Противоконституционно ли е електронното гласуване у нас?

Image by cased.de

С онзиденшното си телевизионно обръщение президентът на Републиката Росен Плевнелиев предложи провеждането на национален референдум, на който притежателите на български лични документи да кажат тежката си дукма по следните 3 въпроса, конкретно:

– подкрепят ли въвеждането на мажоритарен избор за част от депутатите в НС;

– подкрепят ли въвеждането на задължително гласуване, както и

– подкрепят ли дистанционното гласуване по електронен път.

Онези, които следят политическия оборот със сигурност отчетоха, че президентското предложение буквално взриви лагера на управляващите партии, чиито изявени представители не закъсняха с представянето на опорни точки, които вкупом трябваше да оборят Плевнелиевата теза.

Поне на пръв поглед юридически най-подплатено изглеждаше мнението на кюстендилската народна представителка Мая Манолова, която

изключително скоропостижно заблуди

медийните потребители, че в своето решение No 4 от 2011 г. Конституционният съд бил признал електронното гласуване за противоконституционно.

Това твърдение, разбира се, е напълно несъстоятелно и желанието ми да ви споделя защо мисля така, ме мотивира да блогна няколко изречения по въпроса.

За какво става дума?

Конституционният съд е сезиран от петдесет и трима народни представители от 41-вото Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които искат установяване противоконституционност на голям брой разпоредби от Изборния кодекс (ИК), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.

Една от атакуваните норми е § 11 от Преходните и заключителни разпоредби, в който е предвидена възможността за електронно гласуване.

Какво предвижда § 11 от ИК?

Идеята на този параграф е при изборите за президент и вицепрезидент на републиката през 2011 г. да се проведе експериментално гласуване по електронен път чрез интернет, като на Централната избирателна комисия (ЦИК) е възложено да определи пет избирателни секции, образувани в страната, съответно пет избирателни секции, образувани извън страната, в които да се гласува електронно при следната процедура:

– Не по-късно от 5 дни от датата на насрочване на изборите ЦИК открива интернет страница, чрез която да се гласува;

– На въпросната страница могат да гласуват само онези, които предварително (12 дни преди изборите) са се регистрирали пред ЦИК и са получили от нея специална парола за достъп;

– Гласуването по интернет е замислено като предварително: започва не по-късно от 5 дни преди изборния ден и приключва 48 часа преди изборния ден, а след изтичането на този срок ЦИК е длъжна да спре достъпа до страницата;

– Гласоподавателят се идентифицира по начин, който позволява уникално разпознаване на лицето (=електронен подпис) и след това на екрана се появява електронна бюлетина, на която избирателят отбелязва еднозначно своя вот за избраната от него кандидатска листа;

– Интересното е, че избирателят може да промени своя вот чрез повторно гласуване, ако не е изтекъл по-горе споменатия срок (48 часа до изборния ден), като в този случай проведеното първо гласуване се анулира автоматично;

– Подадените по електронен път гласове се съхраняват в електронна избирателна урна и не позволяват разкриване на самоличността на избирателя;

– Гласувалите електронно все пак имат опцията да се разходят до избирателната си секция и да гласуват още веднъж, като за да се избегнат злоупотреби в Секционната избирателна комисия са длъжни да проверяват всеки избирател дали вече не е гласувал по интернет. В случай че избирателят е гласувал по електронен път, електронното му гласоподаване се анулира и той се допуска до гласуване в секцията;

– Някак странно изглежда загрижеността за опазването тайната на вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове – установи ли се нейно нарушение, то за недействителни се обявяват всички гласове във въпросната урна;

Какво решава КС?

Накратко, правната светая светих на Републиката приема, че

– определянето на електронното гласуване чрез интернет като експериментално е юридически непрецизно, защото експеримент няма, а има възможност (не задължение) за гласуване чрез интернет в ограничен брой секции, определени от ЦИК;

– има проблем с тайната на вота – съдиите се опасяват за рискове при преноса и съхраняването на информацията по електронен път, както и поради липсата на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия;

– се дава възможност за упражняване правото на глас повече от един път, което противоречи на класическото изборно правило един човек – един глас;

– анулирайки веднъж подадения по електронен път глас, от СИК неминуемо разбират за кого въпросният глас е бил подаден. С други думи, тайната на вота е нарушена, като практическото изражение на анулирането на един глас ще води до обявяването за недействителни на всички гласове от същата електронна урна.

С оглед на гореизложеното КС преценява, че уредбата на § 11 ИК не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването тайната на вота, което е нарушение на принципа за тайното гласуване при избори (чл. 10 от Конституцията), поради което установява противоконституционност на целия § 11 ИК.

Какво означава това?

Ами че КС обявява една норма за противоконституционна, така че от датата на решението му същата не се прилага. Нито повече, нито по-малко.

Така погледнато решението не би трябвало да учудва, защото атакуваната разпоредба е силно несъвършена и създава повече проблеми, отколкото решава. Все пак нейният замисъл не е напълно порочен и това се оценява на няколко места в конституционното решение.

Така например съдиите много ясно казват, че

Само за себе си електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване, каквото е отдавна практикуваното в други държави гласуване по пощата; принципно не е в противоречие с международни договори, по които Република България е страна.

както и че

Конституционният съд е наясно, че електронното гласуване е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява и улеснява участието на гражданите в изборите, но само ако ефикасно е гарантирана тайната на вота.

За последователното и трайно, а не експериментално въвеждане на електронното гласуване на избори е наложителна стриктна и прецизно синхронизирана правна уредба, чрез която адекватно на конституционните принципи да се реализират избирателните права на гражданите и така изборите да легитимират държавното управление, основаващо се върху вота на избирателите, даден в честно и плуралистично състезание.

Погледнато с присъщия за пишещия тези редове блогър оптимизъм, Конституционният съд не само че не обявява електронното гласуване чрез интернет за противоконституционно, а дори съставя една своего рода рецепта за необходими корекции в законодателството, които да освободят пътя за участие в изборния процес в крак с времето и модерните технологии.

Прочети цялата новина //feedproxy.google.com/~r/DeLibertateIurisDigitalis/~3/HCDIvY65qFA/

Свързани новини: