Една академична стипендия в Потсдам (2): Дворците на Потсдам

 Продължаваме разказа на Николай за престоя му в Потсдам. Започнахме с едно въведени, в което минахме през Берлин и се настанихме в Потсдам, а сега ще обиколим дворците в града.   Приятно четене:

Една академична стипендия в Потсдам

част втора

Дворците на Потсдам

 

Цените не са прекалено различни от нашите:

можеш да си намериш хляб за 45 цента, консерва с грах/леща/боб или някаква друга гозба от 800 гр. е около 2 евро, колбасите са около 1.20-1.50 за 100 грама, пепси от 1.5 литра е 1 евро, печеното пиле е 5.50 евро. Като цяло, човек може да кара с 4-5 евро на ден и да се храни доста добре. Аз имах и предимството, че можех да си готвя (имах предостатъчно време за това). Транспортът обаче е скъп: както градски транспорт, така и влакове; наемите са високи, около 200 евро за стая. Един скромен обед в ресторанта е към 5-6 евро (без бирата). Използвах още втория ден от престоя си в Потсдам, за да отида до

парка Сансуси

Оказа се, че живея само на 10 минути от входа му! Първо се минава през Луизенплац, на който е разположена Брандебургската порта, по-малка, но и по-стара от тази в Берлин. Бранденбург е бил много важен град преди Тридесетгодишната война, но е бил разрушен и губи своето икономическо и политическо значение. Потсдам става резиденция на пруските крале, като в момента е столица на провинцията Берлин-Брандебург. На входа на парка се извисява египетски обелиск. Наблизо е Църквата на мира (Friedenskirche). В далечината се вижда Новият дворец, до който водят красиви алеи с много екзотични дървета и фонтани. Множеството скулптури по пътя показват голямата любов на Фридрих Велики към изкуството и философията. Успоредно на главната алея се намират много барокови сгради: Neue kammer, самият Сансуси, Оранжерията. Всички те изглеждат сравнително скромно, впечатлявайки повече с красивото съчетание с природата.

Сансуси

[caption id="attachment_33997" align="aligncenter" width="614" caption="Сансуси"][/caption] е разположен на висок хълм с... лозя! Туристите обичат да се снимат на фона на хълма, или пък пред фонтаните. Гледката отгоре също е очарователна. Открива се широка гледка от града на юг от парка, редица от къщи и ниски блокчета, както и една много висока църква. Гледайки Сансуси отдолу, виждаш и огромна вятърна мелница в холандски стил, която сега е музей на бита и сборен пункт за туристическите автобуси, разполагащ с огромен паркинг. Не успях веднага да намеря

гроба на Фридрих Велики,

защото не бях сигурен къде е точно. Успях да го направя по-късно, след като прочетох внимателно статията за него в немската Уикипедия. Гробът му е бил в разрушената по време на Втората световна война Гарнизонкирхе, преместен някъде в Западна Германия по време на войната. Чак през 1990 г. Връщат останките му в Потсдам, сбъдвайки мечтата му да бъде погребан на хълма с лозята. На гроба му всеки турист може да се удиви от гледката на десетина картофа, вместо цветя. Фридрих е окуражавал масовото отглеждане на картофи с цел облагодетелстване на пруския народ. Разходката из парка е повече от приятна: има отделни алеи за пешеходци и колоездачи. Дори и да вървиш най-нахално по алеята за колоездачи, никой няма да те нагруби или да прояви агресия към теб: хората просто минават покрай теб, усмихнати и наслаждаващи се на парка. Миризмата на трева и сено ти напомня някой отдалечен от цивилизацията селски район, а щурците не спират да се надпяват... [caption id="attachment_33998" align="aligncenter" width="614" caption="Парк Сансуси"][/caption]   В тази огромна територия има много пейки, на които може да седнеш за известно време. За разлика от другите паркове в града обаче, не може да се разполагаш на тревата. Не че ще ти се случи нещо много страшно, но хората просто не го правят, и никой не смее да наруши правилата. Вървиш бавно и си мислиш, че си част от филм: всичко ти напомня филмите за живота на немските аристократи, които си гледал някога. Как се е чувствал Волтер, минавайки всеки ден тук? Дали си е представял, че някога съвсем обикновени хора ще могат да влизат в дворците и да вървят по стъпките на пруските крале?

Новият дворец (Neues palais) е наистина разкошен!

[caption id="attachment_33999" align="aligncenter" width="614" caption="Новият дворец"][/caption] Червеният цвят му придава тържествено величие, а повече от триста статуи по покрива, фасадите и баконите олицетворяват почитта към изкуството, типична за това време. В него се организират представления и концерти. Пред централния му вход се накира касата с билети за тази събития. Оттам тръгват и каляски за туристи (които минават около парка, защото вътре явно е забранено за подобен вид транспорт). [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Срещу Новия дворец се намират две много стари сгради, построени в началото на 19 век. В момента и двете се ремонтират, но успях да забележа на табелките пред тях, че принадлежат на

Университета на Потсдам

Едната всъщност е Ректорат на Университета. Към тях са построени допълнителни крила, едното от които е на Философския факултет. [caption id="attachment_34000" align="aligncenter" width="614" caption="Университетът на Потсдам"][/caption]     Зад двете стари сгради се намира и основния кампус на Университета, който включва повече от десет сгради с червена тухла. Университетът всъщност е основан през 1990 г., но в момента има повече от 20 000 студенти и е много авторитетн на европейско ниво. Студентите, разхождащи се навън, изглеждат изключително спокойни. Има много азиатци и сравнително малко африканци. Много от студентите се придвижват с велосипеди, което е изключително лесно в този град. Повечето тротоари са достатъчно широки, а когато се наложи да карат по улицата, автомобилите винаги спазват дистанция. По тази причина и има много групи от туристи, които се придвижват с велосипеди, вместо с традиционните автобуси за sightseeing. Потсдам има още красиви местенца, които му носят славата на «семейната столица на Германия». Паркът

Бабелсберг

е разположен край бреговете на Тифен зее и обхваща едноименния замък (където неслучайно е заснет и клип на Rammstein). [caption id="attachment_34001" align="aligncenter" width="614" caption="Замък Бабелсберг"][/caption]   Близо до него е кулата Флатов, както и Матросенхаус, всички построени през първата половина на 19 век. Паркът е идеален за разходка- широки алеи, сравнително малко хора и много поляни край езерото, на които може да полежиш или да устроиш пикник. Наблизо е обсерваторията към Астрофизичния институт, а на 5 мин път с автобус е и стадион «Карл Либкнехт», домът на шампиона по женски футбол на Германия «Турбине», както и на третодивизонния ФК «Бабелсберг 03». Паркът гледа към моста Глинике, който във времето на социализма е служел за размяна на шпиони между Западния и Източния блок, защото е бил граничен пункт между ГДР и Западен Берлин. Макар че ми е трудно да си представя, известната Берлинска стена е минавала покрай този мост.

Новата градина (Neue garten)

е известна с Мраморния дворец (Marmorpalais) и със замъка Цецилиенхоф (Cecilienhof).

Мраморният дворец

е построен в края на 19 век на брега на Хайлигер зее. [caption id="attachment_34002" align="aligncenter" width="614" caption="Мраморният дворец"][/caption]   На около петстотин метра от него, във вътрешността, се намира и

построеният в псевдотюдоров стил Цецилиенхоф

Построен по време на Първата световна война за престолонаследника Вилхелм, той се оказва по-късно дом на неговата жена, принцеса Цецилия, която живее там до нахлуването на съветските войски през 1945 г. Това е мястото, където е проведена известната Потсдамска конференция, която определя европейската граница между Западния и източния блок. Днес замъкът е посещаван от много туристи. В самата сграда, освен музей, има също така хотел и ресторант. [caption id="attachment_34003" align="aligncenter" width="614" caption="Цецилиенхоф"][/caption] На територията на парка има двадесетина къщи в холандски стил, построени за холандските занаятчии, преселили се тук в края на 18 век. Говорейки за холандци, няма как да не пропуснем два квартала, които се смятат за забележителност на Потсдам:

Холандският квартал (Holländischer viertel) и руската колония Александровка

Фридрих Велики се стремял да превърне Прусия в сериозна икономическа сила, и по тази причина поканил огромен брой холандски занаятчии в Потсдам, заедно с много производители на вълна от Бохемия. Холандците се сдобили със собствен квартал, разположен в сърцето на града (този на бохемците се намира в периферията). [caption id="attachment_34004" align="aligncenter" width="614" caption="Потсдам"][/caption]   В квартала се пресичат главните улици на Потсдам: Бранденбургерщрасе и Фридрих Еберт-щрасе, а съвсем наблизо е и католическата църква «Св. Св. Петър и Павел». Руската колония е построена в началото на 19 век на мястото, където руската войска лагерувала край Потсдам. [caption id="attachment_34005" align="aligncenter" width="614" caption="Потсдам"][/caption]   Русия и Прусия били обединени в усилията си да прекършат Наполеон; на това е и посветен надпис на фасадата на храма «Св. Александър Невски», гласящ: «В чест на пруско-руската дружба». След смъртта на цар Александър I, през 1827 г. пруският император заповядал да се построи това селище, в което да живеят певците от военния хор, които го развличали повече от десет години. Къщите са дървени, в типичен руски стил. Днес и Холандският квартал, и колония Александровка са част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Разхождайки се из центъра на Потсдам, виждаш усмихнати и приветливи хора.

Много от тях се разхождат със семействата си. Децата изглеждат щастливи и материално задоволени. Тази картинка контрастира на многобройните заведения за хранене, където забелязваш множество турци, руснаци, виетнамци, тайландци. Хората работят по цял ден, някои без почивни дни. Въпреки това запазват усмивката и търпението си. Не знам как е възможно в законов план да се работи толкова много, но е факт. В заведението до общежитието ми един руснак и един немец работеха всеки ден, от обед до полунощ. Разбира се, нямаше прекалено много клиенти, но все пак си беше натоварено. Няколкото интернет-кафета се държат също от руснаци. В супермаркетите и моловете обаче продавачите са основно немци. Да, на жителите на някогашното ГДР не им е леко, много от тях емигрират на Запад; личи си, че тук е строен социализмът- и по тротоарите, и по сградите, и по автомобилите. Те обаче са на светлинни години пред държави като Полша и Чехия. За нашата страна не искам да говоря.   Очаквайте продължението Автор: Николай Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Потсдам – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБОНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: