Будапеща – красавицата на Дунав

Днешният пътепис ще ни води до Будапеща, а водач ще ни бъде Милена. Приятно четене:

 

 

Будапеща – красавицата на Дунав

 

 

По принцип избягвам да планирам пътувания през зимата и особено по коледните и новогодишните празници. Студено е, навсякъде е пълно с тълпи туристи, цените са високи, времето е непредвидимо и вероятността да посрещнеш празника на някое летище или пък на блокирана магистрала е доста голяма. И въпреки това този път решихме да рискуваме. Ще пътуваме – вече е решено. Първата ми асоциация при мисълта за коледно пътешествие е Виена. Каква по-добра дестинация. Решихме да е преди Коледа, за да може да бъдем вкъщи за празника.

Заех се с проучване на вариантите да стигнем до там. Цените на самолетните билети за този период бяха космически. Автобусите пък пътуват доста дълго. А щяхме да бъдем със сина ми, за когото това е първото подобно пътуване в Европа. Досега сме го водили в чужбина само на почивка. Най-удачното решение беше автобусна екскурзия с туристическа агенция.

Прегледах програмите на няколко агенции и си харесах тази на Атлас С. Предимствата бяха, че няма нощни преходи, има междинни нощувки на отиване и на връщане в Будапеща, което прави пътя по-лек и деня на прибирането също предвижда попътна спирка за разглеждане.

Тръгнахме на 18 декември в 5.30 сутринта. Абсолютно нечовешки час за ставане, но понякога пътуванията изискват жертви. Предстоеше ни да изминем почти 800 км в този ден. Автобусът спира на всеки 2-3 часа. А разказите на екскурзовода правят пътя по-приятен и времето минава неусетно. Имахме късмет наш водач да бъде Пламена – чаровна, винаги усмихната и услужлива.

Пристигнахме вечерта и имахме малко свободно време за вечеря, почивка и после ни предстоеше първата среща с красавицата на Дунав.

Нощната

разходка с корабче по Дунав

е едно от нещата, които в никакъв случай не трябва да се пропускат. Повечето забележителности в Будапеща са разположени край реката, за разлика от Виена, където тя често е наводнявала града и едва в последните 100-тина години пространството около Дунав е застроено. Виенчани са укротили реката като са построили канал, чрез който се променя естественото корито. Там обаче Дунав не предлага зашеметяващи гледки и романтика. Тук, в Будапеща реката е романтична и красива. Обектите са ярко осветени и изглеждат величествени. Чувството е неописуемо. Тези гледки са черешката на тортата при посещението в Будапеща. Всеки от мостовете, под които се минава, е бляскаво осветен, а погледът се губи ту в едната, ту в другата посока, защото навсякъде среща красота – Парламентът, Рибарските кули, Будайската крепост, Цитаделата са само част от забележителностите, които са разположени край Дунав.

Рибарски бастион, 1014 Будапеща, Szentháromság tér 5, Унгария

Рибарските кули -

eмблематична забележителност в Будапеща, от където се открива страхотна гледка към града и мостовете на Дунав.

Корабът пътува близо до единия бряг и после се връща до другия. И нали е речен кораб, не клати. Вътре е топло. Посрещнаха ни на борда с чаша шампанско и парче торта. Просто да седнеш и да се наслаждаваш на пътуването. Да, но как без снимки. През прозореца не стават. Часа е около 9 вечерта, навън е супер студено, край реката духа леден вятър, но половината група се изнесохме на горната палуба, за да запечатаме видяното.

Унгарският парламент

е вторият по големина в Европа, след този в Букурещ. През деня сградата също е красива, но вечер е ослепителна.

Един от

мостовете на Дунав

В града има общо 10 моста, два от които са пешеходни.  Как да не направиш сравнение с нашата действителност. Ние едва успяхме да построим втори.

Хотел „Гелерт“

с празнична украса. Това е най-скъпия хотел в Будапеща. Собственик на някой си арабски шейх. Наема на апартамент на последния етаж струвал около 5 000 евро. Кво му плащаш.

Будапеща се гордее с изобилие от термални води. На територията на града са преброени 80 минерални извора. Именно в

хотел „Гелерт“

се намира един от най-предпочитаните спа центрове с минерални води. Представлява луксозен комплекс от вътрешни и външни басейни, които са отворени за туристите и жителите на града срещу входна такса. Другото място за релакс в лечебните топли води са бани „Сечени“.

Имаме малко време за сън, защото сутринта рано започва панорамната обиколка на Будапеща. Първа спирка е

Площадът на героите -

красив монумент със статуи на вождовете на унгарските племена, основатели на държавата.

 

Навлечени в най-топлите възможни дрехи, оборудвани с шапки, шалове и ръкавици се събираме около местният екскурзовод, за да слушаме разказа за историята на този площад и представянето на героите, основали Унгария. В центъра на площада се извисява стълб, на който е паметника на Архангел Гавраил.

Изграждането на мемориала започва по повод 1000-годишнината от основаването на Унгария.

Разказът на екскурзовода не ме грабва. Твърде е студено, за да се съсредоточа и да разбера повече за личностите, на които унгарците отдават почит с построяването на мемориала. Групата ни е голяма, всички се скупчват, няма слушалки и трябва да се напрягам, за да чуя нещо. Отдавам се на обиколки наоколо и щтракане на всеки детайл. Толкова снимки му направих на този площад, че после ми беше супер досадно да ги разглеждам. Затова и изтрих част от тях.

Ужасно е студено. Никога досега не съм се навличала толкова много, но въпреки това вятъра е леден. Най-накрая обиколката продължава. В непосредствена близост е градският парк със

замъка Вайдахуняд

Магазинът за сувенири се оказва хубаво убежище за бягство от минусовите температури. После съжалявах, че не си купих сувенири от тук, но имахме идея да отидем до Халите. Затова просто разглеждахме, а мъжа ми се вдъхнови да снима интересните джунджурийки. След като после не успях да си купя сувенири, се успокоявах, че ги имам поне на снимка. Докато бяхме на Площада на героите се появиха няколко продавачи, които предлагаха картички и пътеводител с хубави снимки на български език. Мислех да не си взимам, сигурна че и това го има в Халите, но в последния момент преди да се качим в автобуса ме срещна един продавач и импулсивно си купих. Приемаха плащане и в лева.

 

 

При слънчево време тук би било много приятно за разходка.

 

Архитектурата напомня на любимата Италия.

 

 

Унгарската столица е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на Дунав – Буда и Пеща. Пеща е равнинната част, а Буда е на хълма. Жителите на столицата се деляли на будайци и такива, които искат да бъдат будайци. Горе на хълма живеели богатите аристократи. Ние тръгваме на там. Предстои ни да се изкачим до

Рибарските кули

Направихме го с автобуса, но когато отидем сами, ще използваме фуникуляра. Успяхме да го мернем, докато пътувахме.

Ако трябва да направя класация на видяното и преживяното в Будапеща, на първо място слагам нощната гледка край Дунав, а на второ без колебание поставям Рибарският бастион.

Рибарите ловили риба долу в реката и после се качвали тук горе, за да продават улова. Рибарските кули представляват архитектурно съоръжение от галерии и кули, изградено около тераса. Има далекогледи, които при хубаво време приближават обектите срещу едно евро. На площада се намира и музей на шоколада или марципана. Вече не помня. Музей е силно казано, просто е една стая, където има интересни фигури и торти. В магазинчето се продават различни видове шоколадчета. Просто не можеш да направиш избор кое от всички да пробваш. Има и малка сладкарница. Ние разбира се се увлякохме в снимането на кулите и когато отидохме в сладкарницата, нямаше места. Затова не успяхме да опитаме тортите.

Именно от Рибарският бастион се открива най-красивата гледка към Парламента и мостовете над река Дунав. За наш късмет в този ден имаше мъгла, която скри голяма част от великолепието на гледката. Според местният ни екскурзовод Весела, мъглата също е красива и интересна, защото придава особена тайнственост и чар на града. Бих се съгласила с твърдението, ако не си заминавахме в същия ден и не оставаше разочарованието от пропуснатия пейзаж.

На хълма се намират църквата Матиаш и Будайската крепост.

Слизаме обратно в равнинната част на града, където започва свободното ни време. Макар че имаме два часа, те се оказват абсолютно недостатъчни. Имах желание да посетим катедралата Св. Ищван. Но не ни остана време. Това е един от недостатъците на организираните екскурзии. Следва се програмата и свободното време е много малко.

 

В духа на празничното настроение и в Будапеща има

коледен базар,

подобен на тези във Виена.

С оглед на малкото време, което  имахме, базарът беше идеалното място за обяд.

Унгария няма да се хареса на онези, които не обичат особено месо. На въпросният базар цвърчаха и се пържеха всевъзможни меса, наденички, бутчета и главички. Гулаша от снимката не ми се стори особено апетитен и се наложи да обиколим два пъти базара, за да изберем нещо за хапване. В крайна сметка изборът ни беше добър.  Вкусът е подобен на родопския сач.

А това е традиционен унгарски десерт, който по вкус ми заприлича на нашия козунак. По-точно на коричката на козунака. Не знам как се казва. Пече се на шишове на този огън.

Имахме останало много малко време да се разходим по емблематичната

улица Ваци

и да потърсим сувенири. Отказахме се от първоначалният план да отидем до Халите, тъй като времето не стигаше. Уж два часа са прилично време, но то лети абсолютно неусетно. Влязохме в произволен сувенирен магазин, където режеха глави. Няколко картички, един магнит и малък пакет червен пипер само за 40 евро. Купих си най-скъпия магнит в колекцията ми. Струваше около 20 лева. Взехме го с последните ни останали форинти. Другите неща ги отказахме. Добре че в последния момент се реших да си взема картичките от оня продавач на Площада на героите. Навсякъде можеше да се плати и в евро, но по какъв курс ще ви изчислят цената, си е чист късмет. В конкретния магазин курса беше ужасно неизгоден. Затова съветвам всички, на които им предстои пътуване да си обменят достатъчно още от България. И там има обменни бюра и банки, но когато времето ти е ограничено, по-добре да не го губиш в подобни дейности.

Унгарски сакъзчета, които оцеляват при минусовите температури навън.  Как?

Трамвай Комбино – най-дългия трамвай в света

Излиза от кадър.

Плаващият автобус – една от атракциите на Будапеща.

Той минава по един от мостовете над реката и отвежда туристите до остров Маргит. Автобусът е направен по някаква американска технология, която му позволява да се преобразява в кораб. За мен е супер любопитно, но оказа се, за децата не чак толкова. Те били виждали същото в компютърните игри и го приемаха за нормално.

 

 

Будапеща може да предложи още много на посетителите си. Ние обаче се задоволяваме с толкова и чертаем планове за следващо посещение, когато ще наваксаме пропуснатото. Надяваме се.

 

В Будапеща не липсват и места за пазаруване. Според местният ни екскурзовод в момента там има 50 мола. Чак ми звучи невероятно.

 

Унгарците се гордеят с езика си и строго го пазят от навлизането на чуждици. Според мен езиците само създават бариери в общуването и колкото повече интернационални думи и изрази има, толкова по-добре.

Будапеща има много имена – красавицата, перлата, принцесата на Дунав. Макар че я видяхме намръщена, тя успя да ни очарова. Следващият път ще я посетим през лятото, за да й се насладим в пълния й блясък. Тръгваме си пълни с впечатления и емоции, но вълнението не стихва, защото ни предстои срещата с Виена.

 

Следва продължение

 

Автор: Милена Шиякова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Унгария – на картата:

Унгария

Прочети цялата новина

Свързани новини: