СПОРТ СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ ИЛИ ЗАПЛАЩАНЕТО СРЕЩУ СПОРТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Коментарите за българското представяне на олимпийските игри в Лондон варират някъде между чистосърдечното „голямо разочарование” и саркастичното „не толкова голямо разочарование, колкото би могло да бъде”. За първи път от 60 години насам България не спечели златен медал на игрите, а със сребърен и бронзов страната е на 63-то място в класирането по медали. Само премиерът Борисов успя по свой начин да види – а опита да убеди и цялата публика – че „класирането и така си е прекрасно”.  „Ако имахме повече шанс, щяхме да говорим за блестящо представяне” – каза Борисов, твърдение, което зарадва само онези, които предпочитат да живеят, пълни повече с българска национална гордост, отколкото с обикновена любов към истината. Все пак, при определени условия аз лично бих се съгласил с премиера, че представянето ни в Лондон и така си е прекрасно. Първо, защото класирането по медали всъщност е неофициално. Не го прави МОК, то не се вписва в базисния принцип, че най-важното в една олимпиада са не медалите, а участието. То се прави от медиите за тяхна собствена радост и се ползва за внушаване на национална гордост най-вече в развиващи се държави и в страни с не особено демократични режими. Второ, общото състояние на спорта в България от много години насам е напълно ненормално, защото е поставено изцяло на погрешна основа. Така погледнато, и половин медал през тази година в Лондон може да се нарече относителен успех за българския спорт. Обаче, както казах, има някои  условия, за да може споменатите обстоятелства наистина да смекчават вината. Първото е, че за това „прекрасно” класиране не трябваше да плаща българският данъкоплатец. При това нямам предвид само плащането на пътните и престоя на цялата българска делегация в Лондон, делегация, която, освен 63-ма спортисти, съдържа и поне двойно повече треньори, масажисти и прочие компетентни специалисти. Лондон е скъп град, както знаем, но не тези пари натежават. Натежават онези, които по един или друг начин данъкоплатецът плаща постоянно, независимо дали знае за това или не – онези, които отиват за издръжката на напълно излишното министерство на спорта, които отиват за издръжката на треньори, цели спортни щабове и състезатели, за които предварително се знае, че са или недостатъчно кадърни, или напълно безперспективни. Ето какво каза по този повод самият министър на спорта Свилен Нейков в едно интервю онзи ден: „Повишени са двойно заплатите на доктори, масажисти, треньори и други. Заплатата на Симеон Щерев /за несведущите, това е треньорът на сребърната медалистка Станка Златева/ е 2200 лв. от Министерството на спорта. И на Станка Златева е същото. Всеки един старши треньор получава сто процента от това, което получава състезателя. Допълнително те са военизирани, състезателите, имам предвид и при военните, или пък в “Левски”. Така че много от нашите състезатели намериха място. И аз благодаря на колегите министри, които обърнаха внимание, за да подкрепяме елитния спорт, за да може той да се развива.”

И ето тук стигаме не до въпроса, а направо до отговора за това къде е заровено кучето – развитието на елитния спорт. Има група хора в България, която се интересува от развитието на елитния спорт, доколкото има печалба в това. Елитният спорт навсякъде по света е печелившо занимание, но изцяло като частна инициатива. Няма нито един американски спортист, който да получава месечна заплата от държавата, за да тренира, за да отиде после и да участва в някое състезание, а като го спечели, освен да прибере парите от наградния фонд, да получи и премия за проявен героизъм в мирно време от несъществуващото американско министерство на спорта. Обратно, елитните спортисти в най-голямата спортна сила, Съединените щати, плащат, за да тренират на изградените там частни спортни съоръжения, плащат, за да работят с най-добрите треньори, плащат и на държавата данъци от печалбите си. Така би трябвало да бъде и в България, когато говорим за елитен спорт. Но не е. В България нещата стоят като в Казахстан и Северна Корея, където държавата с пари на данъкоплатеца плаща за развитие на елитния спорт, а спортистите и една огромна клика, навъртяна около тях, са седнали около софрата и чакат да им бъде сервирано. Когато не им се сервира, организирано и  последователно надават вой, че е престъпление от страна на обществото те да бъдат оставени гладни. Макар да не е ясно защо това да е по-голямо престъпление, отколкото да бъдат оставени гладни българските писатели. Българските композитори и българските производители на копчета. Или пък българските космонавти например.

Та всъщност ето огромното разминаване. Министърът говори за нуждата от развитие на елитен спорт, което, от гледна точка на обществото, си е наливане на вода в рядка кошница. А всъщност усилията на министерството, както и сто процента от средствата, би трябвало да отиват за развитие на масовия спорт – в детските градини и училищата, в кварталните клубове и групи, в изградените, поддържани и управлявани в полза на всички граждани общински и държавни спортни съоръжения. Всъщност, точно и само развитието на масовия спорт, освен пряка полза за здравето на нацията, създава и онази широка основа, на която да стъпи елитният спорт. Може и да впечатлява феноменът в гимнастиката Йордан Йовчев, появил се за шести път на олимпийски игри, вече на  възраст 40 години. Но за мен лично той впечатлява само с едно – каква огромна дупка зее в българската гимнастика, след като през последните двадесетина години май никой друг, освен Йовчев, не тренира гимнастика в тази страна. Или каквото и да било друго.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: