За спортния национализъм с любов

В съзнанието ми още отеква съботното "България, България!". Не, не съм присъствал на предизборен митинг или футболен мач. Изборите са след месеци, а на мачовете у нас звучат други гръмки фрази. Както повечето от вас, гледах мача на Кубрат Пулев и оттогава сън не ме лови. Чудя се какво е в състояние да накара една звезда от световен ранг да изрича изразително името на своята родина във върховен момент на наслада от постигнатия с личен труд успех. Патриотизъм, национализъм, носталгия, поза? Вижте само: „Тази победа беше за България”, „Победата не е само моя! Наздраве на цяла България!”, „Не ми беше лесно, благодаря на цяла България”, „Благодаря на всички българи, които ме подкрепяха, вярваха и искаха да победя”, „Обичам България и вярвам в страната ни”. Това е традиционната лексика на Кубрат Пулев преди и след всеки успешен за него двубой на преофесионалния ринг. Кобрата говори винаги с любов за страната си и с уважение за милионите привържениците и почитатели на бокса, каквито с...

Прочети цялата новина

Свързани новини: