Хъшлак рап

Владимир Шопов

Трябваше да се досетим. Малко преди да се стовари върху рападжиите властта се отдаде на тяхната стилистика, нахлу в деликатното поле на дипломатическата реторика и даде ясен знак в какъв мисловен и поведенчески регистър ще се намести. Ядреният проект „Белене“ така превъзбуди кабинета, че ненаигралия се финансов министър „извади бутонките“ и заплаши да шамаросва Русия. Хъшлашкият му тон полетя и по посока на Холандия, която за пореден път се кани да блокира влизането на България в Шенгенското пространство. Симеон Дянков сигурно е вкарал в голямо притеснение местната публика с бомбастичното заявление, че сме загубили търпение спрямо игричките на политиците от „ниската земя“ след което обяви нейната дипломация за смехотворна. Много остро по посока Холандия се изказа и външния министър, макар от доста време за всички да бе ясно, че нещата вървят именно към задънена улица. Премиерът пък вече традиционно атакува Гърция, макар през последните месеци да го прави с доста по-премерен тон от този на финансовия министър. Македония също си е вече традиционна „боксова круша“ за реториката на това правителство, макар действия да продължават да липсват.

Има една приказка, че човек не трябва да казва „хоп“ преди да е скочил. Надали може да има съмнение в липсата на всякаква подготовка и дългосрочен смисъл в последните изблици на Дянков. За по-прозорливите външни наблюдатели на българската политика това е ясно и по тази причина това хъшлашко поведение просто се нарежда до традиционната за този кабинет липса на връзка между думи и действие. Страните-членки в евросъюза отдавна са свикнали с това и просто няма да обърнат внимание на приказките. Вътрешна санкция за подобно поведение отдавна няма, а комичните опити на редовите министри да имитират спонтанния ръбат език на премиера винаги отекват в кухото. Но нека за момент приемем, че зад последните хаотични набези стои някакво желание за външнополитическо израстване. Как би изглеждало то?

По отношение на Холандия като минимум трябва да решим дали наистина имаме готовност да се противопоставим и какво точно включва подобна инициатива. Променяме ли нещо в двустранните отношения и какво? Възможностите тук са най-различни като съдържание и символика. Можем да стартираме с покани за обяснение на позицията на тамошното правителство или да изчакаме създаването на нов кабинет след отминалите наскоро Парламентарни избори. Можем да оттеглим временно нашия посланик в Хага или да свалим нивата на общуване по отделните линии на сътрудничество. Имаме възможността да замразим работа по различни общи проекти и програми. Или да търсим повече символика, както направиха, доста неуспешно, румънците със своя бойкот на лалета и холандски стоки.

Отново по отношение на Шенген и Холандия страната ни разполага и с други инструменти, вкючително в Брюксел на ниво институции на ЕС. Ако решим, че имаме желание, воля и капацитет можем да заплашим с вето някоя законодателна мярка или да правим постоянни декларации на всички нива при всякакви дискусии и дебати относно блокирането на членството ни в зоната за свободно движение. Общи действия с Румъния също могат да бъдат обсъдени, макар северната ни съседка да изпадна в политически цайтнот след контрареволюцията на Виктор Понта и се намира в дълбоко защитна позиция. Съвсем друг е въпроса дали въобще сме вътрешно убедени, че отлагането е толкова несправедливо и дали ползата от обвързването на механизма за контрол с Шенген не е от полза за българските граждани.

При Македония нещата стоят малко по-различно. Там се появява някаква заявка за връзка между думи и (евентуално) действие. След като югозападната ни съседка напълно затъна в измисления свят, който сама си създаде и постоянно преминава всякакви граници на нормални отношения българската държава най-накрая се позахвана с въпроса. Външно министерство започна да работи върху различни идеи как да се противопоставим на безкрайните македонски изблици и до седмици ще узнаем крайния резултат от това усилие. Самото българско общество отдавна е готово за по-остра реакция, а и необходимите организация и ресурси далеч не са от мащаба, който се изисква за Шенгенска офанзива например. И тук обаче надделява очакването, че по-скоро нещата ще си останат на ниво приказки и ще припламват от време на време при отделните конвулсии на съседите ни.

Външнополитическото рапиране на Дянков не е от вчера. За дълги периоди по време на кризата в еврозоната той си водеше самостоятелна дипломация, хокаше комисаря Оли Рен и измисляше постоянно сменящи се позиции за присъединяването ни към еврото. В един момент направо престана да ходи на заседанията в Брюксел и започна да ротира заместниците си. Малко незабелязано през последните месеци другия вицепремиер Цветан Цветанов силно ограничи външнополитическите си набези и лиши дипломацията от тежестта на неповторимата си реторика, с което разбира се й направи услуга. Това със сигурност ще важи и ако станем свидители на връщането на някакъв баланс в поведението на другия вицепремиер. В противен случай, външната ни политика освен твърде често безпомощна ще започне трайно да бъде и инфантилна.

Прочети цялата новина

Свързани новини: