момче се доближи към нас, разбра че отиваме към Асуан, но първо в Луксор и ни попита „Сахара уи” – направо онемях. Явно, че питаше нещо важно, но нито аз нито Мони го разбрахме. Той повтори още няколко пъти, но резултата беше един и същ - той гледа умно, а ние гледаме усмихнато. Бе какво е туй "Сахара уи" не може да обясни, ама го повтори поне 10 пъти. С Мони решихме, че щом повтаря е нещо важно и се съгласихме да ни поведе към туй важно нещо. Тръгнахме заедно с тях. Скоростта беше максимум 90 км/час и тогава още разбрахме, че няма да стигнем Луксор за един ден. Трудна работа, а виждахме, че този пикап Тойота дава всичко от себе си. „Сахара уи” като гледахме картата се оказа, че означава „Sahara way” и явно е питал дали да карат от там. Правилно сме се съгласили и вече карахме през пустинята Сахара. Невероятно красиво беше, а и усещането

да караш в Сахара беше за мен като една сбъдната мечта

За някои е странно да намериш нещо красиво в едно огромно "нищо" пълно навсякъде с пясък и един асфалт през него, но ние с Мони някак намирахме, защото бяхме доста щастливи от този път. Не можех да спра да се оглеждам във всички посоки, въпреки, че освен пясък и малко скали друго нямаше. Покарахме около 100км и спряхме на крайпътно "кафе". Тук кървава история - има кафе, чай и току що заклани агнета и кози висят на куки, готови да се превърнат в печено по желание на клиента.  

      Снимка и с нашата охрана [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="С охраната"][/caption]   След почивката продължихме и така през определени километри ни предаваха на следващ конвой с една тетрадка, в която се разписваха точно като за багаж - предал-приел. Спирахме по пътя за чай, който много помага в жегите. Вече беше сигурно, че няма как да стигнем днес до Луксор и решихме да се наслаждаваме на карането и да търсим нещо забавно в това ужасно бавно пътуване. И намерихме - падна голям смях с английския, който говорят като неща от сорта „Уан минетс” – една минути, което ще рече, че чакаме около 10 или „Йор насналити” – вашата националност. Весело беше и много се забавлявахме а и пътуващите с нас също доста се хилиха. Всеки си говори неговия език, ама всички се смеят, което е добре. Температурата също беше на наша страна като не се качи повече от 35 градуса. Спирахме за по цигари и снимки и пак продължавахме.

    Единственото интересно за този ден беше минаването край

село на копти - египетските християни

След толкова много ислям ми беше странно да видя такова село и нещо християнско. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Коптско село"][/caption]

      За коптите се смята, че са наследници на древните египтяни - коренното доислямско /неарабско/ население на Египет. Те са най-голямата етно-религиозна общност. Последователи са на Коптската православна църква, която е една от древноезичните монофизитски църкви. Основана е в Александрия през 536-580г. от египетските копти. Монофизитството е християнската позиция, че Исус Христос има само една природа, което противоречи на диофизитската позиция, че Христос има две природи - една божествена и една човешка - и е осъдена като еретична. Точно заради това, че коптите са последователи на монофизитството тяхната царква също е обявена за еретична. Малко отклонение. Така около 18.30 часа стигнахме в

град Асют

Хубав град по средата между Кайро и Луксор и точно на река Нил. Тук поредната охрана ни намери хотел. Предаде ни пак с тетрадката на полицията пред хотела, а те веднага оградиха с едни бронирани щитове, едни автомати и не ни оставаше нищо друго освен да спим там. Моторите ни никога не бяха охранявани толкова добре. Ресторантът към хотела беше с невероятно добра кухня. Общо взето от момента, в който сме в Египет ядем само пилешко, щото това има навсякъде, но пък поне го има и е доста вкусно. А и бирата вече стана разнообразна

    Така приключи и този ден. С много жега, бавно каране, но някак мина много забавно.   10.06.2010г. - Осми ден от пътуването ни. Още от вечерта се бяхме разбрали с полицията, че ще тръгнем в 08.00 часа. Бяха много точни и точно в уречения час потеглихме към Луксор. Пред нас караше кола, след това ние и зад нас още една кола. Тази отзад беше с пуснати сирени, а тази отпред държеше скорост 120км/час дори и в града. Викам си ей сега за 2 часа сме в Луксор. Така излязохме от Асют за 10 минути. Всъщност това с карането в конвой явно преди време е имало своето значение, но сега според мен е напълно излишно, но няма как да се съкрати цяла една такава служба. Карахме около 50 километра в тази група и ни предадоха на друг конвой. Е, те караха с максимум 50км/час. Ужас. Толкова бавно не се бях влачил, а и започваше да става доста горещо колкото повече слизахме надолу в Египет. По едно време не издържахме, дадохме газ и изпреварихме конвоя, като го оставихме много назад. Те хората викаха, махаха, но кой да ти обръща внимание. Бяхме отново само двамата с Мони и разполагахме с цялото си време. Странно, но се почувствахме някак свободни. Пътят се движеше срещу течението на Нил и се приближаваше все повече към голямата река. Започнахме да спираме вече където си решим. Спряхме да починем близо до един канал, успореден на Нил.

        Хубаво място. Около Нил и тези канали беше доста зелено и някак успокояващо. Е, в същото време точно до канала миришеше точно като прясно спукана тръба на старата Софийска канализация, но това беше нормално за начина на живот тук - всичко се хвърля във водата. На фона на тази красота, ясно се открояваха селата, през които минавахме, потънали в боклуци и мизерия. Хората се придвижваха кой с каквото има

    Пътят стана настина красив и само на места се показваха скалите от Сахара.

  Така по този път стигнахме и до първото място, където можеше буквално да усетим Нил. Бяхме точно на брега.

        Вълнуващо преживяване, което изненада дори мен. Никога не съм мислил, че мога да стоя и да гледам в една река и да се наслаждавам. Някак с Мони не ни се тръгваше бързо, въпреки, че днес трябваше да стигнем най-после до Луксор. Дори околните селски къщи и "спирките" край пътя ни бяха интересни.

        Постояхме доста на това място, но жегата ни накара да тръгнем. Покарахме и след известно време ни спряха на един пост и ни накараха да чакаме отново конвой, който щял да кара с нас. Трябвало да пристигне този, с който сме пътували, защото онази тетрадка - предал-приел е в тях. А бе няма нужда от конвой си викам, ама кой ли ни пита. Почакахме да пристигнат онези с пикапа Тойота, модел "карета". Казаха, че не трябва да ги изпреварваме, ние се съгласихме и едва чакахме да тръгнем за да ги изрежем отново. Потеглихме, но след десетина километра един от полицаите махна да ги изпреварим и ние въобще не се поколебахме. Имало явно и разбрани хора. Така до Луксор си карахме сами под огромната опасност да бъдем отвлечени, убити или продадени в робство. :D Явно са ни наблюдавали и са преценили, че този който ни купи като роби само ще страда с нас и никой не ни закачи през целия ден.  

Стигнахме в Луксор

при температура 41 градуса. С наближаването на града по самия път беше много красиво с множество посадени и добре отглеждани цветя и палми. Карахме в нещо като цветна градина. В Луксор беше също толкова красиво и цветно. Естествено това е само около хотелите за туристи. В другите части си беше типичната египетска гледка – къщи от кирпич и по-рядко с тухли, тесни улички, доста мръсно, но пък в същото време хората са си супер безгрижни и спокойни. Настанихме се в хотел Шератон. Въпреки името хотела няма нищо общо с примерно този в София, но беше чисто и приятно, имаше интернет, баня и най-важното - пералня. Бяхме решили да останем в Луксор да починем два дни, защото вече доста се бяхме уморили от бързането. Тук дори пих и кафе еспресо - нещо, което не съм предполагал, че ще ми липсва някога. Така приключи и този ден от нашето пътешествие. С наближаването на границата със Судан, температурите все повече се покачваха и това започна допълнително да ни изтощава. Утре ни очакваше един ден като истинските туристи само в разходки.   11.06.2010г. – Девети ден. Днес за първи път се наспахме както трябва. Без да бързаме с едни дълги закуски и дълги кафета. За първи път след толкова километри не се налагаше да обличаме екипи, ботуши и да караме. Вече бяхме изминали близо 4000км за осем дни и умората се усещаше. И така, след кафето първата ни цел беше

Долината на царете

Уговорихме се с едно такси да ни повози до там и около 09.00 часа бяхме вече на път. Долината на царете е мястото, където са гробниците на фараоните. Тук освен фараоните са погребвани техните жени и деца и някои видни благородници. Общо всички гробници са 62 на брой, от които за 25 е установено със сигурност, че са царски. Най-старата гробница е на Тутмос І. По времето на Рамзес І е започнало изграждането на Долината на цариците, където ние не можахме да отидем. Тук е абсолютно забранено снимането, поради което ние като добри туристи спазихме забраната и не сме правили снимки. Само за илюстрация слагам две снимки свалени от интернет.

    По препоръка на туземците ние разгледахме гробниците на Рамзес І, Рамзес ІІ и Тутмос ІІІ. Просто си нямам представа как могат да се разгледат всички 34 броя гробници, отворени за посетители. Вътре е невероятно с много запазени и интересни стенописи. В гробниците обаче, освен красиво е и адски задух и жега и едва се диша. Абсолютно от никъде не влиза въздух и по тази причина всеки разглежда много бързо и бяга навън, където температурата от 40 градуса ти се струва прохладна. Тук изкарахме около два часа и поехме обратно към Луксор и по-скоро към Карнак.

Храмовият комплекс Карнак

е бил известен на древните египтяни като Ипет -Исут (най-святото място) и представлява град от храмове, построен преди 2000 години, който е бил посветен на триадата от божества –Амон Ра, Мут и Хонсу. Целият комплекс е с площ 840 декара, разделен

Видяхте, всички видяхте, почитаеми, как обичното ни правителство отново чу народните стонове и се притече на помощ на нас, клетите сиромаси, като замрази за три месеца цените на основните хранителни продукти. Сега, уважаеми, трябва да се засрамите заради вашето поведение на окайване и вайкане, което продължи изключително дълго и премина всякакви граници. То не беше театралничене как ще загинем, как всичко поскъпва - ето ви сега, пак се погрижиха за нас, а вие трябва да се чувствате ужасно виновни за това, че се оплаквахте без никаква причина. И понеже много добре се познаваме - ви предупреждаваме да се държите отговорно и да не тръгвате да грабите от евтините продукти. Ще преядете в тия жеги, ще се отровите от ядене и после пак ще легнете на грижите на държавата, в лицето на здравеопазването. Те вярно, че и цените на лекарствата паднаха драстично с усилията на правителството, но все пак трябва да проявите поне малко гражданска съвест. Трябва изключително високо да оцените доброто...

Хайгашот Агасян е на 59 години, родом от Варна. Обича да казва за себе си, че е 100% арменец и 100% българин. Името му от десетилетия е синоним на добрата музика. Най-много се дразни от дребните интриги и лъжите, които се изписват по адрес на музиканти и изпълнители. Страда заради липсата на колегиалност. Има прекрасна съпруга и син, чието име Азад в превод от арменски означава свобода. Така се казвал и баща му. Отказва покана за кафе с оправданието, че сладкишите са единственото му изкушение. - Господин Агасян, носи се славата ви на голям почитател на арменските сладки. Вие самият изкушавате ли се да ги приготвяте? - Никога през живота си не съм готвил. Смятам, че е загубено време да седнеш на тежък и разточителен обяд от 2-3 часа. Хапвам бързо нещо на крак, защото съм много зает. Всеки ден е неповторим – има много моменти, които никога повече няма да се повторят. Не може да си губиш времето в ядене. - Умеете ли да се радвате на тези малки всекидневни случки? -...

През изминалите две години терминът Metro се превърна в синоним и символ на новия интерфейс с tiles ("плочки") както в мобилната, така и в настолната версия на Windows. Днес компанията Microsoft обяви, че се отказва от употребата на тази дума за обозначаване на новия интерфейс. Вместо нея корпорация...

Акад. д-р Богдан Петрунов е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България, с широка международна известност. През 1963 г. създава първата в страната лаборатория по алергия към Националния център по заразни и паразитни болести. Представител е на България в Европейския медицински научен съвет към Съвета на Европа. Почетен член е на Руската академия на медицинските науки, както и на Международната асоциация по имунорехабилитация. През 2008 е избран за академик. Председател е Отделение по медицински науки на БАН. - Д-р Петрунов, хората като че ли най-често страдат от алергии през пролетта. От какви алергии се оплакваме през лятото? - Вярно е, че през пролетта хората страдат най-често от алергии, тъй като това е една от изявените или най-видимата форма на алергиите. - т.нар. сенна хрема или също бронхиална астма, причинена от полена на растенията. И тъй като през пролетта е най-интензивният цъфтеж, особено на тревите, които са основният...

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да “заключите любовта си” за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша “Кьолш” (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл “мензури”, наричани “щанге”. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат “като в къртичина”, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма “Хубава жена”:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното “капанче” в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

• бирата идва веднага;
• радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
• одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
• свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
• пепелник – навън може да се пуши;
• меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел “Maritim” до гарата. Разстоянието е около километър. “Йеди еуро, комшу” (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

- Как прави влакчето?

- Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Рьомерберг” е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се “Рьомер” и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Рьомер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното “стъргало” на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

Биляна си поръчва спагети:

- Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип “летище малко след сигнал за бомба” ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012…

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

 

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да “заключите любовта си” за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша “Кьолш” (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл “мензури”, наричани “щанге”. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат “като в къртичина”, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма “Хубава жена”:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното “капанче” в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

• бирата идва веднага;
• радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
• одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
• свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
• пепелник – навън може да се пуши;
• меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел “Maritim” до гарата. Разстоянието е около километър. “Йеди еуро, комшу” (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

- Как прави влакчето?

- Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Рьомерберг” е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се “Рьомер” и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Рьомер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното “стъргало” на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

Биляна си поръчва спагети:

- Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип “летище малко след сигнал за бомба” ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012…

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

 

Подобни публикации

• 05.04.2012 -- 24 незабравими часа в Солун (4)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (10)
• 09.05.2012 -- “Катюша” на различни езици (4)
• 01.11.2011 -- Катедралата в Кьолн (3)
• 08.03.2012 -- Шопинг-зоните на Кьолн (3)
• 28.11.2011 -- Ботаническата градина в Кьолн (4)
• 07.11.2011 -- Музеят на шоколада в Кьолн (11)
• 27.07.2011 -- Пещерата “Изворите на река Ангитис” до Драма, Гърция (5)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (2)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера “Съевата дупка” (1)
• 27.09.2009 -- Parc de la Ciutadella и зоопаркът в Барселона (4)
• 28.02.2009 -- До Копривщица и Панагюрище (4)
• 14.03.2012 -- Кратък наръчник с 10 полезни съвета за Вашата почивка (11)
• 31.12.2011 -- Центърът на Русе в последните часове на 2011 г. (0)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 14.03.2010 -- 100 национални туристически обекта (20)
• 04.10.2009 -- Фестивалът Merce’09 в Барселона (5)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (14)
• 15.04.2009 -- Рим – подробна карта и 160 забележителности на италианската столица! (14)
• 06.07.2012 -- Хартиен vs. Електронен билет за градския транспорт (12)

Проваленият „преврат” спаси на косъм румънския президент Траян Бъсеску от дълбините на политическата смърт. Триста дяволи! Одумките за талисмана му – неговите сини ризи, според разюзданото суеверие на хората, или щастливият знак на Фортуна – само 46,23% от неговите съграждани, отзовали се на референдума, хвърлиха съдбовен жребий за мореплавателя Бъсеску, кален в бурните води на управленския живот. Държавният глава не крие намеренията си да напусне политиката, защото винаги ще бъде верен на своята професия – морски капитан. И ако ръката на Фортуна е лека – той може да „постои на капитанския мостик до пенсия”, каквото е скромното му желание. Досущ като един велик кормчия, кръстосвал политическите морета преди и след историческия вододел, от който започва посткомунистическата история на Румъния. Каквато впрочем е съдбата на по-голямата част от политическата класа в Румъния. Но в тази президентска република властва и особен вид демокрация, при която щом някой от управляващите поеме...

Европейският съюз финансира проекта INDECT (Intelligent information system supporting observation, searching and detection for security of citizens in urban environment), съобщи Дойче веле. Информационната система, подкрепяща наблюдението, издирването на заплахите за сигурността на хората в г...

„Вярвам в теб” е мотото на най-големия фестивал за малки и големи момичета и момчета, който ще се състои в края на септември в София. Събитието ще събере на едно място деца в неравностойно положение, както и техни връстници от столични училища. Те заедно ще ни дадат урок по толерантност и ще ни научат как да приемаме различните хора в обществото ни. „Вярвам в теб” всъщност за пръв път казва познатата ни тв водеща Цвета Кирилова. Зрителите, които я познават от малкия екран ще я видят съвсем скоро в новото й амплоа – като председател на сдружение „Азбукари”. Това е организация с нестопанска цел, която работи върху обществено значими проекти. Именно „Азбукари” са организатори на първия по рода си у нас детски фестивал, който ще продължи три дни – на 28, 29 и 30 септември. Събитията ще се случват паралелно, в синхрон, ще следват вътрешна логика, ще се дирижират от водещ с опит в работата с деца. Във фокуса на фестивала ще бъдат игрите и спортните занимания. Акцент са състезанията с...

Случвало ли ви се е, докато четете, да си изгубите страницата? Наистина е много неприятно, нали? И после трябва да отделите време, за да намерите докъде точно сте стигнали. Това никога няма да ви се случи отново, ако ползвате модерния книгоразделител, наричан „Тичащият след страниците“ („Page Chaser“).

Става дума за книгоразделител, който автоматично се мести от страница на страница, докато вие четете. Това на пръв поглед елементарно изобретение всъщност е невероятно полезно - малкото сгънато парче пластмаса следи всяка страница, която отваряте, и щом затворите книгата, то се пъхва точно там, докъдето сте стигнали.

Концепцията е развита от дизайнера Hyeon Joo Lee и за този свой иновативен дизайн през 2009-та година той получава награда от Red Dot.

Главната идея е, че това е нещо като автоматичното запазване на текстовите редактори на компютрите. Създателят на Page Chaser твърди, че приспособлението спестява времето и усилието да помните до коя страница сте стигнали и да поставяте отбелязката всеки път. Така можете спокойно да се потопите в книгата, а „Тичащият след страниците“ да свърши другата работа вместо вас.

В момента такива книгоразделители се разпространяват и могат да бъдат закупени на официалния сайт на Albatros, но нищо не ви пречи да си я изроботите сами с лентичка пластмаса и малко желание. Вижте как може да стане това в следващото видео:

SAP се съгласиха да платят на Oracle $306 милиона като компенсация за нарушаване на авторското им право. Делото между двете компании започна, след като Oracle откриха масово сваляне и копиране на тяхна интелектуална собственост от страна на немската софтуерна компания. Според запознати, заради не...

Компанията Solar3D създаде създаде прототип на нов триизмерен фотоелектричен елемент, чиято ефективност е 25,7%, съобщава ресурсът Inhabitat. Според представители на компанията, бъдещите 3D фотоелементи ще бъдат значително по-ефективни от досега съществуващите. За сравнение, коефициентът на полезно ...

Цената на акциите на социалната мрежа Facebook падна за първи под прага от $ 20,0, което на практика е половината от цената, на която те се търгуваха при излизането на компанията на борсата. Ще припомним, че социалната мрежа проведе процедура по първична емисия на акции (IPO) през месец май тази ...

Големите търговски  дружества със сигурност имат данни (генерират, купуват, доставят), за да готвят бизнес стратегиите си. По-интересно е с помощта на какви данни държавата формира политиките си.

Трудно е да се предвиди как ще се развиват медиите глобално и у нас към 2020. Френската компания Idate  е завършила изследване  Next Gen TV 2020, в което има оценки на очакваното развитие на аудиовизията, стратегии, сценарии и модели за тв/видео пазара.

Очакват например развитие на свързаната към интернет телевизия (Connected TV), така че към 2020  г.   2/3 от т.нар.  ОТТ (over the top)  услуги  да се приемат чрез тв устройства, а 1/3 – чрез PC.

Eвропейската комисия вече констатира, че и сега продаваните телевизионни приемници могат да бъдат свързани с интернет,  но тази възможност действително се използва едва при 20 % до 30 % от тях.  Естествено при по-бърз интернет, повече  свързани устройства и повече налично  съдържание се очаква и  бърз растеж на свързаната телевизия.

Предвижда се  още нелинейните услуги да увеличат дела си от 3 до 12% към 2020.   Освен тв приемници  и свързваните към интернет устройства (таблети, смартфони, конзоли)  осигуряват  достъп до  нелинейни услуги. В края на 2011 г. броят на свързаните към интернет телевизори, конзоли за игри, автономни телевизионни приставки, плейъри за дискове Blu-ray и др.  в Европа е достигнал 47 милиона.

Предвижда се  растежът да е различен в различните държави от ЕС, по-конкретно  Испания и Италия да имат по-високи темпове от Франция и Великобритания.

Конкретните числа, свързани с очаквания растеж  на различните услуги,  са различни за държавите с  развита кабелна телевизия (Германия, Холандия и др.) и останалите. Тоест заварената инфраструктура е   фактор.

Вижда се, че Европейската комисия използва този тип данни и оценки за формиране на регулаторната си политика към телевизията.  Това, което не се вижда, е

• дали българската публична администрация разполага с подобни данни и оценки и
• ако да – как ги използва, ако не – как формира политики.

По повод сценариите за цифров преход, които държавата несъмнено обмисля.

Днес в сайта LiveNews беше обявено следното силно интригуващо събитие:

"Вижте в 14:30 в LiveBiz, LiveNews, LiveSport - кoй е истинският Кирсан Илюмжинов? Защо водещите разследващи журналисти от Калмикия не препоръчват на България подобен инвеститор, закупил "Петрол холдинг" АД и ФК "Черноморец"?

Защо президентът на Международната федерация по шахмат (FIDE) и бившият президент на Автономната република Калмикия в Руската федерация е остро критикуван от пресата и опонентите в родната Елиста за сделката с българския „Петрол“ и „Черноморец“?

Arab Spring awakens Kurdish dreams of autonomy

"Истинският университет е състояние на духа. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум." В другия университет "в добавка към това състояние, наречено разум, съществува и една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари, и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще."

32.5 хиляди загубени работни места за една година отчита статистиката през второто тримесечие. Спадът на заетите е все по-малък, но все още си остава спад.

Промяна в броя на заетите, хиляди на годишна база

Блогът за икономика 2012

За съжаление, където имам спорт има и допинг и Econimist Daily Chart са направили графика, показваща допинг нациите на олимпиадите (включва спортистите хванати с проба от самата олимпиада).

Ето това е класацията, която не трябваше да водим (но за съжаление водим…)

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Закони, писани на коляно, създават само хаос

Близко до управляващите дружество купи водещи провинциални медии

В опит по някакъв начин да ограничи публикуването на вредоносни и фалшиви приложения в своя магазин Google Play, компанията Google затяга правилата за софтуера в него. Сред новите мерки компанията отбелязва необходимостта от създаване на оригинални икони за приложенията, така че потребителите да не ...

Евтино, но труднодостъпно правосъдие

Компанията Avast Software BV, производител на решения за компютърна сигурност, отложи планираното за края на юли, първично публично тръжно предлагане (IPO) на своите акции на американската борса Nasdaq, заради неблагоприятната ситуация на пазара в момента. В началото на годинат...

През юни социалната мрежа Facebook пусна в действие свой магазин за приложения с името App Center. Досега той беше достъпен само за потребителите от САЩ. Отсега нататък обаче от него ще може да се възползва всеки потребител на Facebook, който има достъп ...

В пресата излязоха някои разкрития във връзка с разследването проведено през лятото на 2011г. над китайската хакерска група Comments (известна още като Byzantine Candor). Данни за дейността на хакерската група датират от 2002г. Миналата година 30 специалисти (подпомагани от специалното кибер...

В Държавен вестник, бр.57/2012 е обнародван   План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в България.

Цифровият преход в голямата част от държавите в ЕС е приключил, с изключение на Полша (юли 2013) и  Румъния  (януари 2015). При приемането на плана имаше симптоматично изказване на вицепремиера Дянков: “и може би след няколко години цифровизацията въобще няма да е и смислено нещо да се направи.”

Междувременно ресорният министър Московски заяви, че цифровизацията на наземното разпространение на телевизионни програми ще се реализира, дори повече – открива се процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет:  Кампания по информиране на населението относно въвеждането на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T).

Съществени теми за обсъждане са

• какво представлява в последна сметка планът сега, как са решени практическите проблеми, за които се говори в V.4 ;
• какви са сигналите от Европейската комисия по процедурата за мултиплексите;
• как, кога и от кого  ще се осигурява финансиране за освобождаване на спектъра;
• процедурата за информационна кампания на министър Московски.

Но във връзка с  изказването на вицепремиера какво е смислено и какво – може би въобще не,  специален  интерес представлява докладът на британската парламентарна комисия по комуникации Broadband for all – an alternative vision, публикуван през седмицата. Според председателя на комисията

На правителствената стратегия й липсва точно това – стратегия

и още -

Ако телевизията се разпространява  чрез интернет например, както вярваме, че може да бъде, тогава ключови моменти в живота на нацията като Олимпийските игри биха могли да бъдат недостъпни за общностите, които нямат  добра комуникационна инфраструктура

 

Ако телевизията се разпространява чрез интернет например.

Ако това е  идеята и на вицепремиера Дянков,  за нея трябва да се знае повече, защото засяга

• и държавата – приоритети в политиката към широколентов интернет и към цифрова телевизия;
• и инвеститорите в мрежи и оборудване,
• и потребителите, които сега срещу  8.3  милиона без ДДС ще бъдат информирани за някакви други неща.

 

Глобализирането ни чрез герберизиране е в пълен ход. Модните тенденции в международния популизъм идват все по-бързо у нас. Ето няколко примера.

В Иран мъдрото партийно и държавно ръководство реши миналия месец да избави народа си от мъките на слюноотделянето по недостъпното пилешко месо, като забрани то да бъде показвано по телевизията. Цената му скочила многократно след международните санкции и пилешкото станало недостижим лукс за бедните. Властта реши проблема със санкции срещу демонстрирането на тази храна.

Телевизионното затъмнение на истината и опитът за диктатура над общественото настроение чрез него са от решаващо значение и у нас. Важното е да се види от всички, че властта се бори с растящите цени, знаейки отлично, че реално нищо няма да се промени след картелното споразумение на държавата с две-три големи търговски вериги, които за известно време да не повишават цените на десетина стоки.

И от Венецуела, където управлява един „як касапин“ в областта на популизма в неговия латиносоциалистически вариант, също черпим опит на най-високо ниво. Венецуелският Уго Чавес се бори по всякакви чудновати начини с чуждото влияние и най-новото му умотворение е призив към сънародниците му да пият само местни сокове, вместо омразната му експлоататорска американска „Кока кола“.

И в България човекът с дебели правомощия взе по подобен начин да демонстрира приоритетна предизборна любов към българското. А как само беше вторачен във вносното с всичките очаквани изгоди от него- чак включи „европейско“ в етикета на партийната стока на парламентарната сергия преди три години!

Борисов, ако не сте забелязали, се изрепчи вчера не просто на чуждите инвеститори, но именно на германски такива, които нахока като кожодери заради високите цени на тока. За целта пусна в обръщение популисткото обръщение към народа, че чуждите инвеститори са му мили, но българските граждани са му приоритет ( като че ли изобщо е допустимо да бъде иначе!).

Не е известно обаче Борисов да държи такъв тон на „Газпром“, който държи най-високите цени на газа в Европа специално като за нас, най-богатите и платежоспособни европейци. И е известно защо…С отчисленията от тази свръхпечалба концернът ще спасява футболния ни „гранд“ ЦСКА. Грандиозна врътка- досущ като хитрината държавата да си държи депозитите на големите предприятия в посочена от нея банка, която с отчисленията от тях пазарува медии и медиен комфорт на същото държавно ръководство!

Както се вижда, търпим позитивите от негативите на глобализацията, като извличаме за нас най-новото в модните й леви тенденции. Дали му се вижда също и краят на това модно дефиле с голия ни цар на първа линия?

На този въпрос може да се отговори със съветския виц за двамата пияници, които след тежък запой установили, че случайно са пощадили бутилка водка и в спора дали да я гаврътнат веднага или интелигентно да изчакат около час, по-жадният от тях я скрил зад гърба си с предложение към другаря си по чашка да познае в коя ръка се намира. Обаче Боря – така се нарича във вица по-изтънченият пияница- не познал от първия път. Поради което, с мъка и напрежение в гласа, приятелят му дал втори шанс: „мисли, Боря, мисли…“.

Следващият път, когато нашият Боря посегне към опияняващата го власт, е редно да помислите и вие, които го величаете като „десен“. Ако сте изтрезнели, е време да забележите в кой лагер играе всъщност той.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
4 вратни пържоли
1к.ч. силно еспресо
1ч.ч. червено вино
1с.л. дижонска горчица
1с.л. мед
1с.л. сос Уорчестър
2- 3с.л. зехтин
1/2ч.л. сол
1ч.л. риган

Приготвяне:
Вратните пържоли редят в тава. В стъклен буркан се наливат кафето, зехтинът, червеното вино, горчицата, медът и сосът Уорчестър. Продуктите се разбиват с пасатор. С тази марината се полива месото. Тавата с месото се оставя в хладилник за 5- 6 часа. Вратните пържоли се прехвърлят в гювеч. Поливат се с маринатата. Поръсва се сол и риган. Съдът се похлупва. Пържолите се пекат на умерена фурна, 60 минути. В порция се поднася пържола, гарнирана с кръгче лимон и пресни зеленчуци.

От няколко дни съм във Варна и движа с две млади дами. Прекарваме си страхотно, макар че ми се струва, че по тоя начин няма да издържа дълго. Отседнал съм при родителите им, които са възрастни хора – някъде на моята възраст. Не стари, но възрастни. Както казва един дзен учител – човек остарява, гледайки как другите остаряват. Но аз сега съм с младите дами и не гледам никого, който остарява пред очите ми. И някак си не чувствам годините. Само сърцето ми да издържи на темпото. Струва ми се, че Анди, по-голямата от двете, доста ме харесва. Но пък по-малката – Вера - е по-жива и енергична, някак успява да ме занимава повече със себе си. И това кара Анди да ревнува. Почти непрекъснато сме заедно и аз неволно наблюдавам леките сблъсъци между двете дами. Страшен триъгълник сме. Аз – на 42 години, Вера на четири, Анди – на седем. Аз съм техният кавалер и от време на време – обект на споровете им. Но по-често обект на споровете им е някой бананов сладолед. Докато се шматкаме и...

Фондация „Кеше” разработва и технологии за отбрана, които на практика можели да спрат войните. С помощта на магнитни и гравитационни полета можели да бъдат блокирани системите Field Communication при всяка честота, убедени са учените. Системата е в състояние да заглушава всички комуникационни линии и когато се използва правилно, може пряко да блокира цялата комуникация в голяма площ дори и от разстояние. Това означава, че с минимални усилия могат да бъдат блокирани всички сателитни комуникации. „Кеше” тествали системата. Резултатът бил налице. Иранците канят американските учени да работят заедно – да използват технологията в Космоса при среща с други цивилизации.

Едва ли има по-добро представяне на книгата с разкази на Мирослав Пенков от това на самия автор, който казва:

Осемте разказа в този сборник рисуват една България, минала и настояща, приказна, абсурдна, тъжна, смешна, луда, през погледа на най-обикновени хора – мъже, жени, деца, еничари, комити и хайдути, партизани и кулаци, или пък нашенци в модерно време, едни избрали да останат, а други - заминали далеч, макар и само телом.
Писах разказите и на английски и на български с голяма любов. Дано уважаемият читател усети това. Дано ги хареса.

Уважаемият читател усеща всичко написано. Изживява го. Чуди му се. Носталгично му е за едно време, но не му е носталгично за онова време – комунизма. Не знае колко евтин може да бъде Ленин в eBay, но знае за историите за Запада и колко хубаво било там („Как купихме Ленин”). Чел е приказки, но приказките за страната му му се виждат някак страшни и тъжни („Девширме”). Бил е влюбен, но не е убивал от невнимание(„Снимка с Юки”) и не е обичал скришом някой в писма („Македониjа”). Не е пресичал и реки от обич. Но и реки не са го деляли от любимите хора („На изток от рая”). Няма феноменална памет, но е влизал в църква, и кръстовете са били символ, а не средство, но символ на каква епоха и символ кога („Крадци на кръстове”).

Всеки от нас си има и име и не може да си представи какво е да му го отнемат, все едно с нож в душата да се вмъкнат и да отрежат нещото, което се е сраснало с теб, а не е неканено като болест („Нощният хоризонт”). И всеки от нас знае, че живеем в демократична страна, страна на равните възможности, които обаче се оказва, че не са толкова еднакви за всички още от люлката и лошият навик се превръща в начин на живот, а безпаричието е и повод да не сме толкова добри, колкото ни се иска („Писмото”)...

Или – „На Изток от Запада” е много сполучлив сборник с разкази на един сравнително млад автор, който бива оценен от самия Салман Рушди (включва разказа му „Как купихме Ленин” в антологията „Най-добрите американски разкази 2008”). На края на сборника (а може би и още в началото) на читателя му хрумва, че „На Изток от Запада”, нарочно или не, препраща към едно много добре познато ни заглавие – „На изток от рая”. Още от Стайнбек насам знаем, че раят не е просто Рай, така както изападът не е само „Окей”.

Действията в разказите се развиват в модерни времена, в които все някак наднича историята на България с всичките си по-горе изброени определения. Не липсва ихумор, но той е поднесен с ирония, която дори и нагарча. Но ти става някак хубаво горчиво. Като с кафето. „Пийнете” си.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

В България се трупа напрежение заради прекомерно широко разтворената ножица между растящите цени на много основни стоки и на практика замръзналите доходи на по-голяма част от населението. От 1 юли например цената на електрическата енергия в страната, вместо с очакваните 7-8, бе увеличена с 13 на сто. Управляващите казаха, че този ръст е заради по-високия дял на тъй наречената „зелена енергия” в общото количество произвеждана енергия – обяснение, което вероятно им се видя полезно за излизане от ситуацията, но като цяло е напълно нелепо, а дори и вредно, от гледна точка на глобалните тенденции. Така или иначе, този сериозен ръст в цената на тока, която и без друго се счита за непосилна, хората ще усетят като реален удар по джоба си сега, с плащането на сметки през август. Разбира се, още по-силно ще го усетят през зимата, но управляващите очевидно разчитат, че дотогава тяхната неспособност да се справят с реалните проблеми в енергетиката ще бъде забравена.

Въпреки че на световните борси цената на петрола върви надолу през последните седмици и месеци, в България тя продължава да поддържа трайна тенденция за движение нагоре. Поредното увеличение отпреди седмица веднага доведе до ръст с около 10 процента и в цената на автомобилните превози. На този фон слаба утеха за всички остана уверението на министъра на транспорта, че цените на превозите по железницата няма да скочат сега, а чак през септември-октомври.

Предстои ли ново, значимо увеличение на цената на хляба е въпрос, който също се дискутира твърде много тези дни. Нормалната икономическа логика сочи, че по-скъпата енергия и по-скъпият транспорт няма как да не засегнат пряко всички други цени, включително и на хляба. В България обаче често връзката между логиката и нормалното е доста хлабава. Затова и страховете за по-високи цени на хляба се свързват с …..добрата реколта, която има в страната. Всъщност не точно със самата добра реколта, а със страха, че всичкото зърно от нея ще бъде изнесено сега по високите цени на световната борса, а после ще внасяме зърно по още по-високи цени, които ще продължат да растат заради лошата реколта в САЩ. Тези опасения са спекулативни, разбира се, но въпросът стои на дневен ред и министърът на земеделието Мирослав Найденов побърза да му отговори. Според мен по-добре да не беше го правил, защото каза буквално следното: „Към момента няма увеличение на цената на хляба. Ако има увеличение в близко време, то няма да е голямо, а ще е от порядъка на някакви си стотинки. Дори и да се случи това обаче, българинът все пак яде и ще продължи да яде най-евтиния хляб сред всички страни в Европейския съюз”. Това изказване на министър Найденов е истина, цифрите в действителност сочат, че тук хлябът е най-евтин. Но то е и ярко доказателство за факта, че цифрите, дори когато са истински, не винаги казват истината за нещата. В случая тази истина е цинично прекроена от министъра, който очевидно е предпочел да заложи на моментната политическа полза пред принципната политическа коректност. Какво имам предвид? Например ако за килограм бял хляб в България се плаща малко под едно евро, то в Люксембург той струва около 4.50 евро или пет-шест пъти повече. Факт. В същото време обаче факт е и друго – по данни от юли миналата година, минималната работна заплата в България е била 123 евро, а в Люксембург – 1 758евро. Или 12 пъти по-голяма. Ето кое забравя да припомни министър Найденов, пък и не само той, когато ни убеждава в някое хипотетично българско предимство пред Европа. А като споменах за заплати, веднага да припомня и добрата новина – както преди два дни обяви финансовият министър Симеон Дянков, от 1 януари 2013 година минималната работна заплата в България ще бъде увеличена от 290 на 310 лева, а всички пенсии ще се вдигнат средно със 7-8 процента. Някои побързаха да се зарадват на новината. Други не побързаха, защото знаят, че минималната работна заплата не е реален икономически показател, а нещо като индекс. Когато правителството обяви нейното увеличение, това не означава, че най-ниските заплати реално се вдигат, всъщност правителството препоръчва, а не покрива увеличението. За сметка на това обаче по закон веднага се вдигат някои други неща – например социалните, здравните и всякакви други осигуровки, които и без това доста силно дърпат надолу доходите на хората, за сметка на доходите в хазната. Вдигат се също заплатите на президент, премиер и депутатите, които по определена скала са обвързани с официалната минимална заплата. Обещаното от министър Дянков вдигане на пенсиите също е мярка, както изглежда, с повече предизборна, отколкото реална стойност, защото увеличението до голяма степен ще бъде изядено от инфлацията. А ако не стигне тазгодишната инфлация, може да се използва в сметката и част от миналогодишната или по-миналогодишната инфлация. Защото всъщност истината е, че пенсиите изобщо не са компенсирани вече три-четири години. Колко от натрупаната инфлация през това време ще покрие бъдещото увеличение, всеки сам може да сметне. Ако иска. Или ако не е прекалено зает да си задава основателния въпрос – защо пенсиите и минималната работна заплата ще бъдат увеличени средно със 7-8 но сто, при това чак от януари следващата година, докато заплатите на чиновниците от всички министерства се увеличават средно с 20 процента, при това още отсега, от август 2012. Според мен така става, защото българските чиновници са сред отличниците на българското общество и най-много ползи му носят. Който не вярва – да пита Симеон Дянков. Или да стане чиновник, за да се убеди сам.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Предприемачеството е основен акцент в конферентната програма на форума „Кариера в България: Защо не?”. Петото поредно издание на инициативата ще се проведе на 13 септември 2012 г. в Интер Експо Център, София.

Губернаторът на американския щат Илинойс Пат Куин подписа първия си за този месец законодателен акт, с който забранява на работодателите да искат от своите служители, да им предоставят своите пароли за личните им страници в социалните мрежи. Новината беше съобщена на официалния сайт на щата. Зако...

Бостънският стартъп за мобилни разплащателни услуги LevelUp обяви, че е привлякал 9 млн. щ. долара рискови инвестиции за своето развитие. Парите идват от фонда за дялово финансиране T-Venture, който е част от групата на Deutsche Telekom. Това е вторият кръг на дялово финансиране в компанията, кат...

Размечтайте се с Ива, Вяра и Дари (Страната отвъд дъгата) за бляскави песъчинки и плясък на вълни. Идея за...

Валери Найденов, 24 часа B началото на 1983 г. тогавашният лидер на СССР Юрий Андропов публикува в партийното списание „Коммунист“ една от ония дъъълги статии, които приспиваха стадо галопиращи коне. В нея бе скрита една-едничка фраза – че занапред трябвало да се спре с командно-административните методи и да се използват икономическите лостове (или нещо подобно). Всички световни медии веднага я извадиха и я подложиха на дисекция. Възможно ли е СССР да се преориентира към пазарната икономика? Подобен сигнал просветна в пространното интервю на г-н Бойко Борисов пред в. „Капитал„: „…но следващите две ...

“Mini Dog Friendly Garden”… Защото е важно кучетата в чанта да се чувстват добре….

Не исках да гледам вътре…

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

За да отпразнува 50 - годишнината от създаването на американския космически център Кенеди, във Флорида, Google добави комплексът, обслужвал до скоро програмата за космическите совалки на NASA в своята услуга за виртуални разходки Street View. С над 6000 панорамни изгледи това е най-голямата спец...

През 2002 г. американският адвокат Едуард Фейгън получи широка световна популярност със заведеното от него съдебно дело за репараторна отговорност срещу крупни швейцарски и американски банки заради това, че са подкрепяли апартейда в ЮАР. Според него въпреки санкциите от страна на ООН през периода от 1985 до 1993 г. банките осигурявали средства на южноафриканския режим. Швейцарските власти отхвърлиха обвиненията и ги определиха като „поредната незаконна атака“ срещу страната, целяща да опетни доброто й име. Все пак, обаче, Фейгън успя да издействува големи компенсации за близките на жертвите от холокоста, ...

Днес показах как е достатъчно да имаш мобилен телефон и половин минута, за да провериш дали заведение в другия край на града е отворено по това време. Приложението е foursquare. Условието е собственикът или някой суперпотребител да е добавил работното време на заведението. И това е всичко.

Пак с помощта на технологията можете да намерите паркомясто в натоварения център на града. Не в България, в САЩ, но пък идеята вече е реализирана и работи. Компанията се нарича QuickPay. В България сме принудени първо да търсим свободно място между паркиралите къде рационално, къде не коли, а след това да изпращаме съобщение или да плащаме на ръка на съответния паркинг. На други места по света в упражнението са намесени автомати, но отново остава въпросът с *намирането* на свободно място. Точно с тези две неудобства се справя компанията QuickPay, представена от TechCrunch, която обединява 100 паркинга със 12 500 паркоместа в 12 града в Калифорния, Колорадо и Невада.

Представете си подобно решение в рамките на големите градове в България, разделени на зони за паркиране. Изваждате смартфона си, приложението показва къде се намирате точно в този момент и къде е най-близкият паркинг с голяма вероятност там все още да има свободно място, когато стигнете. Паркирате автомобила, плащате си през мобилното приложение и готово. Приложението ви напомня, когато наближи краят на заплатеното време за престой, а ако сте забравили къде ви е колата, даже може да ви ориентира до нея. Нещо такова. Да видим кога и ние ще имаме такова нещо. Първо да дойдат мобилните плащания в градския транспорт обаче!

Подобни статии:

1. Facebook обяви по-бързо и лесно качване и споделяне на снимки в реално време
2. Как се правят колажи под iOS? Лесно – с Fuzel и Diptic

Броят на фалшивите акаунти във Facebook е приблизително броя на населението на Египет и по-голям в сравнение с повечето страни в света, оповести компанията тази седмица.

Владимир Шопов

Може и да не е гореща новина в момента, но позиционната фаза от битката за новата финансова рамка на ЕС (2014-2020 година) върви с пълна сила. Ако ентусиазма от източното разширяване и общия оптимизъм от работещата глобализация белязаха дебатите преди приемането на настоящата рамка, то сега картината и атмосферата са съвсем различни. Европа е в една от най-трудните си кризи, мястото й в света е обект на съмнение, а цялата политическа рамка на съюза е разклатена. Обществата на по-богатите страни-членки (Германия, Холандия, Белгия, Финландия, Дания, Швеция, Австрия) губят желанието си да заделят средства и все повече гледат на тях като на незаслужена субсидия за юга, отколкото като игра с положителен резултат за всички. Вървим към един консервативен, намръщен европейски бюджет, от който никой няма да бъде особено доволен и който няма да носи голяма идея за европейски рестарт.

Моделът на инвестиране на европейските пари се влияе и от друга специфика на сегашната ситуация. Няколко годишната криза в Европа постепенно успя да убеди голяма част от нейните политици, че става дума за системно, а не просто циклично разместване. С други думи, промяна следва да се търси не чрез финансиране на любими политически антики като общата селско-стопанска политика (ОСП), а чрез насочване на публичните евросредства към сектори, които могат да генерират висока стойност и са устойчиви и издръжливи в контекста на глобалните икономически размествания. Ефектът от това възприятие е директен и за новите страни-членки, защото прави доста по-малко вероятни продължаващите щедри инвестиции в първична инфраструктура като пътища например. Кохезионните фондове са най-вероятната жертва на това разместване и поради големите вътрешнополитически трудности, които една промяна в ОСП би донесла на страни като Франция, Италия, Испания и дори Германия.

Предишният дебат за парите на Европа се случи, когато Западът още живееше с убеждението, че глобализацията е негов продукт и той винаги ще бъде големия победител в нея. Сега обаче се намираме в „Азиатския век“ (по Барак Обама), а европейските елити са принудени да обследват нейните жертви в собствените си общества. Тази промяна също ще има отражение върху начините на инвестиране на европейските пари. Ако в предишната финансова рамка Европа се опитваше да пази статукво, то сега тя ще се опита активно да развие своите конкурентни предимства, за да може да стъпи по-здраво в новото хилядолетие. В този смисъл изтичащата финансова рамка (2007-2013 година) беше много повече продукт на 20-и век, отколкото заявка за скок в 21-и. Това ще има ефекта на пренасочване на финансиране към политики от по-ново поколение (иновации, зелена икономика, развойна дейност), където новите страни-членки изпитват затруднения.

Политическият контекст на европейския финансов дебат също драматично се променя. Постоянно нараства броя на държавите, в които под натиск попадат широките „европейски коалиции“, съставени от основните системни партии досега формирали европейското управленско мнозинство. Бунтът на недоволните граждани раздвижи ъглите на политическите системи и еврооптимизма е сред първите жертви. Крайната левица и десница все по-често намират допирна точка именно в критиките си към Европа, нейния начин на функциониране, неефективност, либерализъм. В различна степен този процес върви в Холандия, Финландия, Франция, Италия, Белгия, Австрия. Националните елити са все по-често принудени да дават обяснения защо и как се харчат парите на данъкоплатците в ЕС, а северната част от континента намира все повече причини да не иска да продължи със своята щедрост. Ефектът от тези развития са няколко. Правителствата трябва по-често и по-убедително да обясняват ползите от тези инвестиции, да затягат контрола върху процеса на харчене и да защитават европейската си политика всеки ден. На ниво европейски бюджет това ще означава повече контрол и повече анализ къде и за какво отиват средствата.

Макар преговорния маратон за рамката за европарите 2014-2020 година едва сега да започва, някои неща са ясно видими отсега. Те ще бъдат на сегашните нива или по-малко, достъпът до тях ще бъде по-труден и с повече контрол и изисквания, ще се търсят най-вече системните ефекти и ще бъдат ориентирани към политиките и секторите на 21-и век. Който иска да бъде успешен може още отсега да започне да мисли според тези параметри.

Продолжаю рассказ о новом, 58-м сезоне Лирик-оперы Чикаго. Сюрпризы, надежды, ожидания – в общем, летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику. Часть вторая, заключительная.   “Нюрнбергские мейстерзингеры” Рихарда Вагнера (новая постановка) Действующие лица и исполнители: Вальтер фон Штольцинг – Йохан Бота, Ева – Аманда Маески, Ганс Закс – Джеймс Моррис, Погнер – Дмитрий Иващенко (дебют в Лирик-опере), Бекмессер – Бо Сковхус, Котнер – Даррен Джеффри (дебют в Лирик-опере). Дирижер – сэр Эндрю Дэвис. Режиссер-постановщик – Дэвид Маквикар. Совместная постановка Лирик-оперы, Оперы Сан-Франциско и Глайндебурнской фестивальной оперы. Премьера состоялась в Глайндебурне в 2011 году. 8 февраля – 3 марта 2013 ...

Windows 8 ще бъде достъпен на 26 октомври, но друга версия на операционната система на Microsoft ще дойде малко по-рано за всеобща радост

Мобилният оператор O2 не спира да ни изненадва и след пускането на безплатен WiFi на територията на Лондон по случай Олимпиадата сега на пазара се появи най-новият им продукт, свързан с интернет. Компанията се прояви като водеща в този тип технологии и пусна устройството Pocket Hotspot, което ще ви даде интернет достъп навсякъде, но по един наистина страхотен начин. Именно това е причината голям брой от онлайн медиите да отразяват продукта на O2, който ще се опита да стане водещ в тази сфера.

Pocket Hotspot на O2 на практика предоставя интернет където и да сте, но ви позволява да навържете към него до 5 устройства. Wi-Fi връзката е също толкова добра, колкото и идеята, като максималната скорост за сваляне е 21.6 Mbit/s, а скороста за качване е 5.76 Mbit/s. За съжаление устройството се предлага на този етап само и единствено в Англия, а цените са поносими за местния стандарт – около 24 лв. на месец.

Другата скрита идея зад това устройство е възможността да споделите мобилния си достъп до интернет. Един вид можете да оставите Wi-Fi мрежата отворена, а част от вашите приятели да я използват със своите устройства. Възможността за употреба на Pocket Hotspot в офиси е също добра, ако не се нуждаете от високи скорости.

Снимка: O2

Подобни статии:

1. Read It Later вече се казва Pocket
2. O2 пуска безплатен интернет за Олимпиадата в Лондон