Троянският трон на Русия в Европа

Кой казва, че ГЕРБ била партия без визия за бъдещето? Нищо подобно! Друг е въпросът, дали става дума за взиране в европейското или в евразийското бъдеще на България.
ГЕРБ водят битки за окопаване в съдебната система, което, както и друг път съм споменавал, силно напомня на логиката от вица за Тодор Живков и най-близкия му в последните години на режима другар в политбюро Милко Балев. Според онази шега, двамата посетили последователно Софийския университет и Софийския затвор, и на въпроса на Милко Балев защо др. Живков е обещал десет пъти повече пари за храна за затворниците, отколкото за студентите, Живков отвърнал: „ Еех, Милко, студенти тепърва ние с теб няма да ставаме”!
Само че и над ГЕРБ има Господ. Той взима в Кремъл решения от още по-стратегически характер. Писал съм и за него, но нека този път дам думата на други мнения за това как Русия (и чрез кого – пак чрез ГЕРБ, както се вижда от изявленията на Божидар Димитров и на шефа на дирекцията по вероизповедания Емил Велинов), готви в съгласие с Москва митрополит Николай за престола на българската православна църква в опит да сбъдне неосъществената от векове мечта да подчини България по духовен път на своите геополитически цели.

Русия се проваля в тази своя мисия през 19-ти век, когато българската общност успява сама да се пребори срещу набезите да бъде практически погълната от московската патриаршия, предвождани от граф Игнатиев в Цариград. Въпреки тях българските възрожденци извоюват независимостта на българската екзархия, чиито граници на проповядване на български език на целия полуостров по ирония на съдбата стават определящи за подписания от същия руски царски пратеник договор в Сан Стефано- юридическа и дипломатическа авантюра, извършена с пълното съзнание, че подписът му нарушава правомощията, дадени на Русия да воюва срещу Турция от името на европейските сили на Цариградската конференция през декември 1876 г..
Победоносната руска империя, която многократно доказва стремежа си да не допуска силна България,а с това и подозренията на най-светлите български възрожденски умове, обрича споразумението от Сан Стефано на неуспех, но и залага трайно усещането за несправедливост по вина на Запада- заради Берлинския конгрес, на който всъщност са потвърдени решенията на тази конференция, разпокъсваща де факто земите на неслучилата се в максимални граници българска държава, но не и на екзархията, извоювана от самите българи.
И до ден днешен руската пропаганда и нейните производни в България експлоатират без задръжки в името на „вечната дружба” този неизчерпаем източник за манипулиране на българската памет. На „правата” на ментор с дълбоки корени на менторството тук и в днешно време, когато ни управлява партията с претенцията да развива България по европейски път, Москва отново и отново се меси в българските дела за пришпорване на своя „троянски кон” в Европа.
Империята козината си мени, като и названието си дори, но нрава си на преследвач на вековните си цели-не. Ето, че в съдбоносен момент тя отново опитва да сложи ръка върху водачеството на българската духовност чрез свое подставено лице.
Това не е някаква фантазия на вашия автор ( и автор на книгата „Течна дружба”, в която тази тема е широко засегната). Това е факт, който сякаш възкръсва от спомените на Симеон Радев за събитията от преди близо век и половина, но е доста по-опасен в днешния контекст, защото съпротивителните сили на българския патриотизъм са притъпени, а лакомията на проруските сили за власт и облаги, които текат по трасето на „течната дружба” като североизточен паричен поток, е изострена да пълно саморазголване на съзаклятниците, които дори не се крият.

В. „Капитал”, 6 ноември 2012 г.

Според сегашния устав бъдещият патриарх трябва да е над 50-годишен и е нужно да е бил митрополит поне пет години. Засега няма официална информация кой може да е наследникът му. Едно от спряганите имена е на Пловдивския митрополит Николай. Наскоро историкът Божидар Димитров заяви, че той е “напълно подходящ за патриарх на България”. Николай обаче е на 43 години и не отговаря на сегашните условия за избор, но според Димитров уставът може да се промени. Николай е скандално известен със заклеймяването на гей парадите, концерта на Мадона в София, сурогатното майчинство и съжителството без брак, с обявяването на оръжейния търговец Петър Манджуков за архонт, както и със скандала около ремонта на църквата “Света Марина” в Пловдив, който според експерти е заличил художествени и исторически ценности

В. „24 часа”, 8 ноември 2012 г.

Врачанският Калиник изказва нестандартна идея – Пловдивският Николай временно да поеме и Софийска митрополия, а Сливенският Йоаникий да стане наместник-председател. Гласуват и приемат. Двама се обявяват против, но не заради личностите, а заради начина. Смятат го за противоуставен, тъй като разделя двете длъжности, а е записано, че наместник-председателят е и Софийски митрополит, какъвто е и патриархът. Дядо Николай още на другия ден, т.е. вчера, влезе в Софийската митрополия и започна работа заедно с викарийния епископ Йоан.
Засега на църковния устав не отговаря 43-годишният Николай.
Той е навършил изискуемия 5-годишен стаж за митрополит, но няма навършени 50 години. Това провокира някои публични личности извън синода, като Божидар Димитров, да поискат промяна на устава в полза на младостта. Други, като Татяна Дончева, пък се обявиха против “духовници, които имат общо с бизнесмени, кичат се с коли и ролекси и се чудят с каква още благина да се сдобият”.
Шефът на вероизповеданията Емил Велинов не крие симпатиите си: “Вътрешноорганизационната среда на църквата трябва да се постегне. Мисля, че един нов църковен събор може да промени устава и възрастта да не е пречка пред младия Николай той да поеме и официално църквата”, каза пред bTV Велинов.
Проф. Христо Матанов: Битка на лобита ще определи избора
Като човек, който познава в детайли БПЦ, кой според вас е най-подходящ за български патриарх?
– При тази ситуация е най-добре да мине един преходен период. Защото който и да наследи патриарх Максим, той ще е рожба или на тоталитарното минало, или на тъй наречения разкол. Това са хора, които не са расли в нормална обстановка и всички са обременени от миналото. А някои нямат достатъчно опит.
– Например?
– Пловдивският митрополит Николай. Според мен той няма опит, макар да чувам, че имал някакви амбиции. Дори в църквата се готвели да променят устава заради него. Мисля, че му е още много рано. Църквата неслучайно е сложила тази възрастова граница. Предполага се, че човек трябва да натрупа достатъчно опит – житейски и църковен, за да стане предстоятел.
– А ако уставът бъде променен?
– Въпрос на избор е, особено когато става дума за патриарх. Има много лобита – и чужди, и български. Ще бъде не толкова борба между митрополити, колкото битка между лобита. Поне моят опит показва, че така ще се развият нещата.
– Какви са тези лобита?
– Чух, че се споменават руски, сръбски, гръцки. Има и финансово-икономически, които се интересуват доста от църквата. И ще държат техен човек да е начело. Борбата няма да е лесна.
– Кое лоби е най-силно и би могло да окаже влияние върху избора на следващия български патриарх?
– Руското.
– Митрополит Николай ли е негов проводник?
– Не бих могъл да кажа. Да не забравяме, че повечето възрастни митрополити са руски възпитаници, дядо Николай – също. Част от младите пък са обучавани в Гърция. Борбата ще е тежка.
– Каква е вашата прогноза?
– Нямам такава, защото все още не са се оформили интересите и лобитата. А може би това няма да стане публично, а задкулисно. Да наблюдаваме какво правят митрополитите и представителите на чуждите държави, нашите политици. Тогава може да се ориентираме. Но сега е доста рано.
– Като изявен медиевист можете ли да направите аналог между сегашното състояние на БПЦ с друг исторически период?
– Няма точна прилика, ситуацията е уникална и не се повтаря. За пръв път БПЦ живее след толкова години в условията на демокрация и на преодоляна екзархия.
Проф. д-р Христо Матанов е изявен учен в областта на византийската и балканската средновековна история. Бивш директор на дирекцията по вероизповедания от 1993 до 1997 г. Роден е през 1952 г. в Харманли. Преподава в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 10 монографии и десетки научни статии. Сред трудовете му се открояват “От Галиполи до Лепанто”, “Средновековните Балкани”, “Дневникът на един византийски велможа”.

В „Преса”, 9 ноември 2012 г.
Професор Иван Желев, преподавател по Нов Завет в СУ и бивш директор на “Вероизповедания” към МС.

Днес няколко явни и още несмели кандидати за бялото було ще се борят в близките седмици и месеци да получат първия пост в БПЦ. Макар той да изглежда вече „продаден”. Защото правителствата може и да се сменят, но държавната власт никога не си изоставя интереса. Ако е трудно да се излезе срещу цялата Църква, защо да не се чупят пръчките една по една? Има ясни индикации за такъв подход, както и за лансиране по много начини на „подходящи” хора. Последните изказвания на директора на вероизповеданията са много обезпокоителни, защото са страна в предстоящата „битка” за трона. Той в деня на смъртта на патриарха каза, че „участвал в заседание на синода”, „решили в синода (заедно с него)”, че трябвало да се свика Църковно-народен събор и да се промени уставът на БПЦ в частта му за възрастовата граница (която обслужва само един определен митрополит), фактите показват не само лош вкус, но и явна намеса на държавата в делата на Църквата, която по конституция и по закон е отделена от държавата. Дали „играта загрубява”, или просто наглостта става по-видима, решете сами.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: