Не забравяйте Газа!

„Газа постепенно се връща към нормалния живот.” ми съобщават родните медии. Но съм далече от мисълта, че формулировката е техен патент… Потресена съм, защото имам някаква представа как всъщност изглежда животът, към който се връща Газа и който медиите квалифицират като „нормален”. А и самият цитиран репортаж ни показа едно малко учениче, което посочи училището си, разрушено от израелските бомби, и попита: „Ние какво сме виновни?”

Точно с този въпрос Газа се връща към нормалния за нея живот:

• Блокадата по суша, въздух и вода, която е толкова отдавнашна, че за нея вече никой не говори – изглежда като да сме започнали да я приемаме за даденост?! Винаги си я е имало и винаги ще си я има… Заради тази блокада мнозина палестинци ще прекарат без дом вече четвърта зима след края на предишната война в Газа – защото е забранен вносът на строителни материали. А и т.нар. „тунели”, по които „терористите” получават оръжие, всъщност се родиха заради същата тази блокада, която в противен случай щеше да е довела до гладната смърт на мнозина.
• Забраната за жителите на Газа да напускат територията на ивицата, освен ако им бъде издадено разрешение за това от израелските военни окупационни власти – което обикновено не им се дава, дори ако трябва да заминат в чужбина за лечение. Нещо повече, жителите на Газа, които всъщност са палестинци – т.е. жители на онова, което трябва да бъде арабската палестинска държава на Светите земи, нямат право да отидат до другата част на тази хипотетична държава – Западния бряг, където са светите места. Дори ако са депутатите от Газа в единния палестински парламент – Законодателното събрание, което трябва да проведе сесия. Те просто биват арестувани от окупационната армия.
• Обстрелът на израелските самолети, хеликоптери, танкове – толкова ежедневен, че не си струва да се споменава в новинарските хроники. Освен когато от Газа бъде изстрелян ракетен снаряд – тогава не се изпуска поводът да се припомни на света, че в Газа са „терористи”. Какво, че там поколения наред живеят в условията на тази блокада, на тоя обстрел, на това унижение? Нормалният живот се свежда до това, да се въздържат от обстрела, защото той може да предизвика мащабна военна офанзива винаги, когато такава потрябва за нещо. За предизборна кампания, да речем. Тогава говорителят на МВнР на Израел г-жа Илона Щайн ще заяви: „Причина за кризата в Близкия изток е Иран” и израелската армия ще предприеме поредната агресия… но не срещу Иран (опазил Господ!), а срещу Газа. Защото Газа й е винаги в ръцете. И отново ще се броят загинали – и големият процент ще са мирни жители, а сред тях – много деца. Този път 33 палестинчета от Газа няма никога да навършат 18 години. Не доживяха Газа да се върне към „нормалния живот”. Т.е. отново да изчезне от полезрението на медиите. До следващата агресия. Защото в Газа няма как да се води война – войната е военен сблъсък на въоръжени армии. В Газа една държава окупатор води асиметерична война срещу 1,7 млн. души, живеещи на 380 кв. км площ. В Газа се упражнява блокада срещу цивилно население (мярка, противоречаща на международното право) – обричат се деца на гладна смърт. А когато бащите им се отчаят дотам, че да предпочетат да умрат, вместо да гледат децата си да растат поколения наред в този абсурд, те изстрелват ракета по държавата-окупатор Израел. И в отговор Израел ги засипва с бомби. И цели семейства вкупом си отиват от живота.

Затова едно от основните военни престъпления, които се вършат спрямо Газа, е медийното мълчание. Хората по света, които разчитат на медиите, чуват, че Газа се е върнала към нормалния живот. И утре отново ще се питат: тия в Газа, като си живеят нормално, защо им трябва да изстрелват ракети по мирните израелци?

Затова не забравяйте Газа! – Поне още три дни, когато на 29 ноември  Палестина ще поиска от Общото събрание на ООН да й бъде даден статут на държава наблюдател в световната организация. Нима не дължим на децата в Газа поне това?

Автор: Мая Ценова

Прочети цялата новина

Свързани новини: