Напаст ли е зелената енергия, или как се раждат опасни митове

Никола Газдов, председател на Българска фотоволтаична асоциация
„Управляващите не знаят колко са слънчевите и вятърните централи, но смятат с точност до стотинка вината им за скъпия ток.

Инвеститорите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) са алчни и крайно съмнителни типове. Тяхна едничка цел е да печелят милиарди на гърба на изтерзания български народ. За да успеят в начинанията си, тези лоши инвеститори прокарват лобистки закони и подкупват наред чиновници из страната. Точна информация за деянията им няма. Но се знае, че са много и ужасни. Единствен премиерът Бойко Борисов дръзва да им се противопостави. С един удар по масата разцепва преференциални тарифи на две. С няколко добре премерени изказвания помита хиляди мегавати вятърни и фотоволтаични проекти. Да, щети за потребителите има, но това е малкото зло. Най-лошото е избегнато. А за останалото отговаря Ангел Семерджиев от ДКЕВР.

Ако горното ви звучи познато, значи следите изказванията на управляващите относно ВЕИ. Стари и млади вече знаят що е то фотоволтаик и колко е вреден за месечните ни сметки за ток. Научихме и колко усилия са вложили депутатите на ГЕРБ, за да приемат един авангарден закон за ограничаване на инвестициите във ВЕИ. И да го променят едва година по-късно, за да бъде той още по-рестриктивен. За доказателство министър Лиляна Павлова започна да отнема разрешения за ползване на фотоволтаични централи. Министър Делян Добрев пък обяви, че се обмисля премахването на преференциите за проекти над 30 kW, тъй като България е „преизпълнила своите цели“.

Целите на България относно ВЕИ

Това, което управляващите пропускат да кажат, е какви са всъщност целите на България относно ВЕИ. И кои официални данни относно инсталирани мощности са използвани, за да бъде сметнато „преизпълнението“. В така наречената „Енергийна стратегия на България до 2020 г.“ възобновяемите източници са обявени за приоритет, но няма заложени конкретни цели. Вероятно министър Добрев цитира Националния план за действие относно ВЕИ (НПДВЕИ). Този документ бе приет през 2010 г. и бе особено скромен по отношение на фотоволтаичната технология – в първоначалната версия се предвиждаше към 2020 г. да има изградени 303 MWp, а по-късно целта бе завишена на 600 MWp. За сравнение, Германия предвижда изграждането на 52 000 MWp до 2020 г. а съседна Гърция – 3500 MWp.

Макар да носи печат на МИЕТ, планът за действие не е подготвен от експерти на министерството, а от външни консултанти. Заложените в него цели не са минали през обществено обсъждане и не са съгласувани с други държавни или общински институции. Мнението на бизнеса и гражданското общество също не бе поискано. Тоест националният план за развитие на ВЕИ съдържа целите на консултанта, а не тези на администрацията, гражданите и бизнеса в България.

Така или иначе според Добрев и НПДВЕИ България е преизпълнила целите си. Същевременно при поскъпването на тока с 13.6% вместо с обявените 10% ДКЕВР и МИЕТ обявиха, че не знаят точния брой на въведените в експлоатация фотоволтаични паркове. Ако действително на 28 юни 2012 г. никоя институция не е имала тази информация, много любопитно е кой и как е сметнал „преизпълнението“. Този въпрос препраща и към големия проблем във ВЕИ сектора:

Тоталната липса на публична информация

Прехвърлянето на отговорността между институциите в крайна сметка се превърна в обвинение към „лошите“ инвеститори. Те били заявили проекти за 12 хиляди мегавата, което било непосилно. Имало сключени договори за 2-3 хиляди мегавата, което пък било ужасно много. Националната електрическа компания (НЕК) не можела да смогне на огромния инвестиционен натиск и била заплашена от фалит. А така ли е в действителност? За да си отговорите на този въпрос, опитайте се да намерите официални данни. Но не твърдения, а факти!

На интернет страницата на НЕК няма да откриете информация относно точния брой на сключените договори. Няма данни кога и от кого са сключени, нито какъв е срокът им на реализация. Няма да разберете и колко мощности са въведени в експлоатация към днешна дата. Всъщност там няма информация относно ВЕИ в реално време. Същото важи и за МИЕТ. И за ДКЕВР. И за останалите организации, които се занимават с възобновяеми източници. Оказва се, че данъкоплатците издържат с парите си институции, които

не могат да предоставят насреща елементарна услуга -

отчет за текущата си дейност. А тази дейност е свързана с разходи, които същите тези данъкоплатци се очаква да финансират.

Абсурдното е, че липсата на публична информация не притеснява никого. Тя е даденост, която се очаква да приемем без коментар. От ДКЕВР се сърдят, че Българската фотоволтаична асоциация (БФА) поставя под въпрос сметките им относно влиянието на ВЕИ при повишението от 13.6% в сметките за ток. Същевременно от ДКЕВР не желаят да предоставят на потребителите информация колко киловатчаса електроенергия, от коя ВЕИ технология, по коя тарифа е планирано да бъдат заплатени за периода юли 2012 – юли 2013 г. Тези данни би следвало да са определящи за калкулациите на регулатора, а оттам и за повишението на сметките ни за ток. Не е ясно защо гражданите на България, които са работодатели на Ангел Семерджиев и колегите му от ДКЕВР, не следва да разполагат с тези данни.

Вместо да публикуват официална информация относно броя на сключените договори и реализираните ВЕИ проекти, институциите се занимават с апокалиптични изказвания. Токът нямало да скочи с 13%, а с 30%, ако не била правилната политика на управляващите. Хората щели да намразят инвеститорите и да изпочупят соларните паркове с камъни. Държавата пък щяла едва ли не да пропадне заради „най-лобисткия закон“ за ВЕИ.

Както обикновено, най-речовит по темата бе Бойко Борисов. Наскоро той направи заявка за научно откритие с твърдението, че фотоволтаичните панели се загрявали като „гигантски котлон“ и повишавали температурата на почвата с 5-6 градуса. За да бъде абсурдът пълен, премиерът чистосърдечно си призна, че бил информиран за този „факт“ от зеленчукопроизводители. За жалост не научихме кой внуши преди време Борисов, че цената на тока ще скочи „осемнадесет пъти“ заради соларните паркове. Вероятно същите съветници са подсказали на него и на министър Добрев, че страната ни не се нуждае от инвеститори във ВЕИ. Без значение, че „ненужните“ инвеститори създадоха или запазиха между 5 и 7 хиляди работни места в България след 2008 г.

Възобновяемата енергия не е ненужен лукс

или самоцелна „зелена“ политика. ВЕИ е незаменимо средство за излизане от икономическата и енергийната зависимост на страните от ЕС от изкопаемите горива. Енергията от природата е налична навсякъде и е напълно безплатна. А технологиите за добива ѝ поевтиняват благодарение на икономия от мащаба, която е следствие от подкрепата на страните от ЕС. В България цената на ВЕИ в момента се усеща силно от потребителите. Това нямаше да е така, ако ДКЕВР бе приела предложения от БФА модел за намаление на тарифата при достигане на определени междинни цели. Тоест „лошите“ инвеститори бяха предложили да имаме същите инсталирани мощности, но на много по-ниска цена. Ако ДКЕВР бе приела това предложение, потребителите и бизнесът щяха да са доволни, а г-н Семерджиев нямаше да е най-одумваният човек в държавата.

Администрацията и политиците могат да се учат от грешките си. Стига да усещат натиск от страна на потребителите и бизнеса. ДКЕВР, НЕК и МИЕТ са длъжни да предоставят публично и на достъпен език информация за дейността си. Тогава ще имаме точни данни за развитието на ВЕИ сектора и за влиянието му върху сметките ни за ток. Както и прозрачност в енергетиката – една тема, която силно вълнуваше премиера Борисов преди броени месеци.“

Прочети цялата новина

Свързани новини: