Венцислав Жеков

Протест срещу шефа на НАТО Андерс Фог Расмусен в София събра и момчета-патриоти на 19-20 години.

Те развяха българското знаме, руския и…съветския флагове, като се обявиха в подкрепа на Руската федерация и…Православието!

Този факт твърде много напомня една тема, която Ройтерс разработи тези дни.

“България отдавна е аномалия в Европа – една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”, се казва в обширен коментар, озаглавен “България е разкъсвана между стари приятели и нови партньори, заради Крим”.

Това е един от най-дълготрайните народопсихологически синдроми, които все още битуват в националното ни ДНК – странно обяснимата и трудно дъвкателната ни, протуберативна обвързаност с Русия.

Дори и в началото на най-новата ни история, когато се създава Третата българска държава, основните политически проявления са русофилията и русофобията.

Днес, колкото и да не ни харесва, тази психологическа контаминация все още е живо актуална.

Разкъсвани сме между Европа и Русия, да, наистина сме феномен! Как съчетаваме почти хроничната си привързаност към Русия, и по-конкретно към СССР с модерната ни политическа активност в Брюксел, след като това са на практика несравними обекти, поради ценностна разнопосочност!?

Твърде много хора са зависими от времената на комунизма, от историческата осъденост да сме част от СССР и това се е превърнало като втора кожа за много българи. Странно е обаче, как млади хора, на около 19-20 години развяват съветското знаме, без въобще да съзнават, какво точно държат в ръцете си!

Със същия успех, убеден съм, биха развявали и знамето на световното гей-движение, например…! Все пак, когато се проявляваш като патриот, някак е странно да развяваш знаме на държава, чиято армия те е окупирала през септември 1944 г. и това не е политика, а чисто и просто – реална история, само че, тя трябва да се познава…!

Който и да дойде на власт в България, винаги е призован, сякаш по някакъв естествен ред, да се обяснява, дали не е „пета колона” на интересите на Русия, коментира Ройтерс и всъщност, са напълно прави.

Управниците ни, кой повече, кой по-малко, неизбежно са се заигравали с руснаците, било то по убеждение, било по „икономически показатели”, разбирай – финансов интерес. Повечето бивши съветски сателити се еманципираха от Москва, но ние, както бяхме наричани – „най-верният сателит”, все още не можем, или просто не искаме да го направим.

Колкото до вторият показател, който така наречените „патриоти” развяват – Православието, скудоумието и безпросветността тук са отчайващо реалистични! Православието върви по линия на Константинопол, защото там е възникнало.

Москва не е „Трети Рим”, както толкова много се иска на вечния президент Путин, защото Търновград е „Трети Рим”, а Москва, след като толкова й иска, може да е „Четвърти Рим”…! Нека да си четем историята, там си го пише…!

Обединението на понятия като „Православие” и „съветско знаме” са интуитивно непоносими в съчетание. Колкото до издигането им в потресаващо безпомощен вик за анархо-патриотизъм, гледката е не просто драматична гротеска, а направо жилеща сатира…!