Не даваме много често трибуна на гост-автори (а може би трябва). Този текст получих по електронната поща от Домоседа, и като го питах защо тъй тайно ми го праща, понеже това е интересен принос към плурализма и демокрацията, той сподели, че няма подходяща трибуна за такъв текст. Неговият блог, както знаете, има по-различен формат. Приятно четене.

Кратка петъчна културна сводка.

Прибирам се днес от работа, гледам - на моравата пред министерския съвет (Union Buildings) - хепънинг. Разпънали някакви шатри и се събрал народец. Отбивам се да огледам. Оказва се, че южноафриканското външно мътило, мътило, та измътило "дипломатически панаир".



На всяко посолство в Претория се полага щанд, на който да изложи нещо. Каквото му хрумне. Без право на самоотвод. Половината бяха отбили номера със същите сухи агитационни брошурки за бизнес и туризъм, които можеш да си вземеш от консулствата им, докато чакаш на опашка за виза изложили някакви предполагаемо. Други бяха се ориентирали към "традиционни" лакомства.
- Ама тия фурми не ги карате от Ирак нали? Питам леличката на иракския щанд.
- Не, разбира се. От ливанската бакалия са, ама нали ни се водят традиционни. А Вие, господине, сте първият, който се сети.


Испанската шунка обаче си беше оригинално иберийска. Взех си за вечеря. Леличката на еквадорския щанд била аржентинка и не била стъпвала в Еквадор. Канадците направиха добро впечатление, че вместо брошури или мезета бяха измислили простичка, но увлекателна игра за деца - да лепят ескимоски иглута (по образец) от стиропорени кубчета.

И изведнъж - хоп! - български щанд. Бях се отнесъл и едва ли не забравил, че и ние имаме посолство. Родината се представя с избелели плакати на хотели в Borovets и вафли Мура по R6 бройката (= 1.20 лв).

И културно-определящ диалог:
- Добър ден.
- Добър ден. А вие сте българин! Радваме се. Ама то, да знаете, цял ден само черни ни се трупат на това изложение.

Настрана факта, че посолството, в което са на служба, се намира в Африка, и че не си представям как тълпа бели фермери ще се дигнат от фермите си с пикапите (bakkie, афр.) да се натъпчат с вафли „Мура“ в центъра на Претория,  осъзнавам (за кой ли път), че расистките забележки са българската културна норма на светски разговор. Също като английската за времето (или ръгбито) и сръбската за майка ти/му. Бихме могли да ги патентоваме като "нематериално световно наследство" преди да ни ги вземат словенците, както ни взеха rakija-та.

Впрочем точно днес, няколко часа по-ранo, си бях позволил сравнително рядък за мене публичен изблик на расизъм, като размахах среден пръст на черен шофьор на маршрутка, който точно на мене нищо не ми беше направил. Беше спрял насред улицата да чака имагинерен пътник и предизвикал задръстване. Тоест - жестът ми беше подбуден не от
расизъм, а от шофьорска солидарност.

Което той обаче нямаше как до го отгатне, предвид че в случая бях ... пешеходец. Даже от първия път си помисли, че му махам да ме качи за тауншипа Мамелоди, което се индицира с размахване на показалец, а чак на втория се вгледа внимателно кой точно е пръстът и ми благодари с усмивка за поощрението.



Весел уикенд!

http://www.imdb.com/title/tt0443453/ (писали сме за този филм)

Редакцията не разполага със снимки от събитието, затова можете да се насладите на цъфтящите джакаранди в Претория, на които точно в момента им е сезона.
Открихме материал на канадското външно министерство за събитието.