Говори Пловдив: КАКЪВ ГРАЖДАНИН ИСКАМ ДА БЪДА

Пламен Асенов, специално за kafene.net

1. Искам да бъда гражданин от този вид, който харесва референдумите.

А-ха-а, от онзи вид граждани значи? – клатят глава в Пловдив.

И са прави да бъдат ехидни. Горката България, през последното столетие преживя четири референдума, кой от кой по-невъзможни за харесване като тема, въпрос, организация, смисъл, резултат и проч. Вчерашният не прави изключение. За народа загуба велика, както би се изразил Иванчо Йотата, ако можеше да говори. Или ако някой го чуваше какви ги дрънка на ползу роду.

Но, въпреки това, харесвам гражданите, които харесват референдумите, защото ме вдъхновяват, като ми наподобяват нещо познато.

Забелязал съм например, че ако двама такива граждани трябва да минат през една и съща врата, те непременно опитват да минат през нея едновременно. В резултат настъпва задръстване, онези зад тях се тъпчат един друг и недоволно подвикват отпред да се побърза. Но когато вратата се освободи, веднага други двама се натискат да минат едновременно през нея и купонът се разраства. Така я карат, докато цялото стадо не мине по реда си и не увисне на месарските ченгели. Забелязал съм също, че ако даден гражданин от този вид внезапно спре насред пътя, за да помисли, всички други чинно спират и мислят заедно с него. Или поне дават вид, сякаш мислят. Ако на въпросните граждани им се назначи водач, те го следват докрай, независимо дали е магаре или се казва Овчаров. И независимо дали ги води към пропаст, голям гьол в Белене или друго, още по-лошо място като Сибир. После, щом видят резултата от воденето, повечето се тюхкат, наричат водача си с лоши думи, а някои дори го псуват мръсно. Но после пак го следват, защото няма да следват себе си, я.

Не е ли вдъхновяващо?

2. Искам да бъда гражданин от този вид, който е благороден.

Не благороден в смисъла на благородник, защото няма аристокрация в страна като нашата, където всеки смята себе си равен на всеки друг не само пред олтара на закона, а и пред олтара на разума и таланта. Не, искам да съм благороден като благодетел – например да раздавам пари на вдовици и сираци.

Добре би било, ако можеш да зарадваш едновременно всички вдовици и сираци на всички мутри, бандити, тъпанари и наглеци, които тровят живота ни – напомнят ми в Пловдив.

Не мога, бе, хора. Нямам пари и следователно не съм от този вид граждани – само искам да бъда.

От този вид са всички мутри, бандити, тъпанари и наглеци, които тровят живота ни, но те пък не дават парите си на такива като мен, за да ги раздавам после аз на техните вдовици и сираци. С други думи – вирят нос като аристокрация и не ме смятат за равен пред олтара на парите.

3. Искам да бъда гражданин от този вид, който като водач на МПС кара джипа си напред-назад по тротоара, а после като пешеходец ругае общината, че не е поправила плочника пред дома му.

С нашите пари на данъкоплатци.

Още от малък харесвам тази форма на шизофренично /под/съзнание, което притежават някои хора. То никога не е раздвоено, защото никога не си дава сметка, че е раздвоено, иначе ще се побърка. То винаги е наясно със себе си и знае какво прави, когато прави нещо. Чак после забравя какво е направило и прави обратното със същата силна убеденост.

Но, повярвайте ми, още повече искам да бъда от онзи подвид на този вид граждани, при които общината дотичва веднага, щом ги чуе да ругаят и на бърза ръка, с нашите пари на данъкоплатци, поправя плочника пред дома им. Дали става така, защото те са били/се очаква да бъдат спонсори на кметската предизборна кампания, дали защото са архонти, зъболекари,  космонавти или красиви курви, дали поради някаква друга, за мен забулена в мистерия причина…..

Бъдете сигурни обаче, че въпреки тези си съкровени желания, в реалността бих могъл да съм и далеч по-скромен. Например, без чак толкова много кандърми бих се задоволил само с това да си джиткам напред-назад по тротоара с моя джип, платен с вашите пари на данъкоплатци.

Друг е въпросът, че сега всички в Пловдив, като прочетат това, ще се обадят да кажат – и аз искам джип да си джиткам, ако не те хванат с нашите…..техните таковата, де.

4. Искам да бъда гражданин от този вид, който вярва, че винаги казва истината, защото всички му вярват.

Сигурен съм, че ако притежавах подобна убеденост в способността си да творя истини, щях да стана политик. Или журналист. Изобщо нещо, с което подобаващо да осребря въпросното си ценно качество. Или поне нещо, което да използвам като щит срещу потискащото усещане, че светът се разпада, защото всички говорят или глупости, или откровени лъжи.

Истина е, че от вида граждани, които винаги казват истината, защото всички им вярват, сега в България има по-малко, отколкото преди, по времето на комунизма. Истина е също, че ако аз бях такъв гражданин, сега сам щях да си повярвам на това твърдение.

И как да не си повярваш, щом винаги казваш истината? – ще ме попитат в Пловдив, където винаги са готови да гледат сеира на някой идиот.

5. Искам да бъда гражданин от този вид, който знае всичко и винаги е готов да ти даде акъл.

Тук има нужда от пояснения. Първо, обикновено онзи, който знае всичко, в живота си е прочел около две книги, при това частично – телефонния указател и един „Таен варъчник за данъчни измами” с оръфани корици. Ако някой се съмнява, че по тази метода се постига нещо умно, в Пловдив ще му кажат, че който не чете има повече време да мисли, а именно мисленето е начинът да се поумнее. И това ако не ви звучи убедително, не знам кое тогава!

Второ, въпреки твърденията, че ако ти дават пари, трябва да ги взимаш, а ако ти дават акъл – да бягаш, то хората обикновено взимат каквото им падне, особено ако изглежда безплатно. Но защо трябва да раздаваш акъла си – ще пита някой аджамия в мисловните работи. Ами многото ум е като много електричество от ядрени централи – не можеш да си го струпаш на камари в склада за черни дни. Или май мисленето можеше…..обърках се вече.

Е, да, ако бях от онзи вид граждани, който знае всичко, сега щях да знам със сигурност дали ако трупаш ум върху ум, от това той става повече. И къде го складираш, за да го раздаваш на хората при нужда, както отдавна в Пловдив правят.

Прочети цялата новина

Свързани новини: