КАЧВАНЕТО НА КРЪСТА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Днес е Велики петък от Страстната седмица – денят, в който Христос бе разпънат на кръста. С Пламен Асенов разговаряме за това кои са българските страсти и трудни ли са българските кръстове в момента.

- Пламен, в България е пролет, а седмицата на светите тайнства винаги е много красива. Усеща ли се великденската атмосфера в поведението на хората?

- Сещам се, Фили, че на подобен въпрос по Коледа ти отговорих – не. Може би за първи път от години насам ще кажа „не” и за великденската атмосфера. Просто я няма. Имаше един проблясък на Връбница или Цветница, както тук е по-известен празникът. Хората, които излизаха от църквите с върбови клонки, имаха омекнало, някак по-благо изражение и цял ден се чуваха поздравления – дори между непознати, по улиците, в магазините, навсякъде. Давам си сметка, че това е сантиментален и леко несръчен опит за поетизирано описание на нещата, но това видях и се опитвам наистина с най-прости думи да предам атмосферата, която цареше. Дори с жена ми си говорехме за разликата между атмосферата на измисления национален празник 3 март и тази на спонтанния и естествен празник на надеждата, какъвто е Връбница, пък и изобщо времето около Страстната седмица. Само че това продължи един ден. На другия, в понеделник, хората пак бяха изопнали лицата и показваха зъбите си.

- Може би защото точно на Велики понеделник Христос гони търговците от храма, това все пак предполага малко повече суровост в поведението…..

- Едва ли огромна част от хората, Фили, знаят какво точно се е случило в онзи понеделник. Пък и знаещите едва ли биха го изиграли с агресия срещу ближния. Най-малкото защото от евангелията става ясно, че в епизода с изгонването на търговците истинска агресия от страна на Христос няма. Да, има съзнателна провокация, но гневът и суровостта му са въпрос на драматургия. Защото нали си даваме сметка, че тогава Христос не за първи път влиза в Храма, та едва-що да е видял търговците вътре и да се е разпалил толкова много. Не, той е знаел за тях, както и всички останали са знаели, това дори си е било съвсем в реда на нещата – търговците да бъдат там. И именно срещу този всеобщ порядък се изправя Христос, той казва – не, истинският смисъл на Храма е съвършено друг, истинският морал е съвършено друг, истинската любов е съвършено друга. И затова, естествено, още в петък го качват на кръста.

- Добре, Пламен, но какви са основните проблеми, които карат българите да са така мрачни, както описваш?

- Както навсякъде по света – всеки с личните си болки, Фили. Но тази година към тях се насложиха и няколко общи проблема, свързани най-вече с политика и те допълнително угнетяват всички. Като казвам всички, имам предвид наистина всички – дори в онези, които изобщо не се вълнуват от политика, този път политиката попива като в сюнгер. Едната причина за допълнителните страсти български е отровната атмосфера, която цари в целия регион на Източна Европа заради руската агресия в Украйна, ескалацията на напрежението там и неяснотите, свързани с близките развития. Само изброявам главните основания за тази толкова силна връзка. България е страна от Европейския съюз и НАТО, организации, пряко замесени в конфликта. България е тяхна външна граница и се намира съвсем близо до основните точки, в които конфликтът може да се сгорещи. България смята, че има поне 250-хилядно малцинство в Украйна и не може да не се притеснява за него. България е в шизофренична ситуация с имиджа си на руски троянски кон в ЕС и НАТО, а в същото време – на неблагодарен предател в очите на Кремъл. България се управлява от марионетно правителство и ляво мнозинство с проруска ориентация, то заплашва всеки момент да прояви отношението си към Москва по начин, че да навреди силно на националния интерес на страната. В България няма реална опозиция, която да се противопостави на това мнозинство по принцип, а още по-малко такава, която да е ефективна срещу проруските му нагласи. Медиите в България са в тежко положение от гледна точка на тяхната независимост и обективност,така че руската пропаганда масово и безкритично се тиражира тук, независимо дали поради обикновена продажност или поради обикновен непрофесионализъм. Сигурно така мога да изброявам оттук до Великден, Фили, но мисля, че идеята е ясна.

- Искаш да кажеш, че българинът, който обикновено гледа на международната политика леко отстрани, сякаш тя не го засяга пряко, този път е нащрек и се вълнува?

- Не съм сигурен, че е чак толкова масово явление, Фили, но чувствителността е засилена. Още нещо обаче. Нещата стават още по-интересни – или по-тревожни – от факта, че предстоят избори за европейски парламент и вълненията около тях пряко кореспондират с вълненията за Русия и Украйна. Например, когато лидерът на БСП Сергей Станишев се крие, мълчи и изобщо избягва да заеме ясна позиция за руската агресия, това се обсъжда като вид позиция, която внася допълнително объркване сред хората. В същото време прекият му конкурент за левия електорат, бившият президент Георги Първанов, ясно казва, че България не трябва да подкрепя санкции или изобщо каквито и да било действия срещу Русия, че трябва да изгради и газопровода „Южен поток”, и АЕЦ „Белене”, нищо, че това е в нарушение на европейските правила и стремежа към обща европейска политика, настоява, че НАТО повече изобщо не е необходимо на страната. Така Първанов и неговата нова формация АБВ, поне според социолозите, изведнъж се оказаха с цели 7-8 процента електорална подкрепа. Само че откъде идва тази подкрепа, след като пък БСП продължават да си стоят на онези около 20 процента, които имаха и преди година. Откъде идват тези проценти – това е въпрос, който мнозина в България не си задават пряко, но той е един от онези именно въпроси, които висят тревожно във въздуха. Как печално известният Делян Пеевски се оказа втори в листата на ДПС за предстоящите евроизбори, тоест, на практика сигурен член на Европейския парламент? Наистина ли има сто фирми, които крадат и търгуват личните данни на българите и къде спят съответните, уж компетентни, органи? Ще падне ли правителството, ако левицата се провали на европейските избори и какво ще стане тогава с увеличената ми с два лева пенсия? Ето, Фили, по този начин въпросите се смесват и трупат, но отговори най-често няма, затова и самите въпроси постепенно сякаш минават на втори план и изчезват от общественото съзнание. Само че те не изчезват, а се трупат под формата на обществено напрежение, което не е само по високите етажи на политиката, а всъщност буквално попива у хората и трие усмивките им – дори за тази неделя, Великден, денят, уж, на надеждата.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: