Ненормално е да си сам?

„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами”

(Мишел Уелбек, Платформата)

След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…

На жените им се лепва етикет “стара мома” или “шафрантия”, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите “коцкар” и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…

Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.

Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…

А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.

Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.

Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?

Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив.

Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…

Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.

Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти  го върнат е заем, а не точно любов.

Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.

Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?

Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:

Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.

Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на “нормалните хора”, за да е “оправдана” твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…

При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.

Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.

Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.

Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не  го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…

Тоест, халтави са ни патериците.

Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш “половинка”, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното “цяло”, съшито от две “половинки”.

Две е повече от едно.

Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.

Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо “като хората”.

Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.

Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…

Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.

Тихомир Димитров

Прочети цялата новина

Свързани новини: