Загубени из гръцките острови (2): Итака, Кефалония и Лефкада

Продължавам с обиколката на Йонисйките острови с лодката на Димитър. Предишния път обиколихме  Лефкада, Меганиси, Каламос и Кастос, днес ще заминем за Итака, Кефалония и ще се върнем на Лефкада.   Приятно четене:

Загубени из гръцките острови

част втора

Итака, Кефалония и Лефкада

На другата сутрин, свежи и отпочинали, поехме към родното място на хитреца Одисей – и намерихме след около два часа плаване девствен плаж с чиста, нежносиня вода....

 

  Починахме си малко – и друм към гр.Вати, столицата на остров Итака, разположен в много дълбок залив от източната страна на острова -

 

Наближавахме столицата –

  когато към нас се приближи изневиделица огромен RIB с 2х300 SUZUKI с четирима доста едри души на борда –

λιμεναρχειο, и ни спря за проверка

Всъщност проверяваха дали не сме водолази – на бутилки или апнея, защото остров Итака – после разбрах – бил природен резерват и било забранен такъв вид риболов. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Като видяха, че нямаме нито бутилки, нито харпуни или неопрени и след като им размахах документите за регистрация на лодката, ни махнаха приветливо и отфучаха.Много се изкушавах да се снимам с тях, но не бях сигурен как ще изтълкуват подобен подтик и затова си затраях, докато се изгубиха от поглед. А ето и

градчето Вати

[caption id="" align="aligncenter" width="600" caption="Вати"][/caption] Хубаво, малко, китно и приятно градче – истинския дух на Средиземноморието, родния град на Одисей, възпят от Омир и т.н.....

 

 

 

  И китни, спретнати, подканящи таверни на брега на дълбокия залив....

 

Културен отдих пред музея на гр.Вати с трима герои – един древен и двама съвременни...

 

 

 

След този интелектуален напън седнахме да направим дневния разбор на пътешествието, ловко подмятайки коментари за стила на Моделиани и Албрехт Дюрер, съпоставен с този на Микеланджело и Рафаело, както и паралелните линии в лингвистично-исторически аспект на катаревуса и димотико.....в – имахме късмет с българския си нюх – най-сполучливата таверна, където сервитьорката се оказа.... наша родна мома....

 

Снимаща местните пияници....

 

След кръчмата –

 

  и това неочаквано и приятно запознанство с Виктория /така се казва тя/, подпийнали лекичко, но недостатъчно за „Градил Илия килия” и „Абе ти мен уважааш ли ме” решихме да си тръгнем и да намерим плаж за нощувка – някъде в близост южно до града, за да ни е удобно на другия ден да се върнем за провиизи и рицина. Но не щеш ли, тръгвайки от градчето, излезе гадна вълна с пречупен гребен и станахме вир-вода, защото задуха и много силен вятър. Всички яхти и рибове в района презглава се втурнаха към пристана, ама ние – не, дай да търсим плаж. Току-що излезли от залива на Вати, условията на плаване станаха почти невъзможни и ние се спасихме – за наш късмет съвсем в непосредствена близост до града имаше малък залив с интересен плаж, целият осеян с маслинови дървета, където и закотвих лодката. Ето го и него  -

 

 

Поклечахме, повъртяхме се, подремнахме, вълната най-сетне падна и ние се изстреляхме към срещуположния бряг на големия залив в търсене на плаж да приюти наши милости.... Тръгнахме оттук -

 

и стигнахме дотук – малко каменно плажче, сгушено в основата на планината, ограждаща залива като верен страж-пазител...

 

  Бързо под лъчите на заспиващото слънце спретнахме нашия миниполис –

 

за да отморим и на другия ден заранта да хукнем към

Кефалония –

 

      Ами красив остров си е и това е положението ....

 

 

И градчето Сами,

сънливо протягащо се под лъчите на изгряващия Хелиос –

 

Красива архитектура – местната църква :

 

 

    Поразходимме се, поснимахме, пихме сутрешното каф....ох, биричка, и айде – обратно към Итака. Не толкова времето ни попречи, колкото преценихме, че за тези три-четири дни видяхме прекалено много нови неща и изпитахме доста силни емоции, въртейки се из приказните острови на лазурното Йонийско море, за да обиколим целия остров Кефалония. От другата му страна се намира

Порто Кацики –

 

  както и много красиви надводни и подводни пещери, но преценихме, че този остров си заслужава да дойдеш само на него поне за четири-пет дни. Нейсе. И утре е ден. Прибрахме се набързо на „нашия” плаж /той няма достъп откъм сушата/ и всеки се отдаде на активна почивка:

 

 

Спуснахме се пак до градчето Вати, повторихме вчерашната разходка, върнахме се и си направихме скромна вечеря с бяло винце на плажа:

 

Право срещу нас се вижда столицата на остров Итака... И така, на другия ден - багажеца в лодката и поехали на обратно към

остров Лефкада, отново към град Нидри,

защото и този остров е доста голям и нямаше да ни стигне един ден, за да го обиколим целия. Преминахме обратно през протока между Лефкада и Меганиси – спокоен и широк като тропическа река, и се озовахме в дълбокия залив на градчето Нидри.... (по пътя пак видяхме стария пират Одисей, най-вероятно лутащ се из островите на Циклопите в напразен опит да се прибере навреме преди съпругата му да си намери нов мъж...)

 

  И залива :

 

     

 

осеян с таверни, които само като ги погледнеш, и ти потичат лигите.....

Отново в Нидри.

Отново слънце. Хорска глъч и чужда реч... И си мисля, ето така: ами че това съм аз, Митко, с моята лодка след 225-тия посетен от мен гръцки остров:

Хууубава и дълга разходка, а после какъв плаж си намерихме за нощувка – преценете сами –

 

  Последната ни вечер в този регион.... На другата утрин – в шест часа – „Ставай, втора рота !!!”  В лодката и хайде към гр.Лигя, където са колата и колесара. Жалко... свърши... Последни моменти на острова:

 

 

  И след пет вълнуващи, осолени с морски пръски дни, изтъкани от тюркоазената синева на това вълшебно, приказно море, нашия скромен пътен състав от МПС, колесар и лодка отпътува за Родината. Минали повече от 260 км. по море, посетили шест нови острова, ние се прибираме с чувство на удовлетвореност и прекрасни спомени за тези наистина дивни места....  

Прочети цялата новина

Свързани новини: