Галилея, Галилея (5): Ако (Израел)

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската област Галилея – вече бяхме в Рош ханикра,  Монфор, индустриалния парк Тефен и Пкиин, а днес сме в град Ако или Акра.

Приятно четене:

Ако (Акра)

част пета на

Галилея, Галилея

 

 

 

Продължавам пътешествието си в Галилейската долина и попадам в морската ѝ столица Ако. Отдавна, още с пристигането си в Израел, исках да дойда в Ако. Бях чела в туристическите справочници много за него и си го представях слънчев, романтичен, старинен азиатски град, пълен с любопитни екскурзианти от цял свят. Оказа се точно такъв.

 

 

 

Ако е известен като

градът на кръстоносците

И до днес тук витае източният арабски колорит. Чаровни са тесните, вити улички на стария град с пазар и пристанище, макар че днес има повече елегантни яхти, отколкото рибарски лодки. Градът има необикновена история, породила рядко срещащо се сливане на изтока и запада и изобилие на нетленни знаци от отдавна отминали времена и епохи. Уникално място е, където се срещат изкуствата и религиите на различни култури и народности. Всичко това прави Ако град музей и един от най-важните исторически паметници на стария свят под защитата на ЮНЕСКО.

 

 

Внушителните кули и крепостните стени с тежки средновековни оръдия, охраняващи Ако откъм сушата и морето; църквите; джамиите и комплекса Ел Джазар; цитаделата на ордена Свети Йоан; подземният град на кръстоносците; ханът Ел Умдан; турските бани, които днес са градски музей; необичайният аквадукт; приказните Бахайски градини и всички други старинни здания разказват историите на многочислените владетели на града, сражавали се за него, разрушавали, а после строили и извайвали. Най-известните забележителности на Ако са зданията от елинската и римската епохи, от времето на кръстоносците и отоманската империя. Много народи и техните религии са отпечатали тук следите от своето присъствие. Владели са го хананеите, гърците, римляните, византийците, персите, кръстоносците, мамелюците, до турците и англичаните.

За мен отиването в този град е едно увлекателно пътешествие в миналото и време пълно с незабравими впечатления от настоящето, изплувало от бездната на вековете, поднесено с много финес и екзотика. Колоритен е днес пазарът на стария град, притеглят плажовете, базите за воден спорт, риболовното пристанище и вълноломите, уютните ресторантчета, наргиле кафенетата, хотелите и младежките туристически бази на фона на най-вечните от всички природни измерения – слънцето, вятъра и морето, съчетани в един древен, древен град с история над 5000 години!

 

(((((((((())))))))

 

Изумително е през какви перипетии е преминало това място. От Библията е извесно, че древният Аккра се паднал на рода на Ашер, след като Иисус Навин, приемникът на Моисей, завладял и разделил Ханаанската земя между дванадесетте израилеви рода. Това се случило през ХVІІІ век преди новата ера. А още преди това в древноегипетски папирус се упоменава, че Ако е укрепен град и най-южното процъфтяващо пристанище на Финикия. Този разцвет продължил столетия. Колко крупен търговски център бил градът, личи от факта, че, когато през 333 година преди новата ера Александър Македонски го завзел без бой, разрешил в него да се секат монети. Нарекъл града Птолемаис и прокарал гръцко влияние. На страниците на Новия Завет Свети апостол Павел, най-ревностният проповедник Христов, разказва за мисията си там и за срещите с братята християни. После римляните обявяват града за колония на Рим, а по времето на Нерон го наричат „колонията на Клавдий Птоломей”.

През последвалата византийска епоха градът е преименуван в Самаритики. Персите го завладяват през І век и го назовават с комплимента „държавата Ако”, а кръстоносците му дават френското име Сен Жан д,Акр – Ако на Свети Йоан.

На Ако е съдено да бъде един от първите градове, завладени от кръстоносците, и последният, от който те завинаги напускат тези географски ширини. Впрочем през 1099 година градът издържал успешно първия сблъсък с тях. Кръстоносците бързали на юг да завладеят светия град Ерусалим. Едва година след превземането му, през 1100 година, те се връщат тук, хвърлят огромни военни сили, продължително обсаждат Ако, но безуспешно. Здравите крепостни стени откъм сушата бранили добре града. Станало ясно, че Ако е практически непревземаем без сериозни атаки откъм морето. Но кръстоносците нямали свой флот. По това време в Средиземно море властвали италианските търговски комуни на градовете държави Генуа, Венеция и Пиза. Балдуин І се обърнал за помощ към тях, а те издигнали условия: след победата да им принадлежи една трета от града, а също и правото на безмитна търговия.

Така да бъде! И действително, през следващите двеста години кръстоносно царство Ако е раздробен. Кварталите на генуезките, венецианските и пизанските търговци съседствали със замъците на рицарите от военно-монашеските ордени на госпиталиерите и темплиерите. Най-главен от тях бил орденът „Свети Йоан”, чиято цитадела и днес се издига над сградите в стария град. Основно достойнство били заливът и пристанището, неотменно принадлежащи на кралския двор, както и събирането на такси от новопристигащите кораби – изключително право на държавата.

Предполага се, че градът от това време в целия му блясък е видял и великият еврейски мислител и лекар Рамбам (Маймонитес) през 1165 г., и английският крал Ричард Лъвското сърце през 1191 г., и венецианският търговец и околосветски пътешественик Марко Поло през 1271 г. За това как е изглеждал Ако през тази епоха можем да прочетем в „Описание на Святата земя” от немския свещеник Людолф фон Зухем. Той пише: „Славният град Акра се намира на брега на морето. Построен е от квадратни дялани камъни…с високи и изключително здрави кули… Кули се издигат и от двете страни на градските врати. Улиците вътре в града са удивително чисти, всички къщи са с еднаква височина и построени от един и същи дялан камък, чудесно украсени със стъклени прозорци и стенописи. Улиците…отгоре са покрити с копринени платове или други красиви навеси, за да бъдат защитени от слънцето. Знатните жители ходят облечени с царска пищност, със златни корони на главата, като чели всеки е крал, със своите рицари, свита, наемници и слуги. Дрехите и бойните им коне са украсени със злато и сребро и всеки се старае да надмине другия по красота и богатство. Всички се обличат с голямо изящество и финес.

В Акра живеят също и най-богатите търговци. Дошли са от различни страни – има пизанци, генуезци, ломбардци… Те са донесли тук ценни стоки от целия свят – всичко най-красиво и оригинално, което може да съществува, защото тук живеят знатни хора и принцове.”

 

(((((((((())))))))))

 

От 1972 година старият град Ако има статус на територия под егидата на ЮНЕСКО и стриктно се наблюдава, възстановява, почиства, охранява и поддържа в привлекателен за гостите му вид.

Първият пункт на туристическата обиколка е

Цитаделата на рицарския замък

 

 

На входа на вътрешния двор ни посрещат прохладен водоскок, скамейки и мини джунгла – огромни дървета със светлосива кора и въздушни корени, преплетени с храсти и лиани, готови като чели всеки момент да се разтворят и от тях да изскочи железен рицар на кон.

На касата получаваме аудиофон. Това е местният автоматичен екскурзовод. После всичко е лесно – движим се по ред на номерата на обектите, набираме номера на скалата и езика, на който искаме да чуем коментара, и екскурзовод с мелодичен глас ни води и просвещава непрекъснато. Така е по-добре, отколкото да обикаляме обектите по познатия ни стаден начин – с група, водена от пресипнал и отегчен екскурзовод. Тук човек може да се заслуша, да остане насаме с историята, да бърза или да се забави край саркофаг, колона, капител или просто да приседне със затворени очи и въображението му да рисува древни сцени.

Вече сме в града на кръстоносците и веднага се пренасяме в рицарските времена. Влизаме в огромни церемониални зали с мощни готически сводове. Тук 200 години е звучала музика с танци, устройвали са се тържествени приеми и празненства. Според легендата тук е бил и тронът на Ричард Лъвското Сърце, а сега ние, съвременните хора, потръпваме от хлад, но не и от страхопочитание. Под високите сводове на тези зали са се решавали съдбите на поколения невинни жертви на фанатизма на кръстоносците, които педантично прочиствали завзетите с огън и меч територии от евреи, мюсюлмани и православни християни, издигайки в култ католическото християнство.

Възхитено разглеждаме тези уникални произведения на готическата архитектура – съразмерните форми на арките, плавните извивки на сводовете в тронната зала и библиотеката, масивните цилиндрични колони и двуетажни високи прозорци… Неволно забравяме историческата причина за появяването на кръстоносците, свързана с най-тъмния период от историята на средновековна Европа. Днес нивото на града е по-високо и каменните зали са на десет метра под земята, поради което акустиката им е великолепна. Затова ежегодният национален фестивал на камерните театри, както и честите музикални изяви в Ако, се провеждат именно тук.

 

 

 

Всъщност цитаделата продължава да се разкопава и реставрира и сега – от студентски бригади, водени от археолози, и предимно с волните пожертвования на американски дарители.

Общият план представлява стандартна квадратна крепост, „castrum” с открит двор в средата. Страничните здания, образуващи квадрата, се състоят от ред дълги и тесни зали, на брой 12 от всяка страна, ориентирани перпендикулярно на външната стена. Това били кралски покои, будоари, жилищни помещения, кухненски и продоволствени складове, болнични стаи, конюшни, мрачни тъмници, подземни ходове-лабиринти, водоеми. Открита е предполагаемата крипта, съхранявала тленните останки на Свети Йоан Ерусалимски (в православието известен като Йоан Кръстител), патронът на ордена, който е построил цитаделата. Нейни строители и владетели били кръстоносците йонити, наречени по-късно „рицари монаси от остров Малта”. Наред с всички предназначения, част от залите били и „hospitale” – болница за лекуване и възстановяване на ранените в битките рицари, а също и за болните пътешественици – авантюристи и богомолци, тръгнали от Европа за Божи Гроб. Затова съществува и друго название – „хоспиталиери”, заради подобните каструми – болници, които те периодически и в течение на дълги години (в зависимост от парите и работната ръка, с която разполагали) строили и на други места .

Съдейки по масивните основи, зданието било четириетажно, за времето си огромно съоръжение – типичен образец на ранната готика. Точно тук, в Ако, и точно в процеса на изграждане на монументалните постройки на кръстоносците – църкви, дворци, крепостни стени и жилищни сгради, строени от здрав камък и с масивни зидове, се доразвива стилът „готика”. Целта била да се възвеличи Христовото учение като господстваща религия на земята. „И нека преходността на времето не помръдне нетленния камък, тъй както е вечна и могъща Христовата вяра!”- гласял заветът към поколенията.

 

(((((((((())))))))))

 

Но нека останем още малко насаме с историята и се запознаем със съдбата на така често споменаваните в хрониките рицари монаси от остров Малта. За щастие не всички хоспиталиери били постигнати от жестоката участ на столичните си събратя след нападението на султан Малек. Част от тях успели да се спасят, като отплават, и после дълги години скитали по Средиземно море, защитавайки поруганата чест на ордена в морски сражения с турските фрегати.

Едва през 1535 година, с указ на испанския крал Карл V, рицарите от ордена на Свети Йоан акостирали на остров Малта. Нещастните жители на острова били измъчени до смърт от постоянните набези на турци, корсари и морски пирати, а рицарите, от своя страна, били уморени от безкрайните си странствания. Затова те без дълги уговорки се съгласили на условията на Карл V да възстановят в кратки срокове мира на острова и го превърнат в сериозна преграда по пътя на турците към Европа. За този кралски жест рицарите се задължили да плащат всяка година символичен данък във вид на един дресиран ловен сокол.

Цялата следваща история на острова така или иначе е свързана с този орден, който оттогава започнал да се нарича Малтийски. През 1565 година се състояла легендарната битка с турците. От четиридесетхилядната армия на Сюлейман Великолепни останала една четвърт. В памет на тази блестяща победа столицата на острова била наречена Валета – по името на великия магистър на ордена Жан Паризо де Валета. От тогава и до днес града красят строгият и непристъпен Сент Елмо, възстановените крепостни стени и отбранителни съоръжения. Укрепена била и католическата вяра, като днес в столицата църквите и параклисите са 32, а на целия остров – 365

По време на египетската си кампания тук акостирал Наполеон Бонапарт. Рицарите се предали без бой и той гордо влязъл във Валета, където царствал точно седем дни. За това време успял да въведе закон за начално образование, да отмени инквизицията и робството и да организира издаването на местен вестник. Французите скоро били изгонени от Малта, но същата съдба сполетяла и рицарите. След позорното предаване на острова те също били принудени да напуснат. Така управлението на ордена „Свети Йоан“, което продължило в Малта 268 години, завършило безславно.

Оттогава орденът станал международен -със седалища в много страни. Любопитно е да се знае, че руският император Павел І, който бил известно време магистър на ордена, замислял даже да присъедини Малта към Руската империя.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Възхитени и замаяни от монументалната цитадела, отиваме във втория обект – тунелът на темплиерите.

 

 

 

Както вече споменах, и в древността, и в рицарските времена Ако бил със статут на град държава. Бидейки столица на кръстоносците през вторите сто години от царстването им, градът бил разделен на квартали, понякога даже враждуващи помежду си. Своя територия в югозападната част на града застроил и орденът на темплиерите. Те били воини пазачи на Гроба Господен, изпратени лично от римския папа. Отначало се помещавали единствено в Ерусалим, откъдето дошло названието им (пазачи на Храма – „temple”). След завземането на Ерусалим от египетския управник Салдин през 1187 година и изгонването на всички кръстоносци оттам, темплиерите се приютили в Ако и издигнали своя мощна крепост. Тя била красива, разположена на самия бряг на морето, с два позлатени лъва на кулите и бастионите. Тук се намирала и единствената богомолска банка, прототип на съвременните. Исползвана била предимно от търговските пътници и богомолците, за да не носят със себе си големи суми, подлагайки се на опасности, докато пътуват из Святата Земя.

Сега там, на носа, романтичен фар осветява нощите на Ако. Днес от изящния дворец на темплиерите са останали само маркираните подводни основи и един тайнствен тунел – стратегически подземен проход, съединяващ замъка с пристанището. И наистина, точно оттук са напуснали Ако последните кръстоносци, отплували завинаги през 1291 година. Общата дължина на тунела сега е 350 метра, но разчистването и подготовката му за посещение на туристи – от хана Ел Омдан до пристанището – продължава. Долната част на прохода е вдълбана в скалата, а горната е построена от изсечени камъни и има свод с полукръгла форма. Вървим по дъсчена алея, издигната над пода, с потопени във водата осветителни тела, и се възхищаваме за пореден път на строителния гений на древните майстори, строящи масивно и стабилно – от векове за векове.

 

(((((((((())))))))))

 

 

Кратка историческа справка за кръстоносците:

Поводите за осемте кръстоносни похода, оставили тежки следи в живота на поколения поданици на кръста и завършвали безславно именно в тези свещени земи, са няколко:

-       Шокът от разрушаването на Храма на Гроба Господен в Ерусалим от египетския управител Ел Хаким и мълвата, че това свещено място е попаднало в ръцете на неверниците.

-       Тоталното разочарование от несъстоялото се Второ Пришествие през хилядната година, предричано от гадатели и прорицатели.

-       Традиционната омраза към евреите, съчетана с традиционното обвинение, че са виновни за разпъването на Иисус Христос, а също и социално-икономическите причини – лихварството и банкерството, като предимно еврейски занаят.

-       Силно желание за победа на християнството, особено над новата религия – исляма, и възвеличаване на католицизма. Известно е, че на всемирния църковен събор през 1054 година става разкол в християнството и църквата се разделя на източноправославна – с център Византия и Константинопол, и католическа – с център Рим.

Десет века след звездата на Христос в Западна Европа се надига вълната на безчинствата на кръстоносците с амбицията да подчинят на католическите канони живота на човечеството. През 1096 година мощна войска, начело с френския херцог Готфрид Булонски, заклел се да отмъсти за кръвта на Иисус, започва масово избиване на евреите – отначало във Франция, после в Германия, Чехия и Унгария. Повечето свещеници защитават и крият евреите, но погромът е неминуем. Край на мракобесието в Централна Европа слагат унгарците, побеждавайки основните сили на кръстоносците и насочвайки ги на югоизток.

Започват призиви за освобождаване на Светите места и активна подготовка за кръстоносни походи. А и истина е, че всяко завоюване на нови земи носи нови търговски възможности и печалби. Решаващата година е 1099, когато тръгва първият поход. Тежка армия от кръстоносци, добре обучени и идеално въоръжени за времето си, с железни доспехи и знамена, тръгват от Европа. Сякаш носени от див боен дух, рицарите католици шестват из Палестина победоносно. Наричат себе си „хора на Господа”, а евреите – „убийци на Христос”. По това време духовният водач на католическа Европа, римският папа Инокентий ІІІ, изрича знаменитата си присъда. На въпроса как да се различат православните християни от евреите и мюсюлманите, той отговаря: „Убивайте всички, Господ ще отдели своите”. Негова е и идеята да освободи участниците във втория кръстоносен поход (1147 – 1149г.) от плащане на лихвите от дълговете им на кредиторите евреи. Под негово влияние някои държавници даже съвсем освобождавали участниците в похода от връщане на дължимото. За разлика от първия поход, сега контролът на светските и църковните власти за ограничаване на насилията бил по-строг.

Мнозинството кръстоносци били испански и френски благородници, италиански рицари, предимно от търговските републики Генуа и Венеция, и незначителна част – немски велможи. Те прегазват Византийската империя, побеждават турците и завземат Ерусалим. Готфрид Булонски се обявява за крал на Ерусалим, а през 1115 година кръстоносното царство е вече голямо – обхваща цяла Палестина и значителна част от днешна Йордания и Сирия. С името на Христос на уста са подложени на поголовна сеч десетки хиляди мюсюлмани, евреи и византийски християни. Отчасти поради тази тяхна фанатична жестокост, Ватикана днес се отрича от кръстоносните походи, като не ги счита за богоугодно дело.

Новообразуваната кръстоносна държава има феодален характер, но няма достатъчно сили, за да контролира цялата си подвластна територия. Затова започват да се строят мощни защитни съоръжения и крепости на всяко стратегическо място, предимно на фундаментите на по-древни крепости – византийски или римски. А за да поддържат скоростно факелно предаване на информацията, замъците се строят с пряка визуална връзка помежду им. Огромното по обем строителство на кръстоносците включва възстановяване на всички църкви по Светите места, които били разрушени от времето и от мюсюлманите, както и строеж на нови храмове и манастири.

Така преминали първите сто години на рицарското царство по тези земи, свързано с времето на І и ІІ кръстоносни походи.

През това време, обаче, в Египет – главният претендент за Ханаанската земя, властта се сменя. Салдин внезапно напада, побеждава кръстоносците и отнема не само Ерусалим, но и почти всички техни завоевания. Веднага в Европа се сформира третият кръстоносен поход (1189 – 1192г.) начело с двама крале – английския Ричард Лъвското Сърце и германския император Фридрих Барбароса. В Германия императорът пресякъл всички опити за насилие над евреите. Убийството се наказвало със смъртно наказание, а раняването – с отсичане на ръка. Епископите заплашили погромниците с отлъчване от църквата и забрана да участват в похода. За своето спасение този път евреите трябвало да се откупят, като платят на властите крупни суми. Във Франция и особено в Англия, обаче, в погромите участвали не само рицарите, но и бедното и средно гражданство, задлъжняло на евреите лихвари.

При този трети поход кръстоносците не успели да си възвърнат Ерусалим и установили столицата си в Ако. От това време са и мощните цитадели в Кесария и цяла Галилея. Сега основните сили били от ордена на госпиталиерите и темплиерите. Орденът на тевтонците възникнал значително по-късно и бил по-малочислен, затова и немското участие в кръстоносните походи било по-малко. Години след това раздорите между ордените принудили тевтонците да напуснат Ако и да направят своя столица замъка Монфор, наречен от тях Старкенбург.

Любопитно е, че именно от този период в устава на рицарите влязло изискването да се мият и бръснат ежедневно, което за Европа било необичайно. Впрочем впоследствие те донесли на стария континент не само този навик, но и умението да строят от камък здрави дворци и крепостни