Писмо на разочарованието

До президента на онова, което е останало от прекрасната Сирия.

В момента страната се гърчи под ударите на гражданската война. Комуникациите са прекъснати, държавата потъва в мрак – в пряк и преносен смисъл. В същото време, властимащите нехаят, а може би дори се забавляват, че народът, дръзнал да поиска отговори, е въстанал. 

Г-н президент,

вие разочаровахте многото хора, които вярваха, че ще осъществите промените в Сирия, тъй дълго чакани и желани от обикновения човек. Преди 11 години, когато стъпихте в длъжността си, която изпълнявате и до днес, много младежи повярваха, че вие сте човекът, който ще поведе Сирия напред и далеч от изолацията, в която беше изпаднала. Помня, че имахме надеждата за това, дори далеч от страната. Помня, че виждах промяната в сградите, в колите… За да разбера след 11 години, че красивата опаковка има гнила вътрешност.

Г-н президент,

на 15 март 2011 година няколко деца бяха измъчвани, защото са решили, че имат илюзорното право да изкажат мнението си. Вие затворихте очите си, решихте да действате с твърда ръка срещу немирните граждани. Днес убитите по официални данни са над 46 000 души, а най-вероятно са много повече. Над 150 000 са изчезнали, над 200 000 са в затворите и арестите, а екзекуциите следват от град на град. Над 4 милиона са разселените, близо милион ще имат съдбата да бъдат неканени гости в чужди страни. Вие предадохте народа си.

Г-н президент,

заради вас сирийци убиват други сирийци. Заради вас приятелите ми не могат нито да спят, нито да ядат, нито да поемат въздух. Страх ги е. Нямат друг избор, освен да се надяват. Някои мечтаят да полудеят преди да загинат, за да не усещат болка. Убедени са, че една сутрин просто няма да се събудят, заради паднал снаряд, изстрелян от собствената им армия, на която са посветили песни и химни. Нямам представа кой приятел е жив и кой е изчезнал, защото не им е оставена възможността дори да се обадят.

Г-н президент,

принудихте таксиметрови шофьори и учители да хванат оръжието, продавайки се на всеки, само за да могат да се защитят от собственото си правителство. Те нямат вяра на никого. Вече дори не се страхуват, защото емоциите им бяха откраднати.

Г-н президент,

заради вас един баща погреба двамата си сина под различни знамена – единият с официалния флаг, а другият с флага на революцията. Щастието и гордостта му бяха отнети и той не иска повече да живее.

Г-н президент,

унижихте възрастните и обрекохте младите.

Г-н президент,

ако бях на ваше място, щях да бягам. Щях да се скрия дълбоко, но така, че да не могат да ме открият. Аз не мога да ви съдя – кой съм аз, че да го правя – но историята ще каже думата си. Ще бъдете запомнен като най-обичания президент, който погуби народа си и го потопи в кръв.

Г-н президент,

нямам какво да кажа повече. Не си заслужава. Вие не слушате никой. Хората около вас ви говорят за прекрасното положение на страната, лицемерничат пред себе си и народа. Заблуждават привържениците ви, че са повече от останалите.

Г-н президент,

бунтовниците са пред Дамаск.

Прочети цялата новина

Свързани новини: