Д(в)ойните стандарти в медийната люцерна

Като „обичайния заподозрян” и „заинтересована страна” по аналогия би трябвало да не давам повод за човъркане в собствената ми рана с темата за ДС по роднинска линия, но от десетилетия съм направил друг избор (за който съм платил доста висока цена в личния и публичния си живот): избрал съм да управлявам сам съдбата си. Ето защо реших да хвана пак темата за рогата по повод днешния скандал в студиото на Би Ти Ви с външния министър Николай Младенов, вбесен от въпроса на водещия Виктор Николаев за миналото на покойния му баща.

За разлика от Николай Младенов, чиято реакция разбирам много добре от опита си на многократно атакуван наследник на обстоятелства извън моя невръстен и (не)информиран избор на старта на живота в тоталитарната държава НРБ, не оспорвам правото на водещите на която и да било медия да задават каквито и да било въпроси. Но с една малка забележка: на когото и да било!

Щом ще дълбаят в най-интимния семеен нерв на един събеседник, водещите трябва да докажат еднакво отношение и към всички останали свои гости от подобен ранг. Само тогава ще изглежда, че не подхранват пошлото любопитство към определени жертви по неопределени правила.

Би трябвало да попитат например вътрешния министър Цветан Цветанов чий шофьор е бил баща му щом смятат, че трябва да се рови в костите на бащите на важните днес персони. Съответно трябва да поставят въпроса как това се съотнася към днешната му позиция на кадровик на партия, която се напъва да се представи пред лековерната публика за антикомунистическа формация и дори успя да накара Европейската народна партия да си затвори очите и да си запуши носа, за да преглътне миризмата на съветски ботуш, маскирана с евтин екстрат от гербери, за да я приеме за част от своя ариегард в играта на леви и десни в Европа.

Никога и по никакъв начин водещите на Би Ти Ви не си позволиха да попитат нищо подобно Георги Първанов и то не за баща му Седефчо, а за собствената му принадлежност към ДС. Нито го попитаха защо е бил избран да ръководи на младежка възраст преди 22 години супер секретния екип от трима души от института по история на БКП, който да информира новия вожд Луканов за истинското положение на рухнала НРБ ( тази информация е разровил в архивите на БКП журналистът Григор Лилов, но на водещите на Би Ти Ви „дреболията”, обясняваща шеметната кариера на Първанов, е явно толкова интересна, колкото и историята с мезонетите на Манджуков, продадени по документи на изключително близкия на Първанови пернишки предприемач Владимир Лазов, криещ се от медиите, които- удобно за всички по веригата на омертата- не го и търсят).

Тъкмо напротив, Би Ти Ви до последно обслужваше Първанов и го изпроводи на слизане от президентския и медийния пиедестал разплакана от умиление с филмче за опитомената лично от президента вълчица Зорница, махаща опашка в задния двор на Първанови досущ като покорна телевизия.

Но най-вече водещите на Би Ти Ви трябва да са също толкова храбри, за да бъдат възприети за принципни, питайки за миналото му в ДС своя собственик Красимир Гергов, който години наред буквално лъжеше публиката, че е просто един „консултант” на медията, докато накрая, след отпадането на законовите ограничения за конфликт на интереси с монополното му положение на рекламния пазар, „великодушно” си призна без да го питат ( но не за ДС, а за собствеността в телевизията).

Пиша това на днешния 8 октомври, 6 години след последното ми предаване „В десетката”. То бешео беше свалено от ефир заради зададен от мен неудобен за президента Георги Първанов въпрос. Същите водещи, които днес проявиха такава необичайна за тях принципност в ползването на свободното слово към Николай Младенов, не само не проявиха журналистическа солидарност с моя милост, принуден да напусне под заплахата от уволнение след сваляне на предаването ми (формулировката „ напускане на Иво Инджев под политически натиск” е на Държавния департамент на САЩ в годишния му доклад от март 2007 г., за което водещите на”американската” Би Ти Ви така и никога не съобщиха), но дори се изгавриха, ангажирайки се с официалната версия на началниците си, според която аз съм си тръгнал доброволно от телевизията.

Това са д(в)ойните стандарти в стил „имаш крава, пиеш мляко”, но само ако си достатъчно послушен насред вкусната люцерна и преживяш онова, което ти е позволено. Иначе пиеш по една студена вода всеки ден точно 6 години почти на гладно- сравнимо със заплатите на уютно обитаващите медийните пангари колеги.

 

В този смисъл студената вода обаче, подчертавам, е най-вкусното питие в света на журналистиката, само че е лукс, какъвто малцина си позволяват, поради което искрено съжалявам онова мнозинство, което “пие мляко” на пангара. Защото пангар, за незнаещите, означава мястото, където заклещват кравата, за да може бикът да я дари, макар и насила, с теле(визия).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: