Софтуер разкрива най-влиятелните викториански романисти

Ако се замислим за великите романисти на ХIХ век, веднага в съзнанието ни изскачат имената на Дикенс, Харди или Бронте. По отношение на въздействието си върху други автори обаче, най-влиятелни се оказват по-скоро онези, които пишат сладникави романтични книги или момчешки приключенски истории, съобщава NewScientist.com.

Тези данни са резултат от нов метод за анализ на текстове, използващ модифицирана версия на Google PageRank алгоритъма за класиране на влиятелността на интернет страниците в най-голямата търсачка. Негов създател е Матю Джокърс, който сега работи в Университета в Небраска в Линкълн. Той разработва софтуер, който категоризира романите спрямо това колко често се появяват определени думи, както и как те се групират, за да формират основна мисъл или идея. Резултатът е серия от „идентифициращи особености”, всяка от които е съставена от 600 точки от данни, които характеризират романите.

За радост на феновете на „Гордост и предразсъдъци” и „Айвънхоу” системата твърди, че най-влиятелните автори за епохата са именно Джейн Остин и Уолтър Скот. Интересно е обаче, че и двамата творят и умират няколко години преди да започне управлението на кралица Виктория.

Откритието се основава на проучване на дигиталните копия на над 3500 романа, публикувани на английски език между 1780 и 1900 година. То има за цел да разкрие от кои автори са били най-повлияни творците в този период.

За да придобие резултатът смисъл, Джокърс събира романите в мрежа, в която силата на връзките между две книги се определя от сходството между техните „идентифициращи особености”.

Той завършва процеса като адаптира PageRank, а Google алгоритъма използва, за да определи важността на уеб страниците. Видоизмененият алгоритъм набелязва романите с най-силни и многобройни връзки към произведения, които са създадени след тях и обявява, че на върха са Остин и Скот.

„Думите и изразите, въведени от Остин и Скот, ги позиционират в началото на стилистично-тематичното родословие. В този смисъл те са литературният еквивалент на хомо еректус или ако предпочитате на Адам и Ева”, пише Джокърс в доклада си, представен на конференцията на цифровите хуманитарни науки в Хамбург, Германия.

Резултатът може да изненада някои читатели, тъй като Остин често е атакувана, че се съсредоточава върху романтична тематика. Но за преподавателите по Викторианска литература този резултат е логичен.

Въпреки че има още неясноти, техниката е приветствана от мнозина като нов начин да се изучава литературата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: