СВОБОДАТА ДА СЕ ПРИТИСКА СЛОВОТО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България 

Към сайта SBS на български:

http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Тлеещото напрежение в българската медийна среда изби от неочаквано място, когато радио Дойче веле освободи двама коментатори заради натиск от Корпоративна търговска банка, смятана в България за център на олигархични интереси. Истинският спор обаче не е персонален, а е за свободата и несвободата на медиите и журналистите и за отговорността им пред обществото – тема, която днес обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, българската редакция на Дойче веле неотдавна се раздели с журналистите Иван Бедров и Еми Барух, което предизвика вълна от критики в България. Какво всъщност стана?

- Двамата бяха освободени тихомълком, Фили, с по един сух имейл, в който пише горе-долу следното: мерси, но повече няма да работим с вас. Естествено, такива новини са котка в чувал, не остават скрити. Всичко бързо се разчу, стана ясно също, че раздялата е заради писмо от Корпоративна търговска банка, КТБ, в което колегите са обвинени, че водят кампания за оклеветяване на банката. В самия текст на писмото обаче се видя, че това са съвършено празни приказки, то не посочва никакви примери за подобни публикации, а говори най-общо за някаква си кампания, която, на всичкото отгоре, засягала и доброто име на председателя на управителния съвет на КТБ Цветан Василев. Тук само ще кажа, че в България Цветан Василев е известен като банкер и бизнесмен с твърде широки интереси, включително като човек, под чието влияние е медийната империя на Ирена Кръстева и Делян Пеевски. И като казвам известен, Фили, имам предвид – печално известен.

- Пламен, искаш и в Ес Би Ес ли да получим подобно писмо заради това уточнение?

- Нищо чудно и да получите, Фили. Но то би дошло, независимо какво ще кажем ние с теб в това или друго предаване. Защото всъщност идеята на писмото е не някой да пази съмнителното си добро име, а да се задушат последните независими гласове, които информират обществеността за реалната ситуация в страната. След като е ясно, че медиите в самата България са проядени от корпоративни и политически интереси, а журналистите в тях са твърде непрофесионални и податливи на автоцензура, и след като по-рано бяха закрити „Гласът на Америка”, „Свободна Европа”, радио „Франс Ентернасионал” и ВВС на български, независимите медии всъщност останаха две – немската Дойче веле и австралийската Ес Би Ес. А Дойче веле също са на път да отпаднат, след като се поддадоха по елементарен начин на елементарен натиск.

- Пламен, все пак е добре да изясниш репликата си за печалната известност на банкера Цветан Василев.

- Тази печал не може да се опише изцяло, Фили, все едно да опишеш всяка нишка от паяжината и нейната връзка с всяка друга нишка. Ще кажа обаче три неща. Първо, не някой друг, а лидерът на БСП Сергей Станишев, преди около месец публично нарече Корпоративна търговска банка и медиите, свързани с нея, „олигархичен кръг”. Второ, в писмото, с което КТБ притиска Дойче веле, се твърди, че Цветан Василев не управлява медии, а известната империя на Ирена Кръстева и синът и, Делян Пеевски, за която се смята, че е под негово влияние, е само корпоративен клиент на банката. Българският сайт Медиапул обаче цитира американското списание Leaders, в интервю за което самият Василев казва, че „управлява медии”. И резонно – щом не се знаят неговите – българите продължават да смятат, че това са онези поне две телевизии и пет-шест вестника, собственост на Кръстева и Пеевски, които пък – и това е третият ми аргумент – през последните години са пример за лоши, да не кажа друга дума, журналистически стандарти.

- Пламен, дали обаче наистина колегите Иван Бедров и Еми Барух не са изтървали мярката в своите коментари и не са нарушили стандартите, към които всяка медия така или иначе трябва да се придържа?

- Не са, Фили и веднага обяснявам защо. Първо – както вече казах, в самото писмо на КТБ не са дадени някакви примери за конкретни нарушения, а се говори най-общо, като се приписва вина на колегите например, че са финансирани от Джордж Сорос или че някога са работили за прес-групата „Капитал”, изобщо – неща, които сами по себе си нищо не значат. Второ, в бюлетина, с който Дойче веле все пак реши да обясни постъпката си, пише, че упреците на КТБ към двамата журналисти „не са основателни”.

- Но се разделя с тях – защо, ако упреците са неоснователни?

- Това остава неясно, Фили. Редакцията казва, че все пак е направила преглед на работата им и е установила неспазване от тяхна страна на някои стандарти, но нищо повече. Това изглежда смешно, защото например Еми Барух работи за Дойче веле от 23 години – и ако колегите чак сега се сетиха да проверят нейните стандарти, жалко за самите тях. Четвърто, тук вече навлизаме дълбоко в професионалните теми, но ще го обясня максимално кратко  – Дойче веле посочва двамата колеги като „коментатори”, а не като „анализатори”. Отстрани разликата изглежда незначителна, но не е. Всъщност – да, анализаторът трябва да бъде максимално обективен, да дава колкото може повече гледни точки и да доказва твърденията си, докато от коментатора изначално се очаква да бъде по субективен, като редакцията има ангажимент да балансира това по различни начини. И пето – ето един съвсем субективен момент в аргументацията ми, Фили, но не мога да те лиша от него – аз познавам лично и двамата повече от 20 години, следил съм до голяма степен работата и развитието им, категоричен съм, че те са сред малцината най-добри български журналисти, които в последните тежки за професията години запазиха и професионалните си стандарти, и гражданската си позиция. Съществуването на такива люде – всъщност това е истинският проблем на онези хора и кръгове,  които искат изцяло да подчинят медиите и да лишат българското общество дори от първата и май последна придобивка, свързана тук с думата „демокрация” – свободата на словото. Но мога да отида и още по-нататък, Фили. Ще кажа, че още по-дълбокият проблем дори не са конкретни хора или конкретни случки, а начинът, по който тук се задушава демокрацията – целенасочено и бавно, на малки стъпки, но твърдо и последователно. През годините крадците се научиха красиво да викат „дръжте крадеца” и това минава. Научиха се да изискват за себе си демократичните права, които им се полагат, без да признават на другите правото да ги имат и те. Научиха се да се крият зад витиевати фрази, зад административни или съдебни процедури, като изцяло загърбиха моралните принципи, които крепят и градят истинското демократично общество. И ако за финал мога да си позволя да бъда крайно субективен, Фили, ще кажа само – в далечна Австралия дори не можете да си представите колко жалко и болезнено е всичко това да става пред очите ти и да не можеш да го спреш.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: