„Цинизмът, е че партията която контролира голяма част от медиите в България чрез своя депутат от ДПС г-н Пеевски, има нахалството да ни обвързва нас с медии”.

В същото време ДПС има цяла медийна група с ТЕЛЕВИЗИЯ  (курсивът мой- бел. ivo.bg) , с вестници, с какво ли не.”

„ДПС е партията, която контролира голяма част от медиите в България – чрез Дилян Пеевски, има нахалството да ни обвърже с медии. Имат си цяла медийна група с телевизия и какво ли не”, заяви министър-председателят Бойко Борисов.”

Не придиряйте на несъвпадението на цитатите, явно записани „на слух” в изненаданите сайтове, от които препечатвам думите на премиера Борисов. По смисъл, обобщено казано,  в националния ефир се случи следното:

Премиерът Борисов, който се бори за политическото си оцеляване на предстоящите избори, откачи…Откачи важна част от своя управленски антураж, като се разграничи от главния си прислужник в контролирането на българските медии Дилян Пеевски, чиито услуги на изкуствено напомпан медиен бос, наследи от предишното правителство.

Откачиха видимо и началниците на сайтовете на Пеевски, напазарувани в интернет от година-две. Обикновено, особено при предварително записано и отдавна анонсирано интервю на своя Генерал, те изстрелват на секундата акценти от премиерските мисли, съображения, критики, препоръки и остроумия.

Но този път мълчат ( пиша тези редове часове след събитието).

В предаването „Панорама” на БНТ, в записано (и без съмнение
внимателно монтирано) интервю, премиерът Борисов хвърли тази вечер нещо като бомба, нещо като баласт зад борда, нещо като камък от шията си ( или поне така се надява) на медиен властелин. Тежат му вече на финала на мандата. Стават все по вредни за неговия накърнен имидж напазаруваните медии .

Интервюиращият Бойко Василев подхвърли репликата, че това интервю дълго ще се цитира. И ще бъде прав- ако то е начало на раздялата, дори и лицемерна, с империята на Пеевски, която Борисов пое като щафета от Станишев.

Някои от най-гъвкавите медии в интернет уловиха в петъчната вечер намека, че премиерът съблича употребеното си медийно бельо, което все по-неспасяаемо го очерня. Но истинската новина, която потвърждава, че има разместване на пластовете, се съдържа в мълчанието на говорителите на Пеевски и компания, платени за целта от банката с държа(в)ните депозити, която финансира далаверата с контрола над българската журналистика още от времето на тройната коалиция, преминала след това като плячка в обоза на Бойко Борисов.

Ако е вярно, че утрото е по-мъдро от вечерта, казаното от Борисов в петъчната вечер на 1-ви февруари 2013 г., е косвено признание за вредата от дългата нощ на пропадащата медийна свобода. Но дали вечерното откровение на премиера е признак на мъдрост или е обикновено мъдруване за печелене на време, ще узнаем от ефекта на думите му.
Ефектни подмятани в състояние на афект няма да заблудят никого.

Share on Facebook

1. Счетохме, че “социализъмат” си отива – да, ама не, както казваше един виден журналист, или по-точно отива си, но бавно, защото нещо, отгледано с толкова усилие и насилие, насадено отдавна, не си отивало толкоз лесно, както стана ясно пост-фактум. 2. Решихме, че капитализъм се прави лесно – заблудата дойде от ...

едно от най-големите безчинства на комунизма е т.нар. "народен съд". на 1 февруари 1945 г. в аулата на Университета осъждат на смърт политическия елит на страната. вероятно една от основните причини днес да сме на този хал. "На тази дата през 1945 г. първи състав на тъй нареченият народен съд ...

След ноември 1989 г. онези, които имаха смелостта да се опълчват на комунистическата диктатура в периода 1945-1989 г., бяха изолирани и от новите демократи. Пребиван от комунистите, Илия Минев е европейски затворнически еквивалент на Нелсън Мандела. Минев е осъден на 33 години от комунистите в НРБ, Мандела – на 28 години от режима на апартейда в ЮАР. След като е освободен от затвора, Мандела е избран през 1994 г. за президент на ЮАР. Илия Минев умря в забрава и мизерия преди 12 години (на 6 януари 2000 г.). И президентът Петър Стоянов го награди чак посмъртно с ордена “Стара планина”. Иронията да бъдеш истински дисидент е един от най-обидните посткомунистически феномени в България.

Дългогодишният кмет на Ню Йорк, превърнал се в символ на мегаполиса – Ед Коч, почина от сърдечна недостатъчност на 88-годишна възраст. Големият политик страда от проблеми със сърцето още от 1990 г., когато напуска кметското място след три последователни успешни мандата. При неговото управление Ню Йорк отново се връща към бюджетна стабилност след финансовата криза от 70-те години. В негова запазена марка се превърна въпросът „Как се справям?”, от отговора на който той никога не се уплаши.

Броят на “кликовете” на блог Де зората наближава границата на милиона (броячът най-долу или вляво на края на фрейма). Може би това е подходящият момент да се покаже на читателите тази статистика на посещенията (уникални в рамките на 24 часа) за времето на съществуване на блога. От започването му през октомври 2010 до края на [...]

… хората са идиоти. Те сътвориха купища глупости: костюми за кучета, длъжността рекламен менажер, залъгалката айфон. В замяна на това не получиха нищо освен горчив вкус в устата. А само ако бяхме намерили смелост да развиваме науката, да усвоим Луната, Марс, Венера … Кой знае какъв би бил светът тогава? Дадоха на човечеството възможност да [...]

Тъпо е да протестираш срещу граждански протест, дори и да не си съгласен с неговата теза. Няма да споря задочно с протестиращите в полза на цигарения дим, от който в много голяма степен се отървахме почти чудодейно в нашата държавица, в която хубавите неща се случват обикновено десетилетия след като са се случили другаде.

Макар да съм просто един блогър и няма как да бъда сравнен с властниците, все пак не ми се иска да заприличам на вътрешния министър Цветанов и на парламентарното началство Цецка Цачева, които „случайно” се оказаха на протест срещу протестиращи еколози в Банско. Ама толкова случайно, че най-случайно към тяхната позиция се присъедини няколко дни по-късно и премиерът Борисов.

Но кашата с протестите е толкова шарена в менюто на мъждукащото ни гражданско общество, че като я преглъщаме остава впечатлението за доста объркан вкус. Нагарча не на последно място поради вкуса на медиите да пресоляват една манджа,но упорито да проявяват злоядост към друга. Дали е случайно?

Освен, че медийното внимание е грабнато от „веселите самоубийци” ( както си позволявам да наричам в амплоато им на упоритите гълтачи на тютюнев отрова, борещи се да бъдат улеснени за тази евтаназия на публични места), има и друг повод да регистрирам странния вкус на публичността към класифицирането на значимостта на гражданските изяви.

Днес пред паметника на радостта от съветската окупация в центъра на София се събраха около десетина пъти по-малко „ентусиасти”, готови да обозначат с присъствието си паметта на избитите от т.н. народен съд българи, отколкото се събраха за каузата на свободното пушене. Толкова за тягата към свободата…

Но това е едната страна на въпроса. Оказа се, че някой анонимно е оцветил части от фигурите на орелефа на паметника и това се превърна веднага в новина. Докато митингът на хората, протестиращите за пореден път с лицата и имената си за демонтиране на самия паметник на несвоботата ,очевидно се натъкна на поредния медиен отпор.

Оказва се, че тук анонимното се „цени”, „харчи” се повече, отколкото понесената лична отговорност за една и съща кауза.

Оставям психолози, психиатри и външни наблюдатели да се оправят с тази каша. Защото вътрешните наблюдатели наблюдават сеира и са готови да изпушат каквато и лула на мира да им предложат, само не и с идеята да се освободим с гордо вдигнати глави в открит сблъсък с мита за освобождението ни чрез съветска окупация.

Share on Facebook

Експлозия избухна пред посолството на САЩ в турската столица Анкара, предаде АФП. Двама души са починали, съобщава hurriyetdailynews.com. Предполага се, че това са служители на охраната. Има ранени няколко души. Турският журналист Илнур Чевик, който е бил на около 400 метра от посолството по време на взрива, посочва, че експлозията е била изключително мощна.

Изминалата 2012 бе кризисна година дали и 2013 ще бъде такава? Този въпрос, както и подобни вълнуват финансовите директори и банкери у нас присъстващи на първата за годината среща на Клуб Investor.bg която се проведе на 30 Януари в София.

Има ли в България истински финансови директори? Финансови директори у нас почти няма, като повечето компании имат просто главен счетоводител.

Такова мнение изрази модераторът на срещата на Клуб Investor.bg Йордан Недев. Събитието бе първо за годината и бе посветено на работата на финансовите директори и предизвикателствата, пред които се изправят те.

Основна тема в дискусията беше характерът на работата на финансовите директори – дали те трябва да са стратезите на компанията, които да задават общата насока за развитие, или по-скоро тактически да обезпечават плановете на изпълнителните директори.

Работата на финансовия директор (CFO) е да прави критики и да озаптява амбициите на изпълнителния директор (СЕО),

каза Веселин Денчев, финансов директор на Callpoint New Europe, по време на Клуб Investor.bg.

Според Денчев финансовите директори трябва да обясняват, когато планираният растеж е невъзможен в рамките на 1 или 3 годни, когато маржовете са нереалистични, или когато няма възможност за наемане на нови хора.

В работата на финансовите директори често се случва да има конфликт на интереси – когато например от тях се очаква и да правят плановете на компанията, и да водят отчетността по изпълнението им. Мнението е на Николай Гърнев, партньор одит услуги в Ърнст и Янг България.

“Плановете трябва да идват от други звена, а финансовият директор трябва да ги обезпечава финансово и след това да представя резултатите във възможно най-ясен и коректен вид. Една добре обяснена загуба вдъхва повече доверие от печалба, в която има скрити и неясни данни“,

сподели Гърнев.

Основна тема на дискусията стана отношението между финансовите директори и техните компании от една страна, и банките от друга. Изказаха се мнения относно срива на доверието между двете страни през последните години, като така и не стана ясно дали става дума наистина за доверие или по-скоро за различен тип търговски отношения.

В момента банките търсят добри клиенти, с които да вървят напред, въпросът е, че какво е добри е субективно,

заяви Кристоф Де Мил, изпълнителен директор на СИБАНК.

На въпрос за продажбата на лоши кредити Де Мил отговори, че

банките първо се опитват да преструктурират тези кредити със собствени сили, но банката е отворена към помощта на външни консултанти и продажбата на тези кредити с голям отбив в цената.

Добър помощник във финансовите процеси може да се окажат така наречените Business Intelligence (BI) услуги, посочи Иван Гатев, управител и директор продажби на Би Ти Ес ООД.

„Основните причини за това мое очакване, е, че имаме все повече финансови мениджъри, а не само счетоводители. Последните се нуждаят от счетоводната си програма, а финансовите директори от собствения инструментариум, който им дава възможност да правят различни сечения, за да си отговорят на въпроси. Докато за счетоводителя баланса е нужен в 1 или 2 месеца след края на отчетния период, за финансовият директор е хубаво да има баланс всеки ден, дори в реално време“, уточни Гатев.

Активно участие в събитието взеха и гостите на Клуба. Според представител на Фортон „вината за фалит на дадена компания е на финансовия директор, защото той не е успял да защити и подготви план Б, с който да консервира компанията, за да оцелее по време на кризата и да може да работи отново“.

Петър Миленков управляващ партньор в Некст консулт заяви,

Трябва да се върнем към основите и 2+2 да прави 4, а не колкото иска ръководството. Финансовият директор не трябва да се поддава на натиска от акционерите, ръководството или други, с цел да „нагажда“ резултатите.

Според Зоя Василева, управляващ партньор в Mattig Management Partners:

„Лошите кредити нямаше да са 20%, ако имаше финансови директори, такъв висок дял на лошите кредити говори за лошо структуриране, за липса на оборотен капитал. Финансовият директор трябва да осигурява финансирането в стратегически план, като е нужно да се създаде общност на финансовите директори, която да обяснява на фирмите кое как да се прави“,

 

Можете да разгледате снимки  и видео материали от първата за 2013 година среща на Клуб Investro.bg който се осъществява благодарение на подкрепата на СИБАНК и Би Ти Ес ООД

Снимка: Investor.bg

От известно време по-кратките коментари и линкове помествам в туитър @joroangelov 

От днес те вече са достъпни и в блога – в дясно. 

Enjoy!

Блогът за икономика 2013

От известно време по-кратките коментари и линкове помествам в туитър @joroangelov 

От днес те вече са достъпни и в блога – в дясно. 

Enjoy!

Блогът за икономика 2012

Някакъв човек чул за ново изобретение на известен лекар - специално лекарство за отслабване. Взимаш една таблетка преди лягане и на сутринта си свалил 5 кг. Издирил лекаря, купил си една таблетка и я глътнал преди лягане. И започнал един сън - той в леглото с млада, много красива и сексапилна жена. Цяла нощ правил любов с нея, а на сутринта се събудил бодър, доволен и изпотен. След душа се претеглил на кантара - чудо - 5 кг по-малко. Много доволен отишъл на работа. Негов колега го питал какво се е случило, че е толкова усмихнат. Разказал му подробно и му дал адреса. На връщане от работа и той си взел една таблетка, бързо се прибрал, изпил я и си легнал. И започнал сън - в стаята влиза огромен гол африканец, който се опитвал да му свали гащите. Човекът се измъкнал и се опитал да избяга, но вратата била заключена. Започнало едно гонене из стаята, на живот или смърт, цялата нощ. На сутринта се събудил потен, уморен и изплашен. След душа се премерил - 5 кг надолу. На път работа...

През есента на 2001 г. бях в гр. Бон, Германия, по работа. В неделя бях свободен и както се разхождах из центъра, ми хрумна, от любопитство, да посетя някоя църква, да видя как стоят нещата в Германия. Речено - сторено. Влязох аз, в църквата имаше пейки. Не помня дали църквата беше католическа или протестантска. По едно време хората пееха (веднага ми дадоха да гледам от една песнопойка). После се изправяш и се ръкуваш със съседа отляво и отдясно (нищо, че не ги познаваш). След това всички седнаха и проповедникът започна своята реч пред аудиторията в храма. Проповедта беше интересна. Отецът разказа библейската история как Иисус бил поканен на гости, на трапеза при един богат човек. Отишъл той, но на трапезата имало само две свободни места. Едното – най лично - отляво (или отдясно – не помня) на богатия човек (домакина). Другото, далеч по-непрестижно – в самия край на дългата трапеза. Иисус се запътил и седнал на по-непрестижното място. Видял това домакинът, повикал го при себе...

О, Господи! Каквото и да правя, аз славя Тебе. Така си казах и тръгнах към мола. Сега ще ви кажа една хитрина. Едно хитро и славно мое наблюдение. Че човек, когато си говори с Бог, никога не остава сам. Вие си мислите, че говоря празни, високопарни и патетични глупости – подобно на някой бродещ по улиците проповедник от секта с папка под мишница и бяла риза, ненакапана с кетчуп. Но не. Аз говоря съвсем чистосърдечно и точно както си го мисля. Цял живот си бърборя с Господ. Господи това, Господи онова. Някой ще започне да крещи и да ме обвинява, че напразно споменавам името Господне. А аз ще се протегна, ще защипя носа му с палец и показалец - свити в здрави клещи - и ще го придърпам към себе си. Ще го целуна по мазното чело и ще кажа: Хей, сладък човеко! Не се гневи, защото гневът е грях, а от него може да развиеш и метаболитен синдром – кръвното, холестеролът и захарта да се повишат и да настане плач и скърцане със зъби… Нали така, гневливо пиле? Така ще кажа на тоя,...

31 януари е неофициален празник в Русия - рожденият ден на руската водка. На този ден през 1865 година световноизвестният учен Дмитрий Менделеев защитава докторската дисертация „За съединяването на спирта с водата”. Той успява да намери тази идеална пропорция, благодарение на която възниква легендарната 40-градусова напитка. В света има мнение, че великият химик с цената на собственото си здраве по пътя на опитите е доказал, че истинската водка трябва да бъде 40-градусова. Но това е само легенда. Неговият трактат не е имал за цел да изследва въздействието на съединенията на спирта и водата върху човешкия организъм. Изследването на Менделеев се е отнасяло изключително към областта на метрологията. Както и при други открития на учените, предприемчиви хора са превърнали научната теория в практическа плоскост. А като се отчита грандиозният успех на 40-градусовата водка, под името „Московска специална” през 1894 г. тя е патентована от правителството на страната като руска национална...

Димитър Стоянович е интегрална част от телевизионни проекти като „Пътеводител на историческия стопаджия”, „Българските събития на 20-и век” и „Голямото четене”, предизвикали сериозни полемики и заслужили признание в обществото ни преди време. По образование е историк. Потомък на известен род, в чиято генеалогия блестят личности като един от основните активисти в Съединението: Иван Стоянович – Аджелето, и един от основателите и дългогодишен председател на ПФК „Левски”, д-р Петър Стоянович. - Г-н Стоянович, с какво се занимавате към момента? - Наскоро приключих драматизацията на пиеса, която вече излезе на сцената на театър “София” – “Парижката Света Богородица”, с режисьор Лилия Абаджиева. Освен това се подготвям за снимките на исторически сериал по мой сценарий. За момента повече подробности ми се струват излишни. - Мислите ли, че произходът може да бъде бреме? - Разбира се, че може, но това си зависи най-вече от характера на отделния индивид. Въпросът е как съответният...

В петък сутринта Яне Янев оповести документи, според които бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров и неговата заместничка Корнелия Нинова умишлено са потъпквали следствени действия и са упражнявали натиск върху работата на прокуратурата във връзка със системни преводи на суми в особено големи размери, придобити от престъпна дейност в енергийната сфера. Според Янев целта на Овчаров и Нинова е била да се потъпче информацията за незаконните сделки на бизнесмена Красимир Георгиев, който е изключително близък до бившия вицепремиер (виж. стр 2). Колкото и сериозно да изглеждаше Яне в студиото с хвърчащите листа, на всеки истински комунист е ясно, че тези обвинения в никакъв случай не отговарят на истината. Дори чисто нумерологично погледнато, датата на която излязоха на бял свят "скандалните разкрития" - 01.02.2013, в древния календар на праведните болшевици отдавна е отбелязан като ден на невярната информация. Още от ранна сутрин пък притеснени възрастни...

Оливие Базил от "Репортери без граници": Медийната ситуация в България е бедствена

ЕС се безпокои заради неспазването на човешките права в Мали

"Хюман райтс уоч" предупреди за проблемите с човешките права на Западните Балкани

Българка осъди Германия заради отказ да получи социални помощи

За поредния опит за пренаписване на исторически биографии в Р. Македония разказва председателят на МПО “Любен Димитров” в Торонто Георги Младенов

Хипстър тип А:

 

 

Хипстър тип Б:

 

Едните го играят по-ретро, другите имат шапка с козирка и са чували за Mc Hammer.

Въпросът ми е имат ли някакви имена двете породи, как се различават?

 

Ние имаме определени потребности. Единственият начин за определяне на човешка природа е да осъзнаем, че хората имат човешки нужди. Те имат естествена потребност от близък контакт, от любов, привързаност, признаване. Да бъдат видени и приети такива, каквито са. Ако тези нужди са задоволени, ние се превръщаме в състрадателни и способни на сътрудничество хора, а също така и съпричастни към другите. Така че, обратното, което често наблюдаваме в нашето общество, е всъщност изкривяване на човешката природа, именно защото потребностите на твърде малко хора са задоволени. Това се отнася до основните човешки нужди, водещи до наличие на един вид човешки отличителни черти, ако са задоволени, и до други черти, ако не са задоволени.

