За (не)религиозната война в Сирия

“Конфликтът в Сирия се превръща в религиозна вражда”, казва ООН, а “Дневник” цитират:

Войната в Сирия придобива все повече характер на религиозна вражда, предупреждава ООН. В конфликта се противопоставят управляващата алауитска общност и сунитите, които са мнозинство сред населението, пише в доклада на представители на ООН, разследващи нарушенията на човешките права в арабската страна.

На първо място ситуацията в Сирия има нужда от много важно разяснение, за да не се получава объркване, характерно за отразяването на новини от подобни зони. Войната в Сирия, ако питате някой местен жител,  не е война. Мнозина местни мислят за конфликта именно като конфликт, а не война. Други го определят като геноцид от страна на правителството срещу собствения му народ.

Важно е да се каже, че и подкрепящите режима в Дамаск също не мислят за ставащото в Сирия като за война. Дори напротив, те отричат това напълно, говорейки за “борба срещу екстремисти”, заимствайки тази реторика от устоите на днешната американска външна политика за “война срещу тероризма”. По този начин се цели всяване на страх сред западното общество от евентуално падане на режима. Но не става дума за война, по-скоро за борбата на един режим срещу радикалисти в отделни населени места. Ако не ми вярвате, говорете с подкрепящ властта в Сирия и му споменете “гражданска война в Сирия”, за да разберете какво мисли.

За да е война, струва ми се, че трябва да има равностойни или поне близки до равностойни страни. В случая със Сирия това не е налице: от едната страна имаме силен режим, голяма армия, танкове, артилерия и сила по въздух – изтребители и вертолети; от другата страна седят бунтовнически групи, които едва сега успяха да се обединят под шапката на общата Сирийска национална коалиция – главният орган на сирийската опозиция. Това стана на един късен етап – в началото, когато хората започнаха да се въоръжават, подобно единство не съществуваше.

От важност е да се спомене още нещо: няма двустранно обявяване на война. Реалността е, че режимът в лицето на сирийския президент, обяви война на собствения си народ, използвайки антитерористична реторика. Правителствените сили използваха сила срещу невъоръжени цивилни, което доведе до неприятния резултат да сме свидетели на това, което виждаме днес от достигащите до нас кадри – убийства и разрушения.

Според доклада бунтовници от цял свят влизат в Сирия, за да се присъединят към гражданската война. В резултат на това все повече цивилни граждани също се въоръжават. “През последните няколко месеца открихмне, че малцината, които са искали да стоят далеч от конфликта, са започнали да се въоръжават, за да се защитят”, заяви Карен Абузаид, един от авторите на доклада.

Трябва да се проследят реакциите на ООН спрямо сирийската криза. Организацията не се чувства длъжна да застане с по-твърда позиция относно избиването на цели квартали, а се ограничава с малки, общи коментари и осъждания. Друг опасен момент от политиката на ООН към ситуацията в Сирия е натякването за религиозна война. Това, отново по мнението на самите сирийци, няма общо с реалността.

Имаме налице две ясно очертани страни – правителствените сили и опозицията. Но в самите тези страни на конфликта, има много нюанси. Фактите показват, че в опозицията има също представители на алауитите, друзите, исмаилитите, християните и др. малцинства. На страната на режима пък има все още големи сунитски родове. Затова е нечестно и опасно да се определя конфликтът в Сирия като религиозен. Така например, председателят на сирийската опозиционна асоциация в България е друз, а зам.-председателят, християнка.

Представянето на конфликта като религиозен е в помощ на пропагандата от страна на властите, тъй като самите им основни редици са съставени главно от хора от малцинствата в Сирия, с което си осигуряват едно сплотено общество в тяхна подкрепа. Разбира се, съществува фактът, че за обикновения овчар, който е сунит и е изгубил семейството си от войници, за които той знае, че са алауити, конфликтът е между тези две общности. Но фактите са други.

Разследващите съобщават също, че чуждестранни бойци подпомагат и двете страни в конфликта – към бунтовниците се присъединяват въоръжени сунити, проникващи на територията на Сирия, а на страната на правителствените сили се бият иракски шиити.

Факт е, че има чуждестранни бойци, идващи, за да се бият в Сирия. Те са малко на брой, главно защото няма подстрекаване от страна на големите религиозни водачи младежи да заминават да се бият. Страните, от които главно идват бойци са Либия, Египет, Ливан и Чечня. Радикални групи има, като иракската Джабхат ал-Нусра, но те имат ограничено влияния и най-вероятно това ще е следващата конфронтация – между умерени и радикални. Всъщност фундаменталистите са толкова опасни за бунтовниците, колкото и въздушните атаки на правителството.

Факт е също, че на страната на режима се бият отряди от Ирак. Но не само – идват от Ливан и Иран също така; Хизбулла и елитни части от Техеран редовно изпращат помощ на правителствените сили в Сирия и това не е новост – ставаше в продължение на години.

Интересен е един факт – някои от радикалните сунитски групировки, за които се смята, че идват от Ирак, за да се бият в Сирия, го правят в помощ на властта. От 2003 година до 2008 г. Дамаск редовно подпомагаше такива групи срещу американската окупация в съседен Ирак. След 2008 година част от тях се завърнаха в Сирия, където днес извършват атентати в предимно малцинствени квартали с цел да се разрази религиозна вражда. Но има още един факт – християнските селища в планините до границата с Ливан са непокътнати от действия на бунтовниците. В същото време градчето Ябруд, с предимно християнско население, както и Блудан и Забадани, са свидетели на ожесточен обстрел от страна на правителствените сили, заради наличието на бунтовници сред самите християни.

Не е за пропускане и това, че атентатите извършени в Дамаск и Алепо не подпалиха религиозна омраза. Факт.

С една дума – докладът на ООН трябва да бъде внимателно четен, а още по-внимателно писан. Защото неправилните определения могат да бъдат опасни за развитието на даден конфликт, като този в Сирия. Тук идва и ролята на журналисти, активисти, коментатори – да обясняват и разясняват.

Прочети цялата новина

Свързани новини: