ФРАЗЕОЛОГИКА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

През тази година българите карат лятната си отпуска, видимо разкъсани между три неща – стряскащите информации за повишени цени, за които говорихме миналата седмица, непоносимите жеги, за които всички постоянно говорят и сушата откъм медали, сполетяла ни заради лошото представяне на българските олимпийци в Лондон, за което май вече на никой не му се говори. На този фон почти незабележимо за широката публика, но достатъчно ясно за анализаторите, по-големите партии, които уж също са във ваканция, направиха ясни заявки за начало на кампаниите си за парламентарните избори през следващата година. Само в рамките на няколко дни се очертаха основните насоки и дори темите на тези кампании. Например Българската социалистическа партия, най-голямата опозиционна сила в страната, очевидно иска да концентрира атаките си срещу сегашното управление на ГЕРБ в една точка – енергетиката. Социалистите проведоха кампания и събраха над 700 хиляди подписа с искане за провеждане на референдум относно съдбата на АЕЦ „Белене”. Чисто теоретично погледнато, това звучи като печеливша формула и то в много направления. Ако успеят да предизвикат референдум, независимо от неговия изход, БСП не само ще завихри много обществена енергия около себе си, но и ще може да се похвали, че е първата партия, която през последните 20 години реализира тази форма на пряка демокрация в страната. Дори и да не се стигне до референдум обаче, самата кампания ще послужи идеално за предизборните цели на социалистите. Първо, те ще успеят да сплотят собствените си редици зад единна кауза, доколкото всички вътрешни крила, независимо от противоречията помежду им, декларират твърда подкрепа за „Белене”. Второ, на тази основа БСП ще потърси по-близко сътрудничество с други  формации – в случая националистическите „Атака” и ВМРО, които също отдавна се опитват да извадят политически дивиденти от каузата „Белене”. Търсенето на такъв съюзник е важна задача за социалистите, които не понасят да бъдат в изолация, а последните им партньори от ДПС напоследък сякаш се еманципират от тях. Някой може да се засрами от факта, че социалистите така лесно са готови да заменят една националистическа формация като свой партньор с коренно противоположна по същност и характер националистическа формация. Но това само значи, че този някой нито е член на БСП, нито познава нрава на българските социалисти, за които политическият морал никога не е бил силен, слаб или какъвто и да е политически коз. Третата печалба, която БСП би имала в случая, като превръща темата „Белене” в център на кампанията си за парламентарните избори догодина, е външната подкрепа от Русия, която задължително ще получи. Какви ще бъдат формите на тази подкрепа, в момента може само да се гадае. Както, впрочем, може само да се гадае не дали, а доколко и по какъв точно начин БСП ще успее да оплеска споменатите добри перспективи, които си отваря на този етап. А оплескването е задължително, защото всъщност за „Белене” в България няма нито пари, нито перспективи. И мнозинството българи знаят това, независимо дали го знаят с разума или само с инстинкта си.

По-различен подход към изборите очевидно избра ДСБ, една от основните партии от тъй наречената „традиционна десница”, по-различен, макар пак свързан с опит не да се прави собствена политика, а да се прави политика, като се стъпи на раменете на управляващите от ГЕРБ. За целта тези дни лидерът на ДСБ Иван Костов поде темата за необходимостта от промени в сегашното управлението. Той поиска смяна на ключови министри – вътрешния Цветан Цветанов и четиримата в икономическия сектор – на финансите, на икономиката, на транспорта и на земеделието. Оставки, разбира се, няма да има. Но тази заявка на десните всъщност е просто начин те да заявят, че още са политически живи и продължават да мърдат, макар всички отдавна да са убедени в обратното.  Предполагам, че опитите за поредната „нова” легитимация в следващите месеци ще продължат да бъдат част от предизборния арсенал на „старата” десница. Друг е въпросът дали в това изобщо има някакъв смисъл.

За разлика от своите основни опоненти, управляващите от ГЕРБ дават вид, че тръгват към предстоящите избори с позитивна нагласа, със собствена визия за бъдещето и с нещо, което ще впечатли мнозинството българи. За целта тези дни те разиграха абсолютно класически предизборен етюд, като обявиха, че в България икономическият период, познат като свиване на коланите е на свършване и предстои да навлезем в периода на тяхното разпускане. Първо финансовият министър Дянков обяви, че от януари догодина се увеличават пенсиите и минималната работна заплата в страната, а после и премиерът Борисов в програмно интервю потвърди, че „правителството вече започва да говори за повишаване на доходите”. „В редица европейски страни финансовата криза се превръща и в политическа”, каза Борисов, но допълни – „ние обаче през следващите две години няма да бъдем зависими от финансовите пазари и това ни дава стабилност”. Съдържащият се тук ясен намек, че сегашното управление има поне две години пред себе си, когато всъщност до края на мандата му и провеждането на изборите остава само една, е поредното доказателство, че фразите, които изглеждат сякаш случайно изтървани от политиците, най-често всъщност са добре обмислени. Дори и когато са случайно изтървани от Бойко Борисов.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: