за протестите, младите и красивите, левите, десните, и "късният бареков"

09/28/13 10:35
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

за протестите, младите и красивите, левите, десните, и "късният бареков"

току що прочетох изнервено захапване на асен генов към иво христов. единият е десен, другият е ляв. за генов знам със сигурност, че умее да води протести, а за иво христов, че е един от много малкото леви - сред които не слагам волгин, андролова и дърева - който е в крак с бъдещето. асен генов обвини, че иво христов и компания били разделили протеста на млади и красиви от останалите. бога ми, свидетели сме, че не иво христов го направи, а самата "икономедия", и то още в първите дни да протестите. който има време да проверява, да се върне в архивите от 14 юни нататък. моят архив е това, което пиша, и затова препубликувам този злополучен и нежелан от никого текст от 19 юни. в него лееекичко съм реагирала към определението на "икономедия" за "младите и красивите":) и от позицията на времето, реакцията ми е била правилна. "младите и красивите" останаха такива, но сами. народът не се припозна в тях.

така че, нервността от това, което протеста не успя да постигне, не бива да бъде насочена към левите. те нямат нищо общо с нея. тя е вътрешна работа на ръководителите на този протест. ако искат в бъдеще да имат успех, би трябвало да седнат на една маса и да анализират стъпка по стъпка и акция по акция изминалите месеци. това, разбира се, е невъзможно, защото ще се хванат за гушите, а и никой от тях не е достатъчно честен за да си признае грешките.

не би било зле хората на генов да напуснат така комфортните и елегантни жълти павета на софия, да се разделят с брилянтните си идеи, които минават само пред "младите и красивите", и да тръгнат из българия като бареков, защото през пролетта той ще се смее последен с проценти, които ще го легитимират. и няма да е виновен той, а "младите и красивите", които мислят, че софия решава всичко. видяхме, че не решава. затова и вече си седим в къщи към 6 следобед.

чета текста си от 19 юни, и продължава да е напълно актуален. за съжаление обаче протестът вече не е актуален. веднага казвам, че категорично не приемам лозунги като "който не е твърдо и на всяка цена с нас, е против нас". подкрепяла съм протеста и продължавам да го покдрепям във фазите му, които одобрявам. искам оставката на това правителство. но за мислещите хора, а не тези, които са сложени в графата "протестиращи", десни или леви, на всяка цена не съществува. който очаква безрезервна подкрепа без да прави самоанализ на грешките си, губи играта държейки се диктаторски.

Империята на интелекта срещу лъжата

June 19, 2013 at 8:54am

Вчера питах репаджийката до нас, една мила, усмихната жена с която си говорим за живота от време на време, как е „бизнеса“. „Зле“, отговори тя, „наполовина от преди“. Попитах какво значи „преди“. Времето за нея вече се дели на от преди протестите през февруари и след тях. В момента тя работи за по-малко от минималната работна заплата връщайки ежедневно все по-големи количества непродадени вестници и списания. Не успява да продаде повече от няколко броя на ден от в-к „Труд“ и „24 часа“, „Стандарт“, и т.н.. Хората купуват само евтините вестници, защото са бедни, тя така каза. Нейното реп-че е единственото за целия бул. „Янко Сакъзов“ от паметника „Левски“ до моста. То не е и нейно, а на шефът й, който я е накарал вече да продава и чорапогащници, чорапи и бельо за да може да избие някой лев отгоре. За съжаление обаче и тази стратегия не работи. Хората просто не купуват.

Говорих и с една таксиджийка. „Е сега за какво са тези протести?“. „Как за какво...“, казвам аз, „...искаме нови избори!“. Оказа се обаче, че таксиджийката не иска нови избори, защото не иска ГЕРБ на власт, били мафиоти. Питам какви са БСП, те не са ли мафиоти, тя казва, че и те са. „Ами тогава защо да няма нови избори?“, питам аз. „Защото няма никой нов, който да изберем“, отговаря тя. Предлагам й възможност този път да гласува за някоя от малките партии, тя не иска и да чуе, всички са престъпници до един и край.

Това е лоша новина, защото бедните и гладните не разбират за какво протестираме. Хората, които се събират на площада са сити, добре облечени, и образовани, а революциите се правят от народа. Народът не смята, че ние, които сме на площада в момента сме народ. Ние сме друго, ние сме „млади, образовани и красиви“. Не ни чувстват близки. А БСП е в най-лошата възможна ситуация в която някога е попадала, защото народът вече няма представа кои са те. Те са един „млад, образован и красив „западнеещ““ човек с очила, който разказва интелигентни приказки от екрана на телевизора.

Напълно объркан от две десетилетия интелигентни приказки разказвани от „млади, образовани и красиви“ политици, народът пропусна, че му продават и Делян Пеевски. Свикнал на тъпа болка, народът няма как да разбере, че този протест не е революция, а нещо повече. Той е отказ да се скочи в пропастта по покана на управляващите. За пръв път интелигенцията не отмести очи погнусено, а погледна в бездната. Знаем от Ницше, че този поглед не остава без последици. От там се появи и неистовото желание за реакция. Натискът, който прилагаме в момента върху политическата класа, е изпитание в което нямаме право на неуспех. Интелигенцията се пробуди, а средната класа стана от трапезата и реши да мисли и реагира. Никой вече не иска да бъде унижавана от избраниците си. Еуфорията от протеста е наркотик, тя е единствената възможност в момента да не се срамуваме, че сме граждани на България. Тя е настоява чашата да стане наполовина пълна, не да е наполовина празна, което обаче за съжаление е доста трудно да бъде обяснено на хора с празни чинии.

Разхождайки се по жълтите павета на протеста се запитах дали някога Делян Пеевски се е разхождал по тях, ей така, за удоволствие, като един истински софиянец, и с приятното чувство, че ходи по история. И не само върху дворцовата история от преди 9.9.’44, а и върху много по-старата история на Римската империя. Вероятно се е разхождал, а сега е напълно лишен от възможността да се чувства у дома в родния си град София. Появяването му на софийска улица би имало непредвидими за него последици. Подобно чувство сигурно е много неприятно.

Пеевски е млад, амбициозен мъж с изключително амбициозна майка, който ще остане в българската история с имперския си апетит за власт и медии. Империите от всякакъв характер обаче имат лошия навик да се самоунищожават когато станат прекалено големи за собствените си размери. Нищо във Вселената не расте безкрайно освен самата Вселена. И всяка човешка илюзия, че безкрайността на растежа е овладяема и контролируема, е обречена.

Същото важи и за политическата класа в България. Ние, които напуснахме удобството на домовете си за да крещим по площадите, сме преяли с генно-модифицираната храна с която българските политици ни тъпчат от дълго време. Възможностите ни за самозаблуда са изчерпани. Количественото натрупване на лъжа води до качествени изменения в поносимостта към нея, а от там следва все още контролиран взрив на нетърпимост. Правителството не бива да се заблуждава, че този взрив може да бъде спрян.

Правителството на Орешарски трябва да си отиде, и трябва да има нови избори. Щели да се върнат ГЕРБ на бял кон. Дали това ще се случи зависи само от нас, избирателите. Има напълно реална възможност да се върнат на по-обикновен кон придружени и от други политически ездачи. Тези, които говорят за „нова десница“, нека първо да престанат да се държат като малоумни, безотговорни хора, и да разберат, че ако не спрат сега, веднага, на секундата, да „мислят за себе си като за огън“, наистина ще позволят на ГЕРБ да се върне сам на бял кон. Няма как другояче да се получи, така както не може да бъде преглътнато правителството на ДПС.

Историята в случая няма да върви след победителите, тя ще застане на страната на тези, които имат разум, чест, и достойнство, и истински мислят за бъдещето на България, а не за собственото си оцеляване. Които и политици да изберем за наши представители на следващите – предсрочни – избори, те трябва да проумеят и да запомнят, че това, което беше досега, няма да им бъде позволено повече никога, и не от някой друг, а от елитът на нацията. Народът май още не е разбрал какво се случва, а може би и не иска да разбере, но БСП, ГЕРБ, ДПС, ДСБ, България на гражданите, и всички малки партии, трябва да осъзнаят, че няма да ги търпим ако не се научат да играят по правилата на демокрацията. А понятието „Атака“ трябва да бъде изкоренено от българския речник. И нека тъй наречените сини да си спомнят, че не са хамелеони. Избори се печелят с единство. Дясното има исторически шанс да направи промяна. Впрочем тази ужасна криза дава възможност на абсолютно всяка партия и всеки човек в държавата да се рестартира. Такива възможности за катарзис са безценни. Има ли някой да не е го усетил вървейки щастлив в общото ни нещастие на залез слънце?

Прочети цялата новина

Публикувана на 09/28/13 10:35 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/09/blog-post_28.html