Първанов се похвали със своята недосегаемост

         Снимка: Нова тв

  Доживях след седем години и половина да чуя признанието на Георги Първанов, че за него съм „безопасен” журналист. С това той коригира съществено и в правилна посока презрителната си формулировка от интервюто си за в. „24 часа” от 18 октомври 2006 г. по повод моето напускане на Би Ти Ви. В опит да ме уязви той слезе от собствения си пиедестал на президентско величие и ме удостои тогава с недостойно за един държавен глава дребнаво ехидство по адрес на прогонен журналист, че съм му бил „безобиден”. Показа вкус към ритането на падналия ( заради него, при това).

Днес обаче Първанов си призна: безопасен съм. С други думи съм обезвреден. Каквото и да съм казал, разкрил, написал- безопасен съм, защото за толкова недосегаем политик в България истината, извадена на показ от един журналист, не е опасна.

Да го кажа по още един начин: Първанов демонстрира доколко е обезценено словото тук и защо ( именно след онази 2006-та година- дали е съвпадение?!), стремоглаво препуска към дъното световните класации по медийна свобода, за да достигне унизителното място под номер 100 в подредбата на „Репортери без граница” в момента. Не друг, а тъкмо Първанов е лицето, което би трябвало да отговаря пред съда на обществото за отстрела на журналисти, който започна по онова време с личната си ловна дружинка от обслужващи медийни тартори.

Първанов се опита днес да онагледи напрегнатата си поза на пренебрежение като отказа да ме назове поименно, когато беше подканен от водещата на Нова телевизия Люба Кулезич да коментира казуса, забранен за коментиране толкова години в българските медии. Но не някаква обида, че ме таксува като „онзи господин”, ме кара да реагирам. Не съм очаквал друго от него- бих се обидил всъщност ако ме беше похвалил.

Въпросът е в това, че дори с малкото, което казва, този ключов елемент от лъжливата фасада на профанизираната ни демокрация ни съобщава нещо важно: че има граници на разобличаването спрямо подобни субекти в България, които дори и при пряко зададен въпрос( голяма рядкост наистина!) в едно телевизионно студио, както стана днес в Нова телевизия, няма опасност да бъдат прекрачени.

Едно кимване с глава издаде Първанов, че е чел книгата „Президент на РъБъ” на „безобидния” и „безопасен” журналист, чието име дори отказва днес да назове. Ти, читателю, би ли си направил труда да прочетеш книгата на някое нищожество, което дори не заслужава да споменаваш гласно- особено, ако си зает с велики дела в качеството си на президент?

Малко след това Първанов не пожела да коментира въпроса на водещата за твърдението на Светлана Шаренкова, че го е „направила лице” на отношенията на България с Русия. И правилно отказа- така само косвено потвърждава факта, че имейлът на Шаренкова, публикуван тъкмо тук в ivo.bg, е автентичен, след като той отказва да отрече съдържателната страна на въпроса.

Първанов обаче се втурна да отрича познанството си с Алексей Петров. Бил го „виждал” само ( т.е. дори не си говорил, така ли!?) като част от „компания”.

          Да, Първанов доказано се е срещал с Алексей Петров в „компания”, но не в каква да е, а в такава, която самият той е подбрал на борда президентския си самолет. Това само по себе си нямаше да е кой знае каква новина, ако не беше фактът, че той упорито продължава да бяга от истината, които публикувах в ivo.bg. Явно има причина да крие.

Припомням:      

Аууу, Алексей Петров!
Иво Инджев ⋅ декември 14, 2010 ⋅
Bulgarian Business Delegation:
…
Union for Private Economic Enterprise Alexey IIiev Petrov
…
Това, което четете, е списъкът ( тук спестявам с днешна дата целия списък) на бизнес делегацията, придружавала президента Георги Първанов при официалното му посещение в кралство Швеция през октомври 2007 г. От него се вижда, че Алексей Илиев Петров е придружавал държавния ни глава.
Когато в началото на тази година се разрази скандалът с арестуването на Алексей Петров, по прякор ”трактора” и той беше обявен за главата на “октопода”, започна голямото разграничаване от него. Като във вица за бракониера, хванат да носи убит глиган от горския, при което уж ужасен от “откритието”, възкликнал : “ аууу, глиган”!
Главният бракониер на републиката не остана назад и не веднъж ехидно препрати словесно “горещия картоф” Алексей Петров ту в лагера на Бойко Борисов, ту при Иван Костов. Обаче се оказа, че “трактора” му е бил спътник и то толкова важен, че е трябвало да го води със себе си на официално посещение в Швеция.
Нещо повече, важността на Алексей Петров така се е покачила напоследък, че изведнъж институциите получиха амнезия. Само преди 3 години е било, а в Министерството на външните работи на България не се намери списък с имената на участниците в бизнес делегацията, придружила Първанов в Швеция. Проверих. Няма такъв списък. Най – вероятно са били взети мерки доказателствата да изчезнат.
Списъкът, който прилагам тук, е от документацията на Министерството на външните работи на Кралство Швеция, която се оказа по-лесно достъпна за един български блогър, отколкото архивите на българските институции за една българска журналистика.
Следите остават! Това – за сведение на следочистачите, на които съм посветил отделно внимание в книгата си “президент на РъБъ”.
Интересно, ако някой все пак го попита за общуването му с Алексей Петров, като му покаже списъка на шведското външно министерство, дали Първанов ще възкликне: “Аууу, Алексей Петров”!
Значи така: според Първанов било „абсурдно” като опозиционен лидер да е покровителствал Алексей Петров, но пък го е возил със себе си на официално посещение вече като президент!
Неудобните въпроси бяха спестени на Първанов не само от оседланите от него медии по онова време, но и от политиците, имитиращи конкуренция с него. За институциите, призвани да разпитват, да не говорим!

Ето защо сега ехидният Първанов удобно си разиграва троянския кон в позата на морален победител. Позволиха му и по този начин го поощриха. С което дадоха сигнал на табуна троянски коне да го следва по утъпканата пътека на безнаказаността- препускане, съпроводено с лицемерно цвилене за заблуда на наивниците.”

Както се вижда, 4 години след това разкритие Първанов продължава да си позволява да лъже откровено и това се случва именно поради факта, че малцината, които изобщо си позволяват да му задават въпроси извън сценария, са му „безопасни”- подсигурил се е явно пожизнено!

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: