Да уловиш eсента

11/01/12 11:55
(http://evgenidinev.com/)

Да уловиш eсента

Тази година есента закъснява с десетина дена от обичайното и както винаги има с какво да ни изненада.

В цялата страна валяха проливни дъждове. Това беше признак, че високите части на планините ще са в мъгла. Припомних си буковите гори из които съм бродил в Стара Планина. Една се оказа на точното място, без да е нужно да вървя часове до нея. След дълго пътуване в мрак и непрестанен порой, когато достигнах Троянския проход, започна да се развиделява. Към 800 метра височина пътя се скри в гъстата мъгла, предвещанието ми се оказа вярно. Отбих по спомен на познатото място и се спуснах в царството на есента.

Бях като зашеметен, в почуда от къде да започна. Ръмеше ситен леден дъжд и всичко беше пропито с вода.

Нали съм приятел с лошото време, веднага се почувстваха ободрен и готов за обичайните премеждия. В хаоса от дървета и храсти никак не е лесно да се концентрираш върху определен кадър. Мъглата променя облика на гората и накъдето да насочиш поглед всичко ти изглежда неповторимо. Ето че излязох на някакъв път, който ми се стори достоен за снимка.

Тъй като всичко изглежда еднакво в мъглата, се насочих към детайлите.

Вървях без никаква посока - ту надолу, ту нагоре. Така се озовах в дере, където мокрите букове стърчат като колоси.

Толкова дълго съм търсил момент като този, че никак не ми се искаше да си тръгвам. Хайде още малко в тази посока, а защо не в другата, там пък гората е по-гъста... и така неусетно изминаха няколко часа и съответно прогизнах до кости.

Щях да се лутам поне още толкова, ако някак си не бях излязъл там, откъдето тръгнах.

Към Рибарица отново достигнаха мъглата, която вече почваше да се разкъсва. В страни от пътя, като злато, блестеше папратово поле. Каква вода се крие в тези храсти не е за разправяне, но пък гледката не е за изпускане.

Цветовете са толкова сочни и пъстри благодарение на дъжда.

Като покрити с нежен воал от мъгла, горите в планинските склонове полека започват да се разкриват.

В Рибарица вече грееше слънце. Банда овце сърдито блеят срещу ми, че съм нарушил уединението им.

В търсене на митичното селце Бабинци, минах край църковния храм в Тетевен. Красива и внушително постройка.

Бабинци е живописно село, което сигурно само аз не бях чувал. За него няма табели, ако не знаеш че е там, все едно не съществува. Чак се изненадах колко красиво и уникално е селцето.

Пейзажът към Централен Балкан е величествен.

Над селото се издига самотен връх, във формата на пирамида, върху който е изграден параклис. Повече ме привлече гледката към срещуположния връх, където се беше излегнал пастир, а стадото му доволно пасеше.