Декларация на Обществения съвет на АСС "А. Политковская" до Херман ван Ромпой, Мартин Шулц и Мануел Барозу, чрез която се приветства решението на Европейската комисия да привлече България пред Съда на европейските общности в Люксембург във връзка с неизпълнени екологични препоръки, като се настоява отправянето на иска за парични санкции да бъде не към държавния бюджет на България, а към виновните държавни служители от всички рангове, неизпълнили тези препоръки.

- Извинете ме, госпожо, но това какво правосъдие е? Няма справедливост, няма законност. След като сте раздали на концесии всяко прокурорско и съдийско място, всъщност вече не може да говорим за право, а за търговски взаимоотношения. Това според вас редно ли е? - Защо да не е редно? - Чешейки се и с видима досада Темида продължи: Пазарна икономика, който плаща, получава правосъдие според сумата. Колкото повече платиш, толкова повече законност ще получиш. Всичко е честно и почтено, имаш ли пари, имаш правосъдие по мярка. Правосъдието е стока, който може да си позволи, ще си купи, който не може, ще гледа през витрините. А на бедните и без това не им трябва нито справедливост, нито законност...

Юлия Кюркчиева и децата от Образователен комплекс “Евроскул” гр. Варна ни изпратиха своите апликации с  пеперуди, направени от...

Красиви пролетни цветя направени от хартиен разтегателен шнур. За направата на едно цвете ви трябват около 1м шнур....

На 40-я ден от раждането на Христос, Богородица тръгнала да го занесе в църква. Минала покрай Трифон, който зарязвал лозето си, и той злобно и се присмял. Тя нищо не отвърнала, но като се прибирала, минала през дома му и казала на жена му:

- Тичай на лозето, че мъжът ти си отряза носа!

Разтревожената жена хукнала натам. Като стигнала, си отдъхнала - на мъжа и му нямало нищо. Разказала му защо е дошла, а той пак се изсмял:

- Че как ще си отрежа носа?! Така ли? - и замахнал с ножа ...

От "сюжетите с едно лице" разпространена е легендата за разбойника Трифон:

Трифон бил хайдутин, който убил 99 души. Бог го наказал да сади дини и да ги подарява на минаващите покрай бостана, докато цъфне върбовия пън наблизо. Дълги години отглеждал и дарявал дини грешният Трифон, с надеждата да изкупи вината си.

Един ден покрай бостана минал човек, който много бързал. Трифон поискал да му подари диня, но онзи само махнал с ръка и продължил нататък. Събудила се разбойническата кръв на бостанджията и замерил пътника с динята. А тя била голяма и го убила.

Тогава Трифон проумял какво е направил, паднал на колене и се разридал - вече нямало никаква надежда да изкупи греховете си, като извършил нов. Но за негова изненада, точно в този момент сухият пън пуснал клонки и разцъфнал. Убитият бил по-голям грешник и от него - току-що бил насилил едно момиче и бързал да се спаси от гнева на близките му. А чрез ръката на Трифон го застигнало Божието възмездие.

Е, стига толкова приказки за днес. Който ще зарязва - да зарязва, който ще почива - да почива! При всички случаи не пречи по-късно да си сипем по чашка винце. :)
 
Честит празник и наздраве! :)

Един от първите ми спомени от детството е как ходех с брат ми да гледам „Манастира Шаолин”, „Любимка 13” и други китайски (предполагам) филми за бойни изкуства. Трябва да съм била на 5-6, но и до днес е един от най-ярките образи от детските ми години.

Сигурно тогава се и зародила страстта ми към Изтока и бойните изкуства, макар и, признавам си, самата аз да не постигнах нищо на това поприще. Все още съм омагьосана от красотата и грацията на движенията на този спорт. Дори само поради този факт, нямаше как да пропусна „Внезапна зора” на Горан Пауъл.

Историята се заплита около митичната фигура на Бодхидхарма, основател на бойните изкуства в манастира Шаолин. Животът на Бодхидхарма, останал известен в историята като Да Мо, е забулен в мистерия. Малко е информацията, достигнала до наши дни. Едно е сигурно, той е индиец, който е пренесъл дзен будизма в Китай. 

В романа Горан Пауъл представя Бодхидхарма като син на индийски военен аристократ, който напуска войската, за да следва пътя на будизма. Самият той по-късно става учител и бива натоварен с мисията да го разпространи в Китай. Там, съдбата пресича пътя му с Ко, китайски войник, който бяга от армията и става негов ученик. След редица перипетии двамата стигат до Шаолин и така се поставя началото на известните бойни изкуства от манастира. Но това дава бегла представа за сюжета на романа. Историята е изпъстрена с приключения, интересни персонажи, дори и появяващи се за кратко, както и разбира се зараждането на бойните изкуства в манастира Шаолин.

Някъде из представянията на „Внезапна зора”, прочетох, че е сравнявана с „Шогун”. Това е твърде смело твърдение, предвид мащаба и доста по-задълбоченото проучване на Джеймс Клавел за неговия роман. Но въпреки това Горан Пауъл е успял да пресъздаде историята на Бодхидхарма по един увлекателен и интригуващ начин. В допълнение, стилът му е лек и приятен за четене и със сигурност ще се хареса не само на почитателите на бойните изкуства, но и на всички любители на исторически романи. Има от всичко по-малко, приключения, пътувания в далечни страни, малко любов, хумор и източна философия.

Накратко, не подценявайте книгата само заради заглавието и сюжета. Да, ще се хареса предимно на хора, занимаващи се и интересуващи се от бойни изкуства, но ще допадне и на всички почитатели на Изтока и историческите романи.Тъй като книгата няма трейлър, но пък бих искала да приключа с нещо атрактивно, във видеото по-долу ще можете да видите кратко представяне на уменията на монасите от Шаолин от предаване на National Geographic.

Продукти за 4 порции:
200г пилешки дробчета
5- 6 картофа
1 глава червен лук
4 кисели краставички
4 печени чушки
сол на вкус
1ч.л. сух риган
1к.ч. бира
1к.ч. мазнина за готвене
1 лимон

Приготвяне:
Пилешките дробчета се изкисват във вода. Отцеждат се през гевгир. В тиган се налива мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Добавят се дробчетата. Запържват се за 5 минути. След това се добавя бирата и сол. Объркват се с дървена шпатула. Задушават се под капак и тих огън, около 20 минути. След готовност съдът се оттегля. Поръсват се с риган. Картофките се белят и варят в подсолена вода. Режат се на кубченца. Червеният лук се почиства и измива. Реже се на пръстенчета. Вземат се 4 плоски, квадратни чинии. В един ред се аранжират дробчета, следват варени картофи, печена чушка, ленти кисела краставичка и пръстенчета лук. Отстрани се слага четвърт лимон. По същия начин се оформят останалите предястия.

Днес ще приключим прехода на Стамен из Рила. Първите три дена минахме край Мальовица, а днес ще качим и Мусала. Приятно четене:  

По високопланинските пътеки на Рила

четвърти и пети ден Ден Четвърти Нощта беше доста студена, малко над нулата. Събуждаме се от студ и търсим припек за закуска. Пак тръгваме късно. Организираната група туристи е тръгнала в ранните часове.ь

[singlepic id=19725 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19727 w=500 h=395 float=center]

Бързо качваме до

превала Канарски преслап

От там се открива панорамна гледка към Мусала. с полегато качване стигаме до върховета Вапа и Чемерна. Минаваме през превала Горни куки. От тук извира река Бели Искър и поема дългия си път до Дунав. Изпреварваме на части организираната група. Какво им е организираното?

[singlepic id=19729 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19731 w=500 h=395 float=center]

След още около 2 часа преход сме на

вр.Ковач 2634м.

От тук се открива под нас язовир Бели Искър, само че е цветът му е ярко син. След леко спускане стигаме до седловината Долни куки. От там в ниското се вижда хижа Грънчар и едноименното езеро. Плановете ни бяха да продължим към хижа заврачица. Решаваме да тръгнем направо към Мусала. С чести почивки катерим

вр. Юрушки чал.

По пътя трябваше да намерим извор, където да попълним запасите от вода. Не го намираме, а това е лошо. Стигаме върха и продължаваме към

вр. Маришки чал

Там трябва да има малко езеро, където да отседнем вечерта. Езерото беше там, само че в една 200 метрова пропаст без шанс да го стигнем. Водата ни е свършила. Изхода ни е да стигнем поне до Мусала. Само че вече нямаме сили. Имаме и друг проблем. аз съм с навехнат глезен, Роси има мазол на кракът, Наско го боли коляното. Продължаваме. Следват

върховете над 2700м- Голям и малък близнак, Манчо.

[singlepic id=19733 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19735 w=500 h=395 float=center]

Стигаме на една крачка растояние от Мусала, но ни дели едно голямо препятствие – седловината Преспала. Спускане 200м надоло и катерене след това 400м. Гладни, жадни и премръзнали най-после качваме почти по тъмно

Балканския първенец – Мусала

Измолваме от дежурния метеоролог стая за преспиване и вода. И нали имаме широки славянски сърца, съдействаме и на трима немци да получат подслон. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Вечерта минава в наздравици. наш приятел ни информира за мача на Левски срещу световно неизвестни словаци. последна дузпа и за пореден път името на Апостола на свободата е посрамено.

[singlepic id=19737 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19739 w=500 h=395 float=center]

Ден Пети Този път ставаме рано. решили сме да посрещнем изгрева. През нощта е имало силна буря и земята е посипана с педя лед от град. Утрото е ясно с гъсти мъгли под нас. Изгревът е прекрасен. Немците са във възторг като нас. В далечината Пирин аленее, върховете са в контрастни сенки. Отиваме да си доспим, за никъде не бързаме. Днес е

финалът на нашия преход

[singlepic id=19741 w=500 h=395 float=center]

Слизаме на куцук от върха, а по пътя срещаме върволица от катерещи туристи. Неочаквано срещаме стар мой приятел, повел група към върха. пред хижа Мусала е пренаселено и мръсно. Продължаваме директно към лифта. Нямаме сили да продължим към Боровец по пътеката. Нямаме вече предизвикателства.

[singlepic id=19745 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=19747 w=500 h=395 float=center]

Стигаме до Боровец, а от там – към София. Друг път – повече. Край.   Автор: Стамен Стаменов Снимки: авторът   Други разкази свързани с Рила – на картата: ЗА ПОДРОБНОСТИ, КЛИКНЕТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО!]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

/Фили/ Референдумът за или против ядрената  енергетика в България премина според очакванията – до урните отидоха малцина избиратели, а партиите използваха случая, за да направят сметки и да заемат позиции преди изборите през юни. Какви са основните изводи от този референдум и случилото се около него – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, четвъртият поред и първи в най-новата история национален референдум премина при много ниска активност. Може ли в това да се види някакъв знак?

- Според мен може да се види знак за провал въобще на идеята за референдуми в България, Фили.  На конкретното допитване гласуваха 20.22 процента от гражданите. От пълния провал го спасиха само споменатите 22 стотни, тъй като законът казва, че ако в допитването участват под една пета от хората с право на глас, темата се затваря окончателно, но ако са над една пета, връща се за разглеждане в Парламента. Защото въпросът за развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на централата в Белене всъщност беше вече веднъж разгледан и отхвърлен от Народното събрание. Сега в тримесечен срок това упражнение трябва да се повтори.

- Ще се повтори ли? Защото до изборите не остава много време, а след тях не се знае дали решението ще бъде същото…..

- Управляващите от ГЕРБ са категорични, че няма да строят АЕЦ „Белене”, защото тя е икономически неизгодна и противоречи на интереса на българските граждани. Това обаче не значи, че следващите управляващи, особено ако са от БСП или коалиция с БСП като фактор, не могат да преразгледат темата. Могат. Защото социалистите казват, че резултатът от вота, независимо от ниския процент участие, говори за желанието на българските граждани централата да се построи. Резултатът от самото гласуване  впрочем, е 60 към 40 на сто в нейна подкрепа.

- А този резултат не е ли наистина показателен, независимо от законовите изисквания, които го правят да изглежда незначителен?

- Заради огромния процент негласували, този резултат изобщо не е представителен, Фили. Съотношението не само не може механично да се пренася върху негласувалите, но и всички са наясно, че огромната част от тези негласували всъщност отговарят с категорично „не” на въпроса от референдума. За мен тук е и най-трудният момент – да се разграничи каква част от това мълчаливо „не” се отнася до самата централа, каква част – до ядрената енергетика изобщо и каква – до референдумите в България като такива. Но ако се върнем на темата доколко е показателен конкретният резултат 60:40, ще кажа само, че за референдума БСП, която е твърд застъпник на централата в Белене и инициатор на референдума, успя да мобилизира почти целия свой електорат и той каза „да”. Към него се прибавиха малко гласове от националистически партии като ВМРО и Атака, малки части от ДПС, още по-малки части от партията на Меглена Кунева и дори хора от ГЕРБ – но това все пак прави едва 12-13 процента от избирателите изобщо.

- Пламен, беше ясно, че с референдума всъщност се търси повече политическа полза, отколкото да се използва по предназначение, като инструмент на пряката демокрация. Тогава може ли да се каже категорично кой спечели и кой загуби политически от него?

- Както често става в България Фили, оказа се, че всички печелят. Поне на думи, така излезе от пресконференциите вечерта след вота. Според БСП референдумът е показал, че българските граждани са срещу правителството на ГЕРБ и че това е началото на техния политически край, който ще дойде на изборите през юни. Според ГЕРБ пък социалистите се провалиха, защото не получиха подкрепа от българите за своята основна тема – строежа на централата в Белене. Нещо повече, в деня на гласуването от ГЕРБ разиграха ироничен цирк директно пред телевизионните камери. Премиерът Бойко Борисов, малко неочаквано за публиката, каза, че всъщност съвсем сериозно иска да благодари Сергей Станишев, лидера на БСП, първо защото през 2008-ма година не е подписал с руснаците договора за „Белене” и второ – защото свика референдум, който се провали, но с провала си премахна тежестта на въпроса от плещите на ГЕРБ. Веднага след това обаче финансовият министър Симеон Дянков каза, че той пък ще поиска оставката на същия лидер на БСП Станишев, заради организирания от неговата партия излишен референдум с предизвестен край, за който държавата излишно похарчи 15-20 милиона лева. Ето, в подобни шеги и закачки, минават последните няколко дни на българските политици, Фили. Което не означава, че в тях няма истина. Или че няма смисъл. Или че са наистина шеги и закачки, а не сериозни взаимни предупреждения.

- Пламен, много неща се изговориха покрай провеждането на референдума и след него. Има ли нещо според теб, което остана незабелязано?

- Има нещо, което не остана незабелязано, но остана недостатъчно отчетено като тенденция, Фили. Но нека първо припомня един наш разговор отпреди седмица или две, в който стана дума, че, освен преброяване на твърдия електорат и извличане на една или друга пряка политическа полза, вероятно покрай референдума БСП ще тества някое от основните политически послания, върху което ще изгради кампанията си по време на изборите. Е, сега вече знаем конкретно – това е посланието за наличието на гражданско общество в България и че това гражданско общество няма да търпи тиранията, налагана от премиера Бойко Борисов. Тезата, че в България има гражданско общество и това са онези 20 процента, които излязоха да гласуват на референдума, защото те са активните хора в страната, беше лансирана, случайно или не, от социолога Татяна Буруджиева. Тя го направи, въпреки, че това очевидно противоречи на разреза, който показаха социологическите проучвания в деня на референдума. Защото едва ли застаряващото мнозинство от членове на БСП, които дадоха повече от половината гласове на вота, може да се нарече активно и граждански мотивирано. То беше мотивирано единствено от внушенията на собствените си лидери. Но факт е още, че същите тези лидери – Сергей Станишев, Румен Овчаров и други социалисти, веднага подхванаха тезата за смелите граждани, които с вота си са поставили управляващите на мястото им, дали са им да се разберат. Всъщност много е важно да се подчертае, Фили, че тази версия за гражданското общество в България е изключително фалшива. Тя се опитва за пореден път да подмени реалностите, да заложи погрешна база за онези основни въпроси, които трябва да се решат на изборите, в крайна сметка – допълнително да замъгли и без това вече доста смутеното и объркано от безкрайни манипулации съзнание на избирателите.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продължаваме публикуването на откъси от “Глава Шеста. Легитимистичното политическо мислене на българите в посткомунистическия период след 1989 г.” от книгата на проф. Янко Н. Янков-Вельовски “ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”. И. В навечението на Втората световна война, около 1938 г., намиращият се в град Кобург абдикирал български цар Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, по подобие на редица древни владетели, написал и оставил в архива си своите, станали много години по-късно известни и знаменити „Съвети към сина”, адресирани към управляващия негов син и властови приемник български цар Борис III. Това негово политическо, народопсихологическо ...

В днешно време, когато компютрите, смартфоните, интернет и социалните медии са неизменна част от ежеднежието, хората, много заможни млади мъже и жени, се изкачват по така наречената “финансова стълба” именно благодарение на създаването и изграждането на платформи и софтуер за тези изключително популярни медии и устройства. Бихме искали да споделим с вас тази инфографика, дело на H&RBlock, илюстрираща “Новото поколение технологични милионери под 30-годишна възраст”. От нея става ясно на каква възраст точно са били те, когато са създали продуктите си, и какво е състоянието на банковите им сметки сега.

 

Както може би знаете, първата версия на култовите очила, които Google ще пусне, а именно моделът “Explorer Edition”, се очаква да се появи на пазара в началото на тази година. Добрата новина е, че очилата вече са в ръцете на Федералната комисия по комуникациите (FCC). Очилата разполагат с 2.4GHz Wi-Fi и с най-новата Bluetooth 4.0 Low технология. Очаква се цената да бъде около 1500 долара, но засега тази информация не е потвърдена.

Ако случайно все още незнаете какво всъщност представляват въпросните очила, вижте следното видео:

http://www.youtube.com/watch?v=9c6W4CCU9M4

 

Вижте повече за Google Glasses при нас!

Social Media Today споделят интересните световни тенденции в областта на социалните мрежи. Използването им в целия сват е нараснало с около 20% за 2012 г. На картата са посочени първенците в тази област. Тя е предоставена от италианския блогър Винченцо Козенца.

Ясно се вижда, че Facebook е най-разпространената мрежа и заема челни позиции в 127 страни, като за миналата година е изпреварила Mixi в Япония, Zing във Виетнам и други конкуренти в Армения, Киргизстан и Латвия. Пропуски има в Китай, където тя е забранена по силата на законите за цензура, и Северна Корея, където използването на интернет е тясно ограничено.

Оказва се, че Facebook не успял да завземе и ключовия онлайн пазар в Русия, където местни фаворити са VKontakte и Odnoklassniki. Въпреки че социалната мрежа Vkontakte изглежда много подобна на Facebook, тя е много по-добре адаптирана към руския език. Сайтът разполага с повече от 100 милиона потребители в сравнение със само 7 милиона във Facebook. Вторият фаворит, Odnoklassniki (което се превежда като “съученици”), изглежда се бори за отстояване на челните си позициите в страната.

Директорът на брюкселския клон на организацията "Репортери без граници" Оливие Базил определи ситуацията с българските медии като "бедствена". Той говори пред БНР по повод на новия годишен доклад на международната неправителствена организация "Репортери без граница", според който България е слязла с още седем позиции надолу в класацията по медийна свобода и е заела 80-о място от близо 180 държави. Страната ни е на последно място в Европа по този показател и по скорост на сриване надолу си съперничи с Гърция и Унгария, които обаче са преди България в класацията.