СИРЕНЕТО В КАПАНА С ДОСИЕТАТА НИ ИЗЛЕЗЕ СКЪПО

 

 

 

КАПАНЪТ „ДОСИЕТА“

автор: Павел Тинков

 

 

Към долуизложените разсъждения бях спонтанно подтикнат от брилянтното есе на господин Едвин СУГАРЕВ по темата от 31,03,2014. Разбира се мислите ми в тази посока датират доста по-отдавна, провокирани от впечатлилата ме неравна битка между дълбокоуважавания от мен журналист и общественик Иво ИНДЖЕВ и неговите политически опоненти, които вече две десетилетия, при всяко изпадане в безсилие, използват като свой основен „аргумент“ огласеното му досие към една от службите на уж бившата Държавна сигурност /ДС/. Наясно съм, че омаскаряването на политическия противник е любим похват от инструментариума на уж бившите комунисти /БСП/. Далеч съм от намерението да адвокатствам на Иво ИНДЖЕВ, още по-малко да го превръщам в център на внимание – той не е нито единствения нито първия. Причината, поради която реших да придам публичност на въпросните мои разсъждения е твърдата решимост на БСП и придатъците й в настоящото бутафорно „народно“ събрание да бъде закрита дейността на комисията по разсекретяване на досиетата и с този акт да преминат завинаги в небитието документите, уличаващи комунистическата върхушка в извършваните непростими престъпления, национално предателство и геноцид към собствения й народ, в продължение на повече от 50 години от миналия век.

 

Всичко започна още в зората на т.н. преход, с омаскаряването на братята Неврокопски, които бяха принудени от парламентарната трибуна да обясняват със сълзи на очи, че никога не са доносничили и, че в комунистическия концлагер са трошили кокалите им, за да подпишат декларациите, уличаващи ги в съпричастност към ДС. В следващите години бяха успешно окаляни Петър Берон, Димитър Луджев, Борис Димовски, Владо Береану, Георги Коритаров и много други конюнктурно неудобни лица. Показателно е в това отношение едно открито писмо на известния дисидент Петър Драгулев от 19,01,2011, което ще си позволя да цитирам тук: „Съименникът на отряда „Чавдар“ отправя гнусни хули и подигравки по адрес на гл.редактор на в. „Вестникът“. Цоня Събчева е внучка на министър осъден на смърт от противоконституционния „народен съд“ и екзекутиран по време на Съветската окупация. Във вестника тя отпечата много материали за комунистическите престъпления и разграбването на страната. Малко преди да избягам от България там публикувах няколко статии за най–зловещите престъпления на българския комунизъм. Някои от нещата се изнасяха за първи път. Не се мина дори месец и Комисията по досиетата оповести за нейната съпричастност към ДС.
Не съм запознат със случая, но смятам, че Цоня Събчева е един честен и достоен човек, а също и убеден антикомунист. В качеството на Зам. председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор се запознах със стотици случаи, при които роднини на Враговете на народа са насилствено принуждавани да подписват декларация за сътрудничество с ДС. Бръщолевенията на „чавдарчето“ ме карат да задам на Първанов и екипа му следния въпрос:
Защо, когато се окаже, че ваши политически противници са били принудени или подмамени да станат кадесари, вие ги заклеймявате, като де факто признавате, че комунистическата Държавна сигурност е тайна, конспиративна, противоконституционна и престъпна организация, а когато петдесетина посланици изпаднат в същото положение, вие ги реабилитирате, като казвате, че те са работили за България? Дори настоявате те да продължат дейността си въпреки, че всеки момент могат да бъдат шантажирани и манипулирани от същата тази престъпна организация или от нейния настойник КГБ.
Не мога да проумея комунистическата ви демагогия и наглост, другарчета!“

 

Не за това обаче ми е думата. Друг е въпросът, който не ми дава мира и на който никой от т.н. сини/десни наши лидери не се ангажира да даде отговор. Още в зората на т.н. преход, една от първите ултимативно поставени теми, ведно с премахването на прословутия член първи и отмяна присъдите на „народния съд“ беше тази за разсекретяване архивите на Държавна сигурност и преименувалата се БКП. Година по-късно вече бяхме отрекли „картата с черепите“, преглътнахме червената изборна „победа“ и персоналния подход към присъдите на „народния съд“, отпразнувахме „избора на нашия Желю“ за Председател-Президент и безропотно приехме правото на комунягите да поемат вината си с мезета! По същото време, някак неусетно престанахме да споменаваме архивите на партията с главно „П“ и останаха на дневен ред само тези на ДС. После спечелихме първите си избори – „с малко, но завинаги“ и преподредихме приоритетите си така, че проблемът с архивите дръпна някъде на по-заден план. Защото, виждате ли, първо трябвало да стабилизираме държавицата си и да решим въпроса със собствеността. По същото време, докато я стабилизирахме, Тодор Вълчев (по предначертания план на прехода) си вършеше работата. Оня срещу Ректората продължи да размахва шмайзера, на страж остана и пловдивският Альоша, „неизвестни извършители“ разфасоваха Надя Дункин, а младият дисидент Иван Костов се закани да съди БСП(к) до дупка за едни 200 млн лева, сякаш не беше чувал, че комунистическата ни държавица е задлъжняла само за една петилетка с повече от 11 милиарда … долара! После ни изритаха с мощен „депесарски шут“ и се оказа, че Желю не бил съвсем наш и победата не била „завинаги“.

 

Струва ми се, че някъде по същото време всички спряха да говорят за архивите на „разградената“ Държавна сигурност. Появи се и набра популярност и сред червените, и сред сините среди, и измести архивите нова формулировка – „разсекретяване на досиетата“! Разбира се, ставаше дума за досиетата на уличените в сътрудничество на структурите на ДС и РУМНО и по-точно на онези досиета, които все още не бяха унищожени и/или изчезнали, на онези „наши бивши другари“ и не-съвсем, които вече не са „наши другари“ и дори напротив. Е, вярно е, че изтече и несъобразена с плановете информация – изгърмяха някои „наши верни другари“ от Синода, изгърмя Сокола /всяко зло за добро/, изгърмя дори Седефчов, но „здравите сили“ вече бяха обяздили „тъпите седерасти“ и от теча нищо не произтече. Дори в известен смисъл – напротив. Но не това е най-важното. Важно е, че беше постигната набелязаната цел! Вече никой не поставяше въпроса за архивите на „бившата“ Държавна сигурност /днес за благозвучие и за да се внуши преход – „Национална сигурност“/. Политическите сблъсъци се ограничиха и съсредоточиха около досиетата. Обърнете внимание, така дори бяха именувани създадените обследващи структури – „Комисии по досиетата“! Не по архивите на ДС, не по архивите на престъпната БКП, а по досиетата. И, забележете, това никому не направи впечатление! Сякаш никой не се досещаше, че въпросните досиета персонифицират поне в половината от случаите жертвите на оня режим, обявен за престъпен /ДВ, бр 37, от 05.05.2000/, прикривайки палачите-престъпници?! Сякаш никой не проумя, че въпросните досиета представляват една нищожна част от информационния масив на архивите, които трябваше да бъдат разсекретени! И за да бъда в крак с времето, днес в навечерието на 24-годишнината от началото на „Прехода“, поставям въпроса:

 

К О Й?

 

Не кой /кои/ осъществиха тази перфидна подмяна! Това е ясно. Важният въпрос е: „КОИ СЕ СЪГЛАСИХА, КОИ ДОПУСНАХА ТОВА?!“

 

Така или иначе, в определени, достатъчно дълги периоди, до гореупоменатите архиви или поне до част от тях достъп имаха не малко сини политици. Безспорен факт е, че последните доста поразровиха тези архиви, при това дори преди още да бъдат официално разсекретени, но някак си избирателно, тясноцелево и, забележете – единствено в частта им „досиета“. Дали причина за този, довел до опошляване на темата подход, беше наивността на сините политици, липсата на опитност или подценяване на проблема? Съмнявам се.

 

Защото според мен, умело поставения капан щракна, а преследваната от режисьорите на прехода цел беше постигната. Ефектът се оказа лавинообразен и многопосочен. От една страна цялата помия се изля върху т.н. „доносници“, с много малки изключения подбрани и посочени от самата уж разформировала се ДС, а истинските мръсници, слухтели, шантажирали, изнудвали, заплашвали, измъчвали, подкупвали … и вербували, не бяха персонифицирани и осветени. И тъй като за извършените престъпления не може да се вменява колективна вина, самата ДС и нейните джелати се оказаха негласно реабилитирани и целите в бяло! От друга страна, оказа се че не „воините“ с хладен ум и смело сърце / на чистите ръце ще се спра по-долу/ са подтиквали нещастниците да доносничат – нищо подобно! Те „гадовете“ сами се натискали да се продават и да киснат ближния! А „воините“ самоотвержено бранели интересите на народа и социалистическата Си родина. Да се чудиш как още не сме издигнали в Правец или в Димитровград /защо не и в София – в „Парка на свободата“/ паметник на чекиста-вербовчик!

 

Най-същественият ефект от щракването на капана беше постигнат в съответствие със заветите на вожда и учителя на световния пролетарият – тов. Ленин! Притъпено беше „революционното съзнание на масите“! Вниманието беше отклонено от опасното за „здравите сили“ направление. И ето днес, почти четвърт век по-късно, продължаваме да се боричкаме и плюем на тема досиета и доносници, но никой не се и сеща да поставя въпроса за архивите на Държавна сигурност – онази, тоталитарната, зловещата, престъпната, уж разформированата, но оневинена, оцеляла, укрепнала /което не те убива те прави по-силен/, преоблечена в новата бяла дрешка на ДАНС и овластена както никога преди!

 

В името на оцеляването беше повдигнато „долното дясно“ ъгълче на мръсната завеса. Открехнати бяха десетина процента от страшната истина, колкото да се изпусне парата, да се забие клюката, да се осигури шоуто /плебсът умира за зрелищност, за сеир/! Колкото да се подмени страшното с резила, с гаврата, с „дъвката“!

 

Важното беше истинските архиви, онези 90 процента да се потопят в тъмнина, в мълчание! Да бъдат изместени някъде в страни, да бъдат забравени!

 

За да може да се пренапише историята, да се внуши на неживелите в ония „светли времена“, че е било общо взето хубаво… Че вярно – имало „некои деформации“, единични случаи и по места, но … макар и да не живеел чак толкова богато, народът бил равен, имало по малко, но за всички, битовата престъпност била почти овладяна /е, тук-там изчезвали я чистачки, я педали на велосипед, я кокошка, ама не се крадяло на едро/, нямало показни убийства /за тези работи си имало Ръжгевки и Газдовци/, всички можели да ходят на морски лагер и най-скъпите вафли били по пет стотинки! С две думи „Господ /разбирай Тато/ все още ходел по земята“! За да повярва плебсът, че нещата не били чак толкова лоши и дори напротив! Че по „байтошово време“ въпреки некои извращения на иначе безупречната партийна линия, нещата вървели аха-аха към социализъм с човешко лице и даже почти към комунизъм! Че Той самият /разбирай бай Тошо/ бил построил две Българии и даже сме били захванали по негово време и трета, ама се пръкна оная гад Горбачов и ни подпали чергата – излъга цялата КПСС /наивната тя!/, начело с вярното й Политбюро, че и КГБ измами, и ГРУ подведе, и продаде всинца ни на американците /разбирай САЩ/ и на световния империализъм за 30 сребърника /разбирай – рубли/. А спотаяващите се до тогава у нас /повече от половин век/ смрадливи „седерасти“ само това и чакаха, и има–няма за година-две, като ни се натресоха с тяхната скапана демокрация, като се емнаха, та ликвидираха всичките ни заводи /разбирай – съсипаха ги и ги продадоха за без пари на … американците и долните империалисти/, унищожиха процъфтяващите ни ТКЗС-та и АПК-та, и всичкото ни земеделие и животновъдство, отровиха ни плодородната земя и продадоха цялото ни черноморие на … познахте – на американците и долните империалисти! И направо ни превърнаха в „колониален придатък“ на … пак познахте!

 

И капанът щракна!

 

Поредният капан на прецизно замисления, перфектно разработен и с малки изключения, ювелирно отигран „преход“!

 

Днес, вече успешно прикрили пълното фиаско на идеология и практика, изконсумирали вината си с мезета, избегнали зловещо надвисналата заплаха от справедливо възмездие, уталожили, канализирали, отвели набраната разрушителна обществена енергия, застрашаваща да ги помете като цунами, овладели на сто процента положението, могат да си позволят от време на време да се връщат на стари и вече „изтъркани“ теми. Да се заиграват с досиетата на „демократите-доносници“, с „некои деформации“ … вече на прехода, с някои лоши „политики“ и практики на отделни палавници от ръководството на вече модерната и евроориентирана БСП, с вътрешнопартийно дисидентство и необходимостта от създаване на ново, автентично по-ляво и дори с дискусии на тема пропусната забрана на БКП и закъсняла лустрация. Защото вече

 

СТРАШНО НЯМА!

 

Никой вече не пита за архивите на БКП и ДС, за скритите в тях тайни за чудовищните престъпления, за които давност и прошка няма! Пък и да се сети някой да попита, ще скочат срещу му и от „ляво“ и от „дясно“, ще го заклеймят като реваншист, като ултрас, като болшевик, като соросоид, като слуга на западния империализъм и дори /о, ужас/ като костовист! А от трибуната на Парламента, с характерната си ехидна усмивчица на селски тарикат, модернолевият председател на ПЕС ще го довърши с квалификацията, че днес вече само ненормалните се интересуват от архиви и други подобни глупости!

 

Е добре! Поемам риска да бъда обявен за ненормален, реваншист, ултрас, соросоид и дори болшевик /костовист не съм/, но гръмогласно заявявам, че отварянето на досиетата на сътрудничилите на ДС не ме задоволява! Настоявам да бъдат разсекретени, огласени и разследвани в пълната им цялост останалите деветдесет процента от архивите на БКП и ДС. Защото съм убеден, че там е „заровено кучето“! Защото съм убеден, че докато това не се направи България ще продължи да живее в условия на посткомунизъм, самоопределяйки се като част от евроазиатския модел на путинова Русия, с всички произтичащи от това гибелни последствия!

 

ЗАЩОТО СЪМ УБЕДЕН, ЧЕ АКО НАИСТИНА ГО ЖЕЛАЕМ, ИСТИНСКИЯТ ПРЕХОД ПРЕСТОИ!

 

Защото съм убеден, че в тотално размазаната политическа система на България „лявото“ и „дясното“ отдавна са загубили своите смисъл и основание. Защото е крайно време да се разграничим/обединим по единствената разделителна линия „Изток – Запад“ и да проумеем, че за момента и в неопределено бъдеще първостепенната задача е категоричното, безкомпромисно и окончателно отстраняване на рублофилската пета колона и нейните метастази от властта! Тази задача на задачите няма да изпълним, ровейки в досиетата на Петър Берон, Иво Инджев и Борис Димовски. За целта трябва да бъде огласена ИСТИНАТА! Цялата истина за престъпленията срещу родината ни и българската нация, извършени от стогодишната партия и нейната ДС! За тази цел трябва да бъдат разсекретени и щателно изследвани АРХИВИТЕ на БКП и ДС или поне това, което е останало от тях. В обект на обществено достояние трябва да се превърнат всички факти, свързани със събития и личности, обусловили трагичния път на страната ни в последните 70 години, в това число:

 

• изкуствената македонизация на част от българското население;
• генезиса, организирането и провеждането на т.н септемврийско въстание, 23-та година;
• генезиса, организацията, числеността, структурата и дейността на комунистическото партизанско движение;
• истината за „освобождаването“ ни от съветската армия чрез окупация;
• политическите убийства след август 1944-та, „Народния съд“, политическите гонения и репресии спрямо т.н. врагове на народа; физическо ликвидиране на българския елит; по тази тема, особено внимание трябва да се обърне на прякото и косвено участие на болшевишките репресивни служби;
• антикомунистическата партизанска съпротива на горяните – възникване, организация, структура, численост, дейност и смазване;
• колективизацията в селското стопанство; насилственото изземване, репресивни мерки срещу т.н. кулаци и техните семейства;
• национализацията и криминалните й флуктуации;
• организирането на българския ГУЛАГ /актуализиране и прецизиране на „картата с черепите“/; структура, механизми, форми и режим;
• поръчкови политически убийства – от Боро Зевзека и Сашо Сладура през Георги Марков и Надя Дункин, до Илко Ешкенази и Емил Кюлев;
• Овладяването на Българската православна църква; репресии; подмяна на нейното ръководство и свещеническия елит; Внедряване на ДС и КГБ в структурите на Св. Синод; Политически контрол върху дейността на Църквата и вероизповеданието;

 

• дейности на БКП и създадените от нея специализирани структури по „износа на революция“ и „помощи за братски страни и техните борещи се народи“; разходи; действащи лица;
• безотчетните харчове за обезпечаване благоденствието на Политбюро и цялата партийна върхушка, в т.ч. и на регионалните подразделения; пълно осветяване дейността на УБО; резиденции, почивни станции, ловни резервати, „дворци“ и „палати“;
• организиране и провеждане на „културната революция“ и „възродителния процес“ в етнически-смесените региони; методи и средства; активно действали лица;
• организирането на държавно/партийно ниво на контрабандни канали и структури /КИНТЕКС …/ за износ на ембаргово оръжие, наркотици, горива и произведения на изкуството; главни действащи лица; настояща съдба на въпросните структури и фирми; участие на последните във формирането и изграждането на организираната престъпност; активни понастоящем структури под политически контрол;
• структурата на стокообмена между България и СССР, баланс, ценови и други икономически особености; подробности по износа на уран и други редкоземни елементи; дейността на „Редки метали“, Смолян; истината за дейността на Бухово, Сеславци, Герзовица, Елешница и Раковски и съдбата на техния добив;
• всички детайли по подготовката на прехода, целящ превръщането на България в 16-та република на СССР; инициатива, партийни и държавни решения, действащи лица;
• цялата истина относно създаването и организацията на многобройните проруски /“русофилски“/ псевдокултурни, псевдоспортни, параполитически и паравоенни формации под формата на младежки и граждански сдружения в периода 1945-1989 и след 1989 година; противонародна и противодържавна дейност в полза на чужда държава; финансиране; главни действащи лица;
• планиране на прехода от тоталитаризъм към домарксов капитализъм; пълна яснота относно обективните причини, продиктували необходимостта от смяна на политическата система; задълбочен анализ на икономическата и стопанската обстановка в страната ни в навечерието на прехода – изясняване и огласяване мащабите на разрухата по конкретни отрасли;краткосрочни и дългосрочни директиви и цели; ръководната роля на съветските тайни служби в реализацията на плана „Перестройка“ в условията на българските специфични условия; персонифициране на процеса;
• Гарантиране запазването на финансово-икономическата власт по време и след прехода в ръцете на определени от БК/с/П и ДС лица, чрез износ на капитали зад граница, в периода 1984 – 1992 година; конкретни събития, уточняване размера на средствата; персонифициране на участието;
• Подготовка на прехода, в периода 1984 – 1992 година, чрез учредяването на задгранични фирми, закупуване и усвояване/ следващо приватизиране/ на задгранични обекти; изясняване стойността, съдбата и настоящите собственици на въпросните фирми и обекти;
• Ролята на БНБ и персонално на Директора й Тодор Вълчев в осъществяването на прехода, възникването на първите частни банки и застрахователни компании и последвалия колосален грабеж;
• Целевото създаване на фасадна опозиция под контрола на БКП и ДС; легендирани дисиденти и „спящи клетки“ – внедряване; сформиране и изграждане началните структури и ръководство на СДС; създаване на етническата партия ДПС, с цел неутрализиране антикомунистическите настроения и поведение на голяма част от етно-религиозно мотивирания електорат; истината за „кръглата маса“, първите „демократични“ избори, първата „демократично избрана“ президентска двойка и „Боянските ливади“;
• Истината относно ролята на Иван Костов, Иван Пушкаров и Димитър Луджев като министри в червеното „коалиционно“ правителство на Димитър Попов; съображения, мотиви и автор/и/ на решението, дейност на горепосочените лица, резултати и последствия;
• Приватизация – замисъл, авторство, планиране, организация, осъществяване; истината за РМД; Задълбочен експертен анализ на приватизацията в няколкото /десетина/ национално-значими обекта – избор на кандидати, финансова част , приватизационни и следприватизационни условия, следприватизационен контрол и санкциониране на нарушенията.; алтернативи; щетите понесени от държавата и отговорни лица;
• истината за правителството на Жан Виденов, организираната хиперинфлация, втория главозамайващ грабеж и „сговорната дружина“, довела до правителството на ОДС; истината за „Иване, кажи си“ и победоносния рейд на Първанов по пътя към президентския престол;

  Предвид огромният обем информация и неотложността на задачата, комисии от рода на „Андреевата“, едва ли биха могли да свършат работа, пък и самият Андреев в новото си амплоа най-вероятно ще се задоволи да „разобличава доносниците“. Очевидно ще бъде необходимо прилагането на нови принципи, нов подход, нов инструментариум. Едно е сигурно – комисии няма да свършат работа. Нищо чудно, предвид изключителната важност и отговорност, дейността да се възложи на специално създадено министерство, работни групи от тясно профилирани експерти към което да работят във всяко отделно направление. Разбира се всичко ще се окаже безсмислен труд и пропиляно време ако разкритията на подобно министерство не бъдат последвани, освен от огласяване и от:

  - изводи и заключения, които да намерят място в истинските учебници по история на България, изчистени от лъжите и идеологемите на комунистическата пропаганда;

  - законови и административни мерки в посока лустрация и превенция спрямо евентуални бъдещи рецидиви.

 

Наясно съм, че много от четящите горното ще оспорят основателността на последните четири-пет точки под претекст, че те засягат събития от съвремието и най-близкото минало, които не са и не биха могли да бъдат част от архивите на вече несъществуващите БКП и ДС. Позволете ми да изразя тук своите сериозни съмнения, относно достоверността на подобен аргумент, особено като се имат предвид политическите събития от последните една-две години. Пък и на какво основание може да се твърди, че БКП /разбирай също така архивите й/ са прекратили своето съществувание, след като днешната БСП празнува своята 120-годишнина и провежда своя 48-ми конгрес?

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: