„Made in Bulgaria“

Любослава Русева

В сряда скандалът около привиканите на разпит рапъри  Сарафа и Мишо Шамара (към тази история ще се върна накрая) затъмни една далеч по-притеснителна новина:

Някакъв (уж) американски “Глобал пауър консорциум” внезапно заяви инвестиционно намерение за реализирането на (руския) проект АЕЦ “Белене”. Някой си Самюел Реди от консорциума веднага беше поканен от депутатите от икономическата комисия, на чието заседание мигновено доприпка министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Председателят на парламента Цецка Цачева, която също се появи в комисията светкавично, съобщи, че министър Добрев ще получи мандат за преговори с потенциалния инвеститор. По спешност предложението й беше вкарано извънредно в дневния ред на НС още за следващия ден.

Всичко това се случи точно шест месеца след спирането на проекта АЕЦ “Белене” заради липса на финансиране. В момент, когато новият посланик на САЩ все още не е пристигнал, а със стария се разделихме по живо, по здраво, у нас цъфна мистериозен американски инвеститор, който обещава да строи втората ни атомна централа изцяло с частни средства, с поръчаното вече руско оборудване и с руския изпълнител “Атомстройекспорт”, дъщерна фирма на държавния консорциум “Росатом”. За реализирането на проекта нямало да се търсят никакви финансови гаранции от българското правителство, успокои потенциалният инвеститор, като добави, че активите ще бъдат придобити от НЕК по пазарна оценка.

Междувременно в. „Дневник“ направи проверка на консорциума и на представляващия го г-н Самюел Реди, която ни хвърли в още по-голям смут:

От базите данни излиза, че Самюел (Сам) Реди е управител на неизвестната компания FreNuc. Според кратката й онлайн визитка, тя предлага атомни инженерни услуги и се представя с “десетилетия опит в тази индустрия и дълбока експертиза”. В профила си в професионалната социална мрежа LinkedIn Сам Реди е посочил, че основава и управлява компанията FreNuc от 2009 г. и че тя има между 50 и 200 служители (?).
Обявеното в парламента име “Глобъл пауър консорциум” не се появява при бързо търсене в интернет, както и не се среща никъде в материалите за г-н Реди и FreNuc. Читател на “Дневник” изпратил във форума линк с името на компанията – http://globalpowerconsortium.com, под който обаче се появява сайтът на Quantum Group. Като адрес на Quantum Group пък е посочен Battery Place 17, 11-ти етаж, Ню Йорк, само че проверка в социалната мрежа за споделяне на местоположение FourSquare показва, че на това място и адрес се намира технологичният стартъп SinglePlatform, който няма нищо общо с атомната енергия, инженерството или Quantum Group…

Пред депутатите от икономическата комисия Самюел Реди обяснил от името на инвеститорите, че “имат 30-годишен опит в атомния сектор на САЩ, собственици сме на няколко хиляди мегавата в световен мащаб, но в нашето портфолио няма атомна централа”. Реди не пожелал да посочи кои са компаниите, които ще се включат в консорциума за изграждане на АЕЦ “Белене”, тъй като „още сме в процес на преговори“. Сред тях обаче със сигурност щяла да е руската “Росатом”, която две години преди спирането на ядрения проект заяви интереса си да го придобие изцяло или поне частично. От дъщерната й компания “Атомстройекспорт” (засега) категорично отрекоха подобни намерения.

Не по-малко странно е и онова, което обяснил финансистът Емил Хърсев, завел г-н Реди при народните представители заедно с вездесъщия Богомил Манчев, председател на Българския ядрен форум и собственик на един от консултантите на проекта за АЕЦ “Белене” – “Риск Инженеринг”. Хърсев казал: „Сега предстои т.нар. дю дилиджънс – изготвянето на основен, правен, икономически и технически анализ и едва тогава може да се подаде оферта.“ Разбирайте – хем нямаме представа как и какво точно ще правим, хем сме готови да го направим. При това става дума за проект, чиято икономическа (и геополитическа) полза, открай време е крайно съмнителна…

От всички факти дотук излиза, че:

-      Никой от отговорните за това институции не си е направил труда да проучи внимателно „потенциален инвеститор“, който проявява интерес към сфера, където се борави с милиарди. Още повече – към ядрена централа, която е не просто спорна, а би била съществена част от националната ни сигурност.

-      Този някой си не само влиза в българския парламент, но успява да смени и дневния ред на икономическата му комисия, на крака му идва цял министър и цял… председател на Народното събрание.

-      Неясният субект говори някакви неясни работи. Той признава, че няма сериозен анализ по проект, в който обаче заявява категорично намерение да инвестира.

-      Депутатите биват пришпорени да размразят същия този проект, замразен от изпълнителната власт и лично от премиера Бойко Борисов с думите: „Целият проект е спекулация, това е най-малката дума. Това е престъпление!“

-      Вместо да коментира този изненадващ обрат, министър-председателят реже лентички пред новооткрита детска градина в Долни Богров и се възмущава от рап-парчето на Сарафа и Мишо Шамара, а лидерът на БСП Сергей Станишев – партията, събрала достатъчно подписи за референдум да има ли втора АЕЦ, защитава рапърите и безвкусно се бъзика с Борисов как скоро България щяла да се нарича „Република Б.Б.Б.“

Прави впечатление и друго:

Наскоро руската компания „Атомстройекспорт“ обяви, че ще заведе иск за един милиард евро компенсации заради отказа на България от изграждането на „Белене“. И точно в деня, когато посланикът ни в Москва Бойко Коцев връчваше акредитивните си писма на руския президент Владимир Путин, изневиделица „Богът с машината“ се спусна като в древногръцка трагедия заедно с „американски“ кандидат-инвеститор…

Найс, а? Я сега да видим какво ще кажат враговете на прогреса, дето реваха, че се обвързваме с Русия и проектът (вече „частен“) щял да ни загроби!

Да, филмът като нищо ще се окаже отново съветски. Но по-вероятно е да се окаже още по-лош – български. Както написа в блога си бившият посланик в Москва Илиян Василев, който е и експерт по енергийните въпроси: „Новината е изцяло „Made in Bulgaria“ и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене да го реанимират – нещо като “Умирай трудно – Белене – 15″. И още: „Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация. Забележете – всички тези хора, които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор (с малки, но забележителни изключения) разчитат да “вземат своето” в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите.“
Който все още вярва на друга позната ни до болка фолклорна лакардия – че ГЕРБ и БСП са непримирими противници, трябва пак да прочете приказките за Хитър Петър. Ето впрочем една, която е особено поучителна за нашия случай:

Хитър Петър бил много гладен. Спрял се пред една пекарна и се вторачил в хлябовете. „Какво само зяпаш, бре?“ – троснато го попитал хлебарят. Хитър Петър казал: „Гледам ти хлябовете, и де да имаше с кого да се обзаложа, че мога на един път да ги изям!“. Хлебарят се хванал на номера, а Хитър Петър предложил да се обзаложат така: „ Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците!“ Хлебарят се съгласил и викнал бръснаря. Започнал Хитър Петър да яде, надумкал се като прасе и обявил, че повече не може да хапне и залък. Тогава бръснарят го хванал и му обръснал брадата и мустаците. „Да си жив и здрав, че и с топъл хляб ме нахрани, и гладко ме обръсна“ – ухилил се хитрецът…

Поставяйки ни за пореден път в ролята на баламурниците, в сряда Борисов и Станишев не обелиха и дума за обрата по „Белене“, с което засилиха отколешното подозрение, че играят в един отбор (най-малкото в конкретния случай) и обслужват едни и същи кръгове от гладко избръснати консуматори на ресурси около скъпоструващия проект. Появата на г-н Готов – по аналогия с английското „ready”, с която започна продължението на техния сценарий, можеше дори да остане незабелязана, след като двамата дадоха всичко от себе си да вдигнат около нея стена от пушилка. Поогледаха се, спряха погледите си върху песничката на рапърите и веднага разпознаха в нея чудесен начин за отклоняване на вниманието от по-важната тема.

„Тук вече се оляхте“ – развеселено се провикна Станишев, след като се оказа, че в този ден, за късмет, Сарафа е извикан на разпит в Националното следствие заради парчето „Бяло, зелено, червено“. И за да е сигурно, че темата ще излезе начело в дневния ни ред, предложи гербът ни да представлява лъв, който държи в лапичките си бухалка, в устата си е лапнал сноп гербери, а главата му е окичена с полицейска фуражка.

Борисов с кеф пое топката и я върна обратно, като бистришки тигър във вратата на „Лудогорец“, и съответно изказа на глас не по-малко лишената от вкус идея БСП, „или СПИН, както там се наричаха“, да използва песента за свой химн. Отгоре на всичко в халтураджийското си пеняване, че ставало било дума за гавра с националния флаг, премиерът обърка реда на цветовете и приравни един от символите на управляваната от него държава със… знамето на малък колумбийски департамент.

Така, докато г-н Никой – това пък по аналогия с един шпионски роман на Богомил Райнов, шеташе из българския парламент,  социалните мрежи преляха от цитати, клипчета и подигравки около темата „Шамара“. И изобщо, както се бъзикаше Швейк с химна на Австро-Унгария: „Един каже едно, друг – друго, и така общото дело преуспява“, съвместната операция приключи успешно, нищо че оттук нататък вероятно предстои дуел (само на думи) и по казуса „Белене“…

Естествено, далеч съм от мисълта, че не е по милиционерски идиотско няколко рапъри да бъдат „профилактирани“ заради тъповато текстче, в което се казва „Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба“. Опитите да бъдат превърнати в „герои“ от ранга на рускините от „Пуси райът“ обаче са не по-малко нелепи, и, по-важното! – целта да бъдем заглавичквани с тях, е вече повече от цинична.

Защо ли?

България отдавна се управлява в някакви сумрачни задкулисия, където маските се свалят, ръкавите се запретват до лактите, и на пура и уиски се взимат съдбоносни за държавата ни решения. Хванати сме в капан, защото нахалството на въпросните задкулисия е стигнало дотам да гледа на нас само като на публика, която трябва да си седи по местата и да се кикоти на тъпи бурлески. Подценяват ни, подиграват ни се, направо ни се плезят в лицата. Подхвърлят ни обидни темички за хилеж и в това време лапат като топъл хляб ресурсите на държавата.

Накрая няма и да разберем, че съвсем сме останали без такава. А единственото, което ще напомня, че ни е имало, ще е надписът върху патента ни за самоограбване и самоизяждане: „Made in Bulgaria”.

Б.а.: Текстът е писан преди да стане ясно дали Народното събрание ще гласува за размразяването на проекта „Белене“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: