„Войната се завръща” - необятната мъка на новата ни история

Четох тази книга непосредствено след като бях гледал интервюто с Иван Михайлов, дадено за предаването „Всяка неделя” малко преди смъртта му. Не знам дали всички са запознати кой е този човек, затова ще поясня - последният лидер на ВМРО, избягал след 1944-та година в Италия. Пред очите ми беше един дребен старец, много успял човек, преживял огромна част от събитията в новата ни история.

Това, което ме впечатли, бяха думите му, описващи явлението "македонизация", а именно „Македонизмът е работа на бежанци от Македония, кои всичките са изподкупени или превъзпитани българи. Най-много са учили в белградския университет. До некъде на някои идеите са харесали, до некъде и на некой давано, нали, некои глупци, други - от слабо семейство просто. У които българщината по естествен начин изчезва - чувстваш се ама не знаеш дали си - и я изтепват сръбските говеда...”

Всички сме чели силно националистическите версии на историята как Македония сега е населена с македонци, а не с българи. Няма как да не си помислим, че това е едностранно разглеждане на проблема, че родните ни историци и пристрастни хора като Иван Михайлов са изопачили истината, взимали са само факти, които подкрепят техните теории, пренебрегвайки други.

Именно за това препоръчвам „Войната се завръща” на Анри Пози. Французинът е много известен журналист, публицист, политик и филантроп от първата половина на ХХ век. По това време родината му подкрепя Югославия безрезервно, като абсолютно отхвърля претенциите на родината ни за извършван геноцид спрямо българското население в Македония.

Именно за това смея да твърдя, че пътеписът на Пози със сигурност е писан без той да е облъчван с нашенска националистическа пропаганда. Напротив, книгата му представя разговори с всички замесени страни - отделено е еднакво внимание и на важни личности от сръбската администрация в провинцията, и на разказите на обикновените хора.

Книгата обаче не е за хора със слаби сърца. Издевателствата над етническите българи в страната са меко казано брутални. Не на едно и две места той недоумява защо балканските народи са толкова жестоки едни към други. Според него на територията на Македония се води не гражданска война, води се битова война. Местното население отвръща също толкова кърваво, колкото и сърбите и сърбизираните българи. По страниците на тази кратка, но изключително интересна и потресаваща книга се долавя пацифизмът на автора. Целта на книгата му е да алармира французите за несправедливостта на версайската спогодба, че договорът, подписан с края на Първата световна война, няма как да достави траен мир на света, че в победените страни се надига желание за реваншизъм заради ситуации като геноцидът на българите в Македония, че предстои нова световна война, много по-страшна и по-ожесточена от първата.

Авторът прекарва само две седмици в Македония и след написването на книгата категорично отказва да се връща повече там. Смята, че „толкова жестокост ми стига за сто живота”. За западния интелектуалец е абсолютно непонятна омразата, която властва на Балканите. Защо сърбите толкова мразят българите? Той така и не намира отговор на този въпрос. Въпрос, на който дори и ние трудно бихме отговорили. Защо хърватите толкова мразят сърбите, че примирието, сключено при разпада на Югославия в сърбо-хърватската война (1991-1995 г.), минава през един апартамент, давайки кухнята и хола на едните, а спалнята и банята на другите?

Самият автор недоумява изобщо как е възможно българите да живеят с цялата мъка, причинена им от сърбите. Тази мъка, българската мъка, е нещо, което никой друг на света не може да разбере. И въпреки целия дух на пацифизъм и желание за спиране на кръвопролитието, Анри Пози донякъде подкрепя действията на българите, макар и негласно:

„Член ли сте на ВМРО?“

„Аз съм кондуктор на българските железници, господине… Но двама от братовчедите ми членуват. Преди да дойдат тук, те живееха в Нежилово – Македония. Бяха успели да избягат. Съпругите им, Стоя лазарова и Коцана Янева, бяха останали на село в очакване да дойдат при тях. Дошли стражарите, поискали от братовчедките ми да кажат кой е помогнал на съпрузите им. Понеже не знаели, подофицерът – казвал се Дучо Църцорийски – им одрал с бръснач кожата на дланите и стъпалата и ги сложил да седнат върху жарта от огнището… След това ги изнасилили. и двете умрели… Мъжете им научили за това четири месеца по-късно от един съселянин, който успял да премине границата… Върнали се нощем в Нежилово, подпалили жандармерията и избили всички стражари и жените им, един по един, както се опитвали да избягат от огъня… Това е, господине!… Укорявате ли ги?“

Нищо не отговорих…

Книгата му получава широк отзвук във Франция, като почти моментално става бестселър и забрана за печатане на територията на Югославия. В момента има забрана за разпространение и в рамките на днешна Македония.

Това, което може да намерите в книгата, е една безпристрастно описание на случващото се в Македония в периода между двете световни войни. Това не е историческо изследване, това е просто пътепис на един пацифист.

Прочети цялата новина

Свързани новини: