Александра-Емили Кокова за SocialEvo и вдъхновението от амбицията

Определено си човек, който се занимава с много неща едновремено – в момента пишеш за SocialEvo и си стажант в APRA P orter Novelli и „1001 рецепти“. Как успяваш с всички тези задачи?

Ако не беше SocialEvo, другите нямаше да ги има. Затова писането за сайта ми е на сърце,  момчетата ми дадоха поле за изява. На късмет са ми. Винаги ще съм им адски признателна. Покрай тях се запознах с много готини хора и открих, че мога да побера част от ежедневието си в повече от две-три мобилни приложения. Готино е, ще видиш.

В APRA всичко се случва много бързо. Адски динамично е. Времето минава неусетно. Един вид пия от извора. Аналог на Стийвджобското „Stay hungry, stay foolish”, само дето тук не е глад, а жажда. Вечер се прибирам и усещам изтощение, но не от подскачане или мотаене, ами от умствена дейност. И пак не ме свърта, понеже атмосферата е надъхваща.

Колкото до „1001 рецепти“, там човек се губи. Като се зачудя какво да правя, почвам да ровя за разни вкусни идеи. Готино е, като попаднеш на свой текст случайно. Пък и научих каква е разликата между дип, сос и дресинг. Сандра Алексиева, която е и founder, работи здраво сайтът да е източник на качествено съдържание и заслужено може да се каже, че „1001 рецепти“ е лидер при кулинарните страници.

 

За теб със сигурност може да се каже, че си амбициозна. Смяташ ли, че България може да ти предложи достатъчно добро бъдеще?

Българският пазар се разширява, пък и поколенията се сменят. Енциклопедичните случаи на синдрома „кон с капаци“ намаляват драстично и хората стават по-отворени за нови идеи. Метаморфозата ще е тежка, но не мисля, че ще се проточи дълго. Сега е нашето време и би било пословична глупост да не се възползваме от възможностите, които ни предлага.

Наскоро взех интервю от  Теодор Панайотов. Много точен, стори ми се като нечовек, сериозно. В CV-то му има работа за поне 10 години напред, а той вече е извървял пътя на предприемач и бизнесмен и вече е семеен. Само на 25! Като му пратих въпросите, ми стана гузно, че отнемам от времето му. Но за точно това поколение хора говоря – приятелски настроени, отзивчиви, работохолици.

Макар и за кратко, имах удоволствието да срещна много идейни млади предприемачи, които идват в България и карат нещата да се случват. Unioncy например, е проект, който се е родил в дома на eleven. Момчетата от екипа бачкаха здраво, за да стане платформата факт.

Или пък „Space Challenges” – единствената българска образователна програма, посветена на високотехнологичното и космическо образование. Няма да повярвате колко талантливи кадри имаме и в този сектор. Увеличават се, без значение дали са биолози, химици, програмисти или инженери. За всички има място в космоса. Проактивните намират своето по-бързо.

Как да не се изкефиш на такива хора? Обосновах се май.

 

Образованието,  което си получила в СУ „Св.Климент Охридски”, помага ли ти в работата и стажовете?

Да кажем, че ако човек сам не си помогне и не успее да подреди приоритетите си, никой даскал или учебник няма да го направи вместо него.

 

Какво те вдъхновява и откъде черпиш креативност?

Вдъхновяват ме амбицията и желанието за прогрес у хората около мен. Направих така, че да съм заобиколена от максимален брой кадърни ентусиасти. Приятелските взаимоотношения с тях изваждат и от по-позитивните ми черти. Иначе съм хейтър, крайно критичен и прям, вманиачен в детайлите. Всичко ме дразни и ако не ме мързи много, „тролвам“ на воля из мрежата.

 

За какво използваш социалните мрежи?

За всичко. Кажи-речи там си живея и ми е много добре, понеже не се налага да се карам с досадни съседи за силна музика и тропане по тръбите.

 

Откъде се породи интересът ти към сферата на комуникациите?

Преди беше рисуване. От малка драскам разни работи, после влязох в такова училище. Като реших, че не ми се рисува, почнах да се закачам по идеята за развитие във фотографията. Междувременно на бъзик кандидатствах в СУ и на бъзик ме приеха. Исках журналистика, но сега съм благодарна, че написах специалностите в друг ред. Голям минус ми беше, че не обичам да комуникирам с много хора, та до втори курс пребиваването ми във факултета беше леко неудобно. Много помогна постоянството в мрежата. Запознах се с разни готини хора и нещата си заидваха на мястото. Още го търся, но и това ще стане с времето.

 

Ти си една от първите участнички в стажантската програма на SocialEvo. Каква е атмосферата в екипа на медията?

Хипер-супер-дупер-ултра-мега-гига-адски готин екип. Тук хората си помагат. Няма напрежение, няма стрес. С две думи – намерих приятели.

 

Какво ще пожелаеш на читателите на SocialEvo?

Будно съзнание, непрестанна информираност и много нови приятели. Всичко могат да открият зад страниците на уебсайта!

Едно голямо “БЛАГОДАРЯ!” към тях, че ни се доверяват всеки ден.

Пишете, давайте съветите си, общувайте с нас. Това е същността на сайта – социалната еволюция, за която всички имаме принос.

 

Визитка: Александра-Емили Кокова

От много малка най-любимото й занимание винаги е било да рисува, а после да споделя рисунките си. Това я завело и в гимназията. В продължение на пет години изучавала визуални изкуства. Тогава се ориентирала и към фотографията, като рисуването и за миг не е спирало да бъде част от ежедневието й. В последния момент сменя посоката и записа първата си година като студент по специалността “Комуникации и връзки с обществеността”. През последните пет години интернет и онлайн комуникацията са неотлъчна част от живота й.

Прочети цялата новина

Свързани новини: