Много я(р)ко самопризнание на Путин за съучастие в престъплението срещу пътническия самолет

Можех още в първите мигове на потвърдената инфомация за свалянето на малайзиския пътнически самолет с ракета над Украйна да направя обосновано предположение кой го е направил- и не само заради аналогията с подобното ( като „начин на мислене“) сваляне на южнокорейския пътнически бойнг на 1 септември 1983 г. Тази аналогия издайнически бързо, направо „изпреварващо“ и гузно, започнаха да отричат руските пропагандатори на путлеризма и българските им слуги. Те сляпо и свято вярват, че зловонието на партенка от изпуснати съветски телесни миризми може да бъде заличено със скърцане ( на зъби).

Съзнателно изчаках обаче по въпроса да се изкажат онези, които са въоръжени с доказателства да го направят.

И ето че самият Путин се изяви недвусмислено в смисъл, че „може и да сме ние, но не сме виновни“. Той не отрече! Задоволи се само да каже, че украинските власти били създали обстановката, която позволила трагедията. Което е форма на самопризнание най-малкото за съучастие- не само заради личната вина на Путин, породил самия конфликт в Киев с подкупа си от 15 милиарда евро от ноември миналата година, но и поради очевидната руска „намеса“ ( както най-меко може да бъде наречена агресията в Крим и блицанексията му).

Путин ли не знае кой и с какво е стрелял срещу пътническия самолет?

Путин ли не знае какво знаят сателитите на американците ( европейците, китайците, индийците, израелците и т.н.)?!

Така че Путин може само да го усуква пред очакването на лавината от доказателства, която за пореден път, но вече с много по-горчиви последици, ще го изобличи като изпечен лъжец.

На фона на това я(р)ко самопризнание очакваната декларация на президента Обама за вината на проруските сепаратисти има само подкрепящ и предупредителен характер: не си мислете, че ще замълчим. Което е напълно достатъчно като подготвяне на стъпаловидното развитие на ситуацията в играта „питон поглъща зайче“, ако руската мечка може да бъде определена на тревопасно, разбира се.

Путин много добре разбира, че всяко негово отричане на онова, което той отлично познава като факт, ще бъде контрирано с данни ( за каквито вече вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън днес потвърди, че американското разузнаване има).

Казвам, че можех да направя обоснованото си предположение в тази посока не заради споменатата аналогия с давност от 31 години, когато при подобно престъпление Москва дълго и упорито отричаше очевидната си вина, а заради собствената си прогноза за опасността да снабдиш „бунтовници“ с противосамолетно оръжие. Написах го на 5 април в статията си “Путин се опитва да сбъдне прогнозата си за гражданска война в Украйна”

ivo.bg

Иво Инджев ⋅ май 4, 2014

Със самочувствието на божество, което разполага с достатъчно кал , за да бъде “създател”, Путин обича да сбъдва прогнозите си. Точно това се опитва да направи с провокациите на руски бойни групи в Украйна, които предизвикват ответна реакция и ситуацията започва да прилича на гражданска война. Точно както Путин “прогнозира”.

Бил съм 4 години в епицентъра на може би най-знаменитата гражданска война от втората половина на 20-ти век ( не най-голямата, но определено най-документираната от световните медии). Имам база за сравнение.

И в Ливан, както днес в Украйна, един срещу друг се бяха изправили ненавиждащи се роднини, които нямат нужда от преводач в размяната на обиди, но имат обща вековна история, дори и религия в много от случаите ( доколкото мюсюлмани често воюваха срещу други мюсюлмани, а и християнски милиции се изправяха една срещу друга).

Дотук- нищо ново под украинското слънце. Брат срещу брата воюват понякога по- безмилостно отколкото срещу външен враг. От вътрешния по-страшен няма. Той познава и последното подземие, в което можеш да скриеш.

Новото е близостта, пряката намеса и ангажимента към една от страните в конфликта на огромен съсед като инициатор на събитията, които е превърнал в основа на своята имперска доктрина на самозатварянето и самодосттатъчността срещу целия свят- стига това да е мобилизиращо и стимулиращо за Нацията, обединена в това масово полудявана по начин, който може да се сравни по значение и форма с германското отклонение от нормалността през 30-те години на миналия век.

За ливанските размери подобна роля играеше Сирия, но руската агресия в Украйна е различна не само по своя мащаб, но и поради залога в преследването на егоистичната задача да се постигне усещане за национално величие за сметка на съседни народи без оглед на щетите, които тази агресивна себичност нанася на руския престиж в очите на останалата част от планетата.

Ако този анализ се струва някому прекалено разгърнат и претенциозен в планетарните му измерения, нека тогава се взрем в някои детайли, които го подкрепят. Преди всичко трябва да си зададем въпроса при изясняването на вината кой и защо лъже. Защото опитите истината да се потули чрез лъжи изобличават инициатора на пожара в Украйна.

Солидаризирането с несъществуващи жертви на някакъв украински натиск върху руското малцинство беше първият залп от лъжи на Москва. Намерението на новата власт в Киев да отнеме равенството на руския език като официален, придобито едва през 2012 г. и то под натиска на предприсъединителните преговори с ЕС, се оказа “достатъчен” повод за настъпление на кремълската операция за дестабилизиране на Украйна по всички фронтове- но най-напред на пропагандния.

Няма регистриран нито един случай на репресиран заради руския му произход Иван Иванич, но подозренията ( или направо лъжите), че това наистина се случва, задействаха операцията по превземане на полуостров Крим от руски специални части, за които Путин излъга на 4 март пред телевизионните камери, определяйки ги като “местна самоотбрана”. После си “призна” , но не като форма на разкаяние за лъжата, а като демонстрация на безнаказаност, с която предизвикателно се кичи.

Днес основната опорна точка на руската пропаганда е вменяването на фашистки характер на украинската съпротива срещу руската агресия.Отделни гласове на руски интелектуалци отбелязват справедливо, че бурените на фашизма цъфтят преди всичко в Русия, включително под формата на нашизъм ( “наши” – това са шпицкомандите на властта, които громят недоволните от нея).

Анна Политковская завеща в книгата си “Руски дневник” оценката си, че “руският народ е податлив на фашизъм” , илюстрирайки този факт с документирани от нея събития. Убиха я на 7 октомври 2006 г. и до днес поръчителят остава ”неизвестен”.

Старият нацистко-болшевишки номер да се вменява на врага собствената агресивност като повод за война е видим от много исторически паралели, като съветското нападение срещу Финландия или германското срещу Полша ( когато германската пропаганда тръби, че доблестните части на Вермахта били предизвикани от полската армия).

И ето че “гражданите” федералисти, за каквито се опитват да минат въоръжените до зъби бойни отряди на Русия в Източна Украйна, се издават с действията и въоръженията си като инструмент на руската имперска цел в Украйна. Достатъчно е да вникнем във факта, че въпросните “опълченци” се оказаха въоръжени с противовъздушни ракети.

На муджахидините в Афганистан им отне години, докато получат подобни ракети от САЩ срещу  съветските самолети и хеликоптери. Палестинците и до днес са принудени сами да си произвеждат подобия на ракети, но така и не разполагат с модерни средства срещу военовъздушните сили на Израел.Сирийската опозиция се гърчи под ракетно-бомбеното превъзходство на армията на Асад и едва напоследък, според непотвърдени сведения, получават достъп до ракетно противодействие със ( доста закъснялото) съдействие на САЩ.

За руските “опълченци” обаче няма проблем да притежават от самото начало на операцията по създаване на руски плацдарм оръжието, което толкова трудно придобиват навсякъде по света воюващи за какви ле не каузи нередовни части.

Когато операцията, представяна като спонтанен бунт на местни руснаци, постигна ( частично) целта си да предизвика украински контрамерки,  на дневен ред вече е въпросът как Путин ще се възползва от създадения от самия него претекст за следващата фаза на плана за дестабилизиране на Украйна, представян като “отговор” на украинското противопоставяне под формата на помощ за изпадналите в беда руски сънародници, барикадирани в няколко града и сгради”.

От 5 април досега обстановката в Източна Украйна ескалира в съответствие със стратегията на Путин да дестабилизира страната и да я държи в напрежение поради липсата на по-добър план да признае своето поражение с авантюрата в Крим, представян като голяма победа ( като при окупирането на България през септември 1944 г., когато без нито един изстрел насреща Червената армия „побеждава“ като на парад град след град и за всеки „превзет“ областен център Сталин нарежда артилерийски салюти в подмосковието в чест на „победата“).

За аналогията с България се сетих тези дни още веднъж при вида на паметника на съветските диверсанти, доставени със съветска подводница да вършат диверсии срещу България, с която СССР поддържа иначе дипломатически отношения до самия 5 септември 1944 г.

През последните 130 години този руски подход към България ( на „моркова“ на лъжливите сълзи на „дружбата“ с братушките, гарниран с тоягата на откровения терор, поощряван срещу същите тези братушки), е повтарян многократно. Не друг, а Сталин изпуска информационния дух от бутилката, възлагайки на българските комунисти на напишат изобличаваща книга за безобразията на царска Русия спрямо България с идеята така да заклейми монархическите си предшественици ( които реабилитира пропагандно през Втората световна война).

В резултат се ражда разобличителната книга „Авантюрите на руския царизъм в България“, в чиито предговор видния коминтерновец Васил Коларов громи с всичко руско ( преди болшевишкия преврат) с настървението, характерно за русофобския български социализъм от времето, когато всички бунтари в Европа и по света ( и у нас) са смятали основателно Русия за най-черната „тюрма на народите“.

От руските архиви, на които се базира книгата, е видно колко системно и щедро Азиатският департамент в Петербург ( отговорен за външната политика към България и за вероломната намеса във вътрешните й работи) е финансирал действащи от съседни балкански територии въоръжени разбойнически чети срещу българските власти. Те били мотивирани от две неща: русофилския си фанатизъм и лакомията за руски пари. Особено се отличил в това отношение Драган Цанков, който деградира от български патриот в първите свободни години на България, до основен руски инструмент за налагане на имперските цели в България чрез вестникарска пропаганда и терористична дейност.

Не случайно, когато се усеща каква грешка е направил, Сталин разпорежда книгата да бъде унищожена. Но за ужас на болшевиките, тя възкръсна през 1991г. , макар и в незначителен и еднократен тираж в България.

Историята трябва да се знае. Тя е тази, която позволява да правим аналогии и евентуално да се учим от тях. И понеже по този повод фанатичните русофили отново ще ми вменят „русофобия“, давам думата на един редовен коментатор в блога, който пък по конкретен повод днес дава думата на известни руски авторитети, произнесли се по въпроса за руския народ.

В скоби казано, с риск да прозвучи като някаква склонност към мистика, статистиката на ivo.bg отчита коментара на Павел Тинков под номер 88 888. Спомням си ( пусто така е устроен мозъкът ми, вади някакви аналогии…), че 8 годишната война между Иран и Ирак приключи на през 88 г. на миналия век на 8.08… т.е , беше си 88 888( подписано бе мирно споразумение два дни по-късно).

Павел Тинков

ivo.bg

19 юли 2014 г.

“Май някой беше казал: “Россия умом не поймеш”.
Спори се срещу разум, срещу вяра – не. Вярата не признава аргументи. Така, че – оттеглям се от спора. Оставям те да спориш с “великите руски умове” и с тяхната оценка за собственото им племе:
„Московия – русь тайги, монгольская, дикая, зверинная.”
А. Толстой
„ Народ, который блуждает по Европе и ищет что можно разрушить, уничтожить только ради развлечения.”
Достоевский
„ Не народ, а скотина, хам, дикая орда душегубов и злодеев.”
Булгаков
„ Наиважнейшею приметою удачи русского народа есть его садистская жестокость.”
Горький
„ Ох как тяжко жить в России,в этом смердючем центре физического и морального разврата, подлости вранья и злодейства.”
Аксаков
„Русский есть наибольший и наинаглейший лгун во всем свете.”
Тургенев
„Народ, что ненавидит волю, обожает рабство, любит цепи на своих руках и ногах, грязный физически и морально…готовый в любой момент угнетать все и вся.”
Шмелев
„Народ равнодушный до наименьшей обязанности, до наименьшей справедливости, до наименьшей правды, народ, что не признает человеческое достоинство, что целиком не признает ни свободного человека, ни свободной мысли.”
Пушкин”

С техните твърдения можеш да поспориш.А аз ти обещавам да ти предложа оценката и на други “светли умове” за спесификата на руската душа.
И обърни внимание – аз не отричам на русияните правото на съществуване /стига само да не бъркат в паничката ми/. Дори не ги квалифицирам като непроменимо и непреодолимо зло /някой в блога ги определяше като паразити, подлежащи на увищожаване/. Писах, че имам съмнение относно духовното здраве на племето им, а както знаеш, болните не се унищожават. Те са обект на съжаление, на обгрижване, но и на КАРАНТИННА ИЗОЛАЦИЯ И ЛЕЧЕНИЕ /доколкото застрашават живота на здравите/!
В предишен пост ме обвини, че съм бил циничен, нещо присъщо според теб за българин. В отговор, ето ти стихче от велик русиянин, на когото безспорно чуждо е варварството българско:

„Исус на кръста, а с Варава -
Подръка и – по Тверская…
Ще изплезя език като комета на света,
До Египет ще разкрача крака…
На бога ще му оскубя брадата,
С псувни на майка ще му се моля… „
Сергей ЕСЕНИН

Възвишено, изискано, красиво, източноправославно… по руски!

Чети руските класици! И преди всичко – ДОСТОЕВСКИ!”

P.S. Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать —
В Россию можно только верить.

Този стих на Тютчев, писан 6 години след официалното премахване на робството в Русия, е сред любимите оправдания за доста руски безобразия, макар поетът определено , според мен, да не го е писал с такава цел. Просто е бил искрен в недоумението си „как е възможно всичко това да е вярно !?) и го е изразил в синтезиран вид, превръщайки озадачаването си и безсилието в афористично възклицание, което се употребява за различни, често противоречиви цели, в Русия вече век и половина.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител