ОРЕЛ, РАК И ЕВРОПА

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ След новите сепаратистки референдуми в Украйна, ЕС разшири обхвата на санкциите срещу Русия и каза, че готви по-сериозни икономически мерки, ако Москва провали обявените от Киев за 25 май президентски избори. Днес с Пламен Асенов разговаряме за някои европейски аспекти на украинската криза.

- Пламен, дори от Австралия се вижда, че Европейският съюз трудно постига единство за общи и по-твърди действия срещу Русия във връзка с украинската криза. Защо?

- Нали помниш, Фили, как преди години Хенри Кисинджър иронично попита – на кой телефон трябва да се обадя, за да разговарям с Европейския съюз. Е, наистина, оттогава се предприеха някои стъпки към това обединена Европа да има общ телефон. През 2009 година например белгиецът Херман ван Ромпой бе избран за Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Европейския съвет. Човешки казано – той е президент на Евросъюза, но самата му оплетена титла вече подсказва, че няма власт, а е по-скоро координатор. Така че нещата реално не се подобриха и въпросът на Кисинджър все още е валиден. Има и хора, които твърдят, че ако някой наистина иска да върши работа с Европа, трябва да звънне в Берлин. Смята се, че Германия, с тежките си икономически аргументи, плюс авторитета на канцлера Меркел, може да прокара или спре всяко решение в Евросъюза. И това обаче е вярно само донякъде, видя се покрай кризата с руската агресия в Украйна.

- Защо да е само донякъде? Не може ли в момента например Германия да повлияе достатъчно силно на България, за да не бъде тя чак толкова проруска, колкото е?

- Опитва се, Фили, но на лявото мнозинство тук толкова му личат рублите, с които е платено, че те му служат за щит срещу всякаква логика и морал. С него всъщност не може да се води разумен диалог, както са свикнали европейците. Реално, в момента Германия опитва две неща в тази посока. Първо – работи директно с президента Росен Плевнелиев. Той остана единствената институция, която се застъпва за обща политика спрямо Русия. Обаче президентът, поради обхвата на правомощията си, няма големи възможности за въздействие върху реалната политика. А и много време вече самият Плевнелиев е подложен на личен натиск – управляващата левица го замеря с мръсни бомби от арсенала на черния ПР, което го превърна в нееднозначна фигура. Така че по тази линия особени успехи не се очакват. Второто, което прави Германия, е да изпраща все по-ясни предупреждения към управлението на тройната коалиция тук. Класически е случаят от онзи ден, когато в статия на авторитетното списание „Шпигел” бе заявено, че „германското правителство се страхува от нарастващото влияние на Русия върху правителството в България”. „Отношенията между България и Русия са толкова близки, че Русия влияе директно върху законодателния процес в България, а една трета от икономическите дейности се контролират пряко или непряко от Москва” – посочва изданието. То добавя още, че това е възможно, защото в партиите от управляващата коалиция „има стари комунистически кадри, сътрудници на тайните служби и богати български олигарси, които сключват сделки с приближените на Путин”. Ако аз бях българското правителство, Фили, след тези думи не просто щях да се засрамя, а направо да се стресна, че съм докарал работата до там, та най-добрият ни съюзник в Европа да мисли и да говори за нас подобни неща.

- А засрами ли се реалното българско правителство?

- Не – и няма изгледи да се засрами.

- Защо смяташ така?

- Достатъчен е примерът от онзи ден, Фили, когато група „млади социалисти” насред София запалиха знамето на Европейския съюз и издигнаха лозунги България да излезе от ЕС и НАТО. Това би могло да мине за нормална, макар и изключително тъпа част от демократичния политически живот. Само че истинската стойност на случката се носи от други два факта. Първо, това беше организирана проява на левицата по повод 8 май, денят на нацистката капитулация, празнуван в нормалния свят като Ден на Европа, а от Русия, плюс част от България – като Ден на победата. Има се предвид – победата на руското оръжие. Второ – всичко това стана пред очите и с явното одобрение на Сергей Станишев, председател не само на БСП, но и на Партията на европейските социалисти, една от двете най-големи политически фракции в Европейския парламент. Той не каза и дума срещу вандалския акт.

- Добре, Пламен, но България не е ли твърде незначителен фактор в Евросъюза, който не може да разруши чак дотам общата му политика, ако той изобщо има такава?

- По принцип – не, Фили, тъй като при взимането на общите европейски решения всяка страна има един глас и ако реши да се инати, може да блокира почти всичко. Истина е обаче, че Европа не само няма червен телефон, а обратно – има много разнопосочни интереси, свързани с отношението към Русия. Докато например Англия и Франция се застъпват за по тежки санкции, Германия, която е стълб на европейското единство, е доста разколебана по отношение на тези мерки. Не, тя не се колебае, защото, както твърди руската пропаганда, се чувства притисната от САЩ. Колебае се, защото има сериозни немски бизнес интереси, които могат да пострадат от санкциите. Да, за всички е ясно, че Русия ще пострада повече – но и Германия ще пострада. Затова немските политици се опитват да балансират нещата, така че хем да бъде поставен Кремъл на мястото му, хем това да не стане по най-болезнения възможен начин за самата Германия. Такива настроения има и в други европейски държави – Италия, Словакия, Гърция, Кипър, България. Този мек подход едва ли ще успее и до наистина сериозни решения ще трябва да се стигне, защото с поведението си Москва заплашва самите устои на демокрацията и свободния свят. Неслучайно наскоро Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, която е изпълнителната власт в Европа, каза, че „Русия създаде най-острата криза и най-голямата опасност за сигурността на Европа, след падането на Берлинската стена”. Тоест, въпреки, че европейските политици си дават ясна сметка за опасностите, засега те оставят Русия, чиито БВП е колкото този на Италия, все пак да разиграва икономически десетки пъти по-могъщия Европейски съюз. Втората причина за това е, че през последните 25 години Евросъюзът съвършено недалновидно разчиташе на безкраен бъдещ мир със съсед като Русия и е относително слаб във военно отношение. Така че и сега, а в близките месеци и години още повече, точно засилването на евро-атлантическото сътрудничество, имам предвид – не само в НАТО, но и на икономическо и политическо ниво, ще е от ключово значение за Европа. Руснаците много добре знаят това и неслучайно пропагандата им е силно насочена именно към вбиването на клин в тези отношения. Може и да успеят. Макар че надали ще успеят.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: