The Perks of Being a Wallflower

Заглавието ме привлече, признавам си. Както и масовия хайп в де що има англоезичен литературен блог, сайт и социална мрежа за тази книга.

За какво ми беше!?

В книгата се разказва за момче, което е самотно - и за срещата му с особена група от тинейджъри, които се превръщат в негови приятели, за музиката, наркотиците, хомосексуализма и как неконвенционалния начин, по който Чарли възприема света го прави по-добър от всички остнали.

И тук нещата започват да куцат.

Главният герой, Чарли, е на петнадесет. Разсъждава и се държи все едно, че е на десет. Не знам защо, но много автори се опитват да направят героите си да изглеждат дълбоки и неразбрани, като ги карат да се изразяват като малки деца. Дори намеците, че Чарли ходи на психотерапевт и го тъпчат с лекарства, не променя факта, че начинът, по който се води повествованието ми звучеше фалшиво през цялото време. Може би проблемът е в мен, може би на мен ми дойде твърде захаросана, по американски.

Иначе историята е интересна. И съм сигурна, че ако бях на 15, щеше да ми хареса ужасно много, да си поплача накрая и да я обичам до края на живота си. Цялата книга е възхвала на онези години, когато все още не знаем, че ще ни се наложи да пораснем и да открием, че не сме нито първите, нито последните, които са пили и пушили тайно, който са си мислили, че ще обичат гимназиалното си гадже завинаги, че сме велики и светът ни очаква да го покорим.

Много ми хареса любовната история на Патрик и Брад - през 1991, когато се развива действието на книгата няма телевизионни звезди, които казват "It gets better"(Става по-добре). Тъжно е. Може би това е най-тъжното в книгата. Всъщност тяхната история, колкото и второстепенна да беше, ми беше по-вълнуваща и интересна, отколкото влюбването на Чарли в Сам.

Наистина съжалявам, че не съм прочела тази книга на 15. Тогава щях да остана сляпа за недостатъците на текста и щях да се съсредоточа върху страхотните цитати, които сякаш са написани, за да бъдат преписвани от тинейджъри в блоговете им навсякъде по света: “we accept the love we think we deserve.”(Ние приемаме любовта, която мислим, че заслужаваме) или “Things change. And friends leave. Life doesn't stop for anybody.”(Нещата се променят. Приятелите си тръгват. Животът не спира за никого) Щях, както казах по рано, да си поплача накрая, въпреки че краят всъщност не е тъжен (за щастие са ни лишили и от лъскав холивудски хепиенд). Щях да се привържа към тази книга. 

Обаче не съм на 15. И мога само да се радвам, че съм приключила с пубертета веднъж и завинаги.

The Perks of Being a Wallflower - Изкуството да бъдеш аутсайдер 

Дългочакваната екранизация по книгата излезе през миналата година и е с участието на Ема Уотсън и Нина Добрев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: