ФУТБОЛ ЗА ЗяПАЛЯНКОВЦИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Както често се случва, сезонът на летните отпуски в България носи повече сензационни, отколкото сериозни новини. Те обаче не винаги отминават като всяко чудо за три дни, а понякога имат известни последствия за бъдещите развития на политическата ситуация в страната. През тази година изглежда ролята на такава смешно-сериозна новина е отредена на една състояла се във Варна футболна среща. Мачът е между два световно неизвестни любителски отбора: „Чавдар” – Етрополе, собственик на който е депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Димитров и „Витоша” – Бистрица, в който като централен нападател понякога се изявява самият премиер Бойко Борисов. Тук трябва да се добави, че, дали заради премиерските футболни подвизи или заради нещо друго, този отбор, „Витоша”, е по-познат на запалянковците в България като „Бистришките тигри”.

Закономерно е слушателят да се запита какво общо може да има една такава футболна среща на махленско ниво с голямата политика. Ами по нормалната логика – не би трябвало да има нищо общо. Само че, както следва да се очаква, нормалната логика за пореден път не е фактор в България, защото се случва следната история: докато почиват заедно на море, депутатът Димитров и премиерът Борисов играят на карти. Борисов губи и според предварителната договорка губещият трябва да изпълни едно желание на победителя. Желанието на Емил Димитров пък е да се състои въпросната футболна среща между двата отбора. Но за да не си развалят нашите двама политици почивката и да се връщат до София само заради някакъв си мач, решават, че е по-удобно да докарат самите отбори, които да изиграят срещата, дето се вика, пред очите им, край морето. Речено-сторено – натоварват отборите на правителствения самолет, докарват ги във Варна и се наслаждават на играта им. С което спазват и условията на баса, свързан със загуба на карти.

Дотук, разбира се, нищо политическо в цялата история. Политическото започва, когато медиите изведнъж надушват случилото се, вдигат шум и започват да задават различни въпроси. Например – кой е платил въпросният пренос-превоз на треторазредните футболисти. Оказва се, че разходите за превозването са поети от депутата Емил Димитров, докато премиерът Борисов просто е осигурил услугата на правителствения авиоотряд 28. Защото иначе този самолет не може да бъде нает от всеки. Има ли право обаче премиерът да прави това? – питат също медиите Според Цвятко Луканов, бивш шеф на правителствения авиоотряд, случилото се е „напълно незаконно”. Този самолет не може да бъде нает срещу заплащане от никого. Забранено е абсолютно. И не може също така да вози никакъв друг пътник, освен хората, определени в един отдавна съществуващ списък. Все пак, освен всичко друго, в тези несигурни времена става дума и за мерки за сигурност, свързани с опазването на висшите български държавници.

Какъв е отговорът на премиера Бойко Борисов по темата. Ами според него да се вдига шум около случая е напълно безсмислено по две причини – първо, защото разходите по полета не са поети от правителството, разбирай, от данъкоплатеца, а са си платени от джоба на съответното частно лице. И второ, защото не за първи път правителственият самолет е предоставян за нуждите специално на футболни отбори, например „Левски” и ЦСКА във връзка с техни мачове в европейските турнири. „С какво отборите на Бистрица и Етрополе са по-различни?” – попита по този повод премиерът.

И двата негови аргумента, разбира се, са напълно несъстоятелни, но от цялата история в медийното пространство поне се роди още малко фолклор за развлечение на публиката. Така правителственият самолет вече стана известен като „такси за футболисти”. А според председателя на опозиционната БСП Сергей Станишев пък „Бойко Борисов управлява държавата като султан”. „Това е злоупотреба с власт” – възмути се Станишев и допълни, че „управлението на ГЕРБ води страната към все по-тоталитарно управление, в което министър-председателят се разпорежда за абсолютно всичко”.

Тези критики към управлението на ГЕРБ от страна на левицата, разбира се, не са нови. Случилото се просто е пореден повод те да бъдат подновени и задълбочени. Въпросът обаче е докога политическата публика в страната ще продължи да ги възприема като  стандартно  политическо заяждане, а не като реална заплаха за демократичните принципи. Тоест, кога ще се скъса онази тънка нишка, при която сегашното реално, макар до голяма степен необяснимо обществено доверие в управлението на ГЕРБ, ще се превърне в своята противоположност. До парламентарните избори през следващата година има достатъчно време това да се случи. Друг е въпросът дали най-голямата – и май вече единствена – опозиционна сила в страната, БСП, е способна да убеди българските граждани, че ако някой управлява държавата като султан, това не е повод за възхищение спрямо този някой, а повод за недоволство от него. Ако се съди по последната лансирана от социалистите идея – да поискат вот на недоверие към правителството заради…..слабото представяне на българските спортисти на олимпиадата в Лондон, мисията им за сваляне догодина на ГЕРБ от властта изглежда наистина напълно невъзможна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: