Трянски кон(спирации)

Възможно ли банковата далавера от КТБ да е част от голям международен заговор, без в това да са замесени заподозрените в такива случаи наследници на Ротшилд и неговото „племе“?

И не е ли България твърде дребна, направо незабележима брънка от световната финансова система, че да й се обръща подобно непропорционално внимание?

Не познавам автор, освен едни леко обсебени от своето мнимо величие самоназначени месии, който да си признава пристрастието към конспиративните теории. Точно обратното, ( почти) всеки се чувства длъжен да се оправдае, че не презира конспиративните теории, след което често пъти развива в коментара си някоя конспиративна теория.

За да се разгранича от претендентите за месии, чийто блясък в очите не искам да споделям, нека също ми бъде позволено да направя уговорката, че не съм любител на сложните конспиративни схеми.

Привърженик съм обаче на простите обяснения- онези, които са видни с просто око, но отказваме да ги „разконспирираме“, защото ни се виждат твърде лесни ребуси като за авторството на световната сила, застанала зад тях. Хареса ми в това отношение един капацитет, на чието мнение попаднах в един експертен коментар, че банкирането е проста работа, стига да се основа на здрав морал…Което е доста трудна работа в света на големи изкушения, бих добавил.

Освен големи (персонални) изкушения в този свят царува голямата политика. Именно тя, по скромното ми мнение, се намеси и предизвика поредица от абсурдни на пръв поглед събития, свързани с КТБ и „свързаните с нея лица“ ( както се изразяват прокурорите в своята неадекватно изиграна дотук поддържаща роля на обвинители, които се самоопровергават през ден-два, защото са обслужващ персонал в голямата игра и произнасят чуждите за тях реплики на сценариста, на когото не могат да откажат нарежданията).

В цялата какафония,въпреки приказките за мистерията с някакви изнесени, транспортирани по въздуха, влачени в чували милиарди пари, няма никаква мистерия в причинно-следствената връзка за кризата. Тя се разви напълно синхронно с международната криза, чиито епицентър е изключително близко до България.

Вече се досетихте за какво намеквам- за украинската криза ( да я наречем така условно).

Спомняте ли първият залп в тази война ( да я наречем също условно по този начин)? Беше абсолютно неочакван. Като казвам „абсолютно“, се позовавам и на лични впечатления.

През миналия октомври, в дните преди подписването на договора между ЕС и Украйна за нейното асоцииране, имах няколко срещи със западни дипломати. Бях също лектор пред аудиторията на един международен клуб, на която имаше доста отлично информирани хора от света на дипломацията, бизнеса и финансите. И нито един мой събеседник, както и моя милост, нито за миг не се усъмни, че до броени дни във Вилнюс Янукович ще подпише договора за асоцииране- нещо, което той самият обещаваше на своя народ от години въпреки ръмженето на руската мечка.

И изведнъж дойде смайващата новина, че Путин предлага на Янукович 15 милиарда евро, за да не подпише. И той не подписа. Така започна въпросната война, която Путин отприщи с огромен финансов снаряд, какъвто май не се помни в историята- еквивалент на германската „дебела Берта“ , докарана от германците на релси за превзимането на Крим през Втората световна война или на гюлетата на легендарното далекобойно оръдие , създадено от унгареца Урбан, благодарение на което османлията Мехмет разрушава на 21 април 1453 г. стените на Константинопол и го превзема.

Как се отговаря на война, започната с финансова бомбардировка? С коктейли Молотов? Така изглеждаше. Но както и друг пт се е случвало в историята на войните, агресорът често предизвиква реакция от типа „ с твоите камъни потвоята глава“.

И друг пъс съм споделял мнението на много наблюдатели, че Путин страда от една истинска страхова невроза и това е опасението да не му се случи подобие на цветните революции в седенди държави , като Грузия, а най-вече като оранжевия граждански бунт в Украйна от 2004 г.

Ако сте забелязали, малко след това Кремъл роди идеята за подчиняване на Украйна чрез заобикалянето й с „Южен поток“. В България тази идея придоби публичност някак „между другото“ след една среща на четири очи между президента Първанов и Путин на регионален форум в Загреб през 2008 г., когато без никакво предисловие и решение на легитимни български институции Първанов съобщи за задаващия с в България „Южен поток“.
Така че „Южен поток“ е чисто политически инструмент от инструментариума на един международен инквизитор със средновековно мислене, обсебен от параноята на Иван Грозни да покаже по най-бруталния начин на собствените си поданици, както и най-близките по кръв и език съседи, че няма да се церемони с тях в името на своята еднолична власт.

В името на тази параноя през 16 в. Иван Грозни унищожава до крак населението на прекалено свободолюбивия ( като за него) руския град Нижни Новгород, чиито граждани си позволили твърде много автономия, изгодна търговия с Европа и дори наченки на нещо като европейско самоуправление. Интересна аналогия с „наказанието“ на Украйна в наши дни,нали?

Ако продължим тази аналогия, Иван Грозни унищожава и Казан като столица на Волжка България, обявявайки се за цар на българи и руси…

В покорената от друговерците Дунавска България обаче страховитата бруталност на първия руски цар поражда мита за „дядо Иван“ като освободител от друговерците- мит, който упорито се насажда на Балканите от плъзналите през следващите години и векове московски емисари в черни раса.

Но да се върнем в наши дни, когато България изведнъж се оказа запушалка на проекта „Южния поток“, в който Путин се опитва да удави украинската опърничавост. Всички признават, че запушалката е европейска с американска подкрепа, самият Путин го твърди. Нещо конспиративно дотук?

„Дядо Путин“ решава да използва склонните към лековерие в митовете българи и този път, но се натъква на непреодолимо препятствие. Намерил си е майстора в лицето на най-могъщото икономическо обединение в света, с което така неразумно е решил да воюва финансово. И съответно предизвика относително тихата, но решителна ( най-после!) реакция на Европейския съюз, колкото и да е разединен той обикновено.

Българската запушалка на „Южен поток“ получи европейска подкрепа, а от играта- като тапа от твърде рано размахано шампанско- изхвърча проруското правителство на Пламен Орешарски.

Путин опита да си купи и България, но по „втория начин“. Натисна лостовете си чрез проникналата през април миналата година в банковата система на страната руска Външнотърговска банка ( ВТБ), която се настани с 9,9 акционерно участие в КТБ- банката на властта от три правителства насам. ВТБ, която се развихри в няколко сектора от българската икономика и даде заявка за придобиването на Българския енергиен холдинг ( доведен до фалит от свързаната с Русия енергийна мафия). Тя се опита да я превземе, но удари на европейски камък.

София фактически одържавява КТБ, за да не попадне тя в лапите на руската мечка, но няма как да признае това официално.

Цветан Василев, човекът на върха на пирамидата КТБ, се оказа удобно предупреден за започващата война и се барикадира във Виена. Враговете му тук станаха за смях с разпространяване на слухове за пренасяни с чували милиони, че и милиарди дори.

А какво да кажат? Истината ли? Истината, че руският план за отпушване на „Южен поток“ чрез придобиване на банката, избрана за финансова подстанция за изпомпване на предвидения за целта руски финансов ресурс в\срещу България е бил париран с международна съюзническа подкрепа, която е надвила вездесъщата руска пета колона ( на този етап)?

Путин явно е разбрал грешката си да воюва срещу далеч, далеч по-могъщ противник на неговия ( финансов) терен, разчитайки единствено на вероломството си и склонността на мекушавите европейски демократи да се противопоставят помежду си по какви ли не въпроси. Само че този път Путин прекали с Крим и това спаси България от неговия план за поредната му диверсия- в Крим с маскирани спецчасти, а тук с маскирани банкери и техните политически помагачи.

Отказвам да назовавам този анализ „конспиративен“. Твърде явно е всичко, за да не бъде видяно в неговата цялост.

Проблемът е,че и Путин не се отказва. Поради това той нареди преструктуриране на политическото пространство в България чрез нови избори, за което решението беше оповестено от проруските партии. Нали не се съмнявате, че ако беше наредил, кабинетът „Орешарски“ можеше да си продължи мандата по същия дебелокож начин, по който се надсмиваше над гражданските протести цяла година?!

За съжаление тази новина не е толкова окуражителна за българите с прозападни нагласи. Който не е съгласен с мен, моля, да ме уведоми за поне едно неуважително изказване на най-вероятния победител на тези избори, направено по адрес на Путин и руската политика в която и да било област. Обаче няма такова. Тъкмо напротив: Бойко Борисов изпрати точно обратния сигнал с изявленията си, че би построил „Южен поток“ досега, ако е бил на власт, поради което имал отлични отношения с Путин, който знаел това…

В откритата битка с могъщия финансово ЕС Путин няма шанс, но в задкулисните политически интриги в България, където финансирането на туземната подкупност е стара руска практика, просто няма равен.

 

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2014/07/15/%d1%82%d1%80%d1%8f%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8/

Свързани новини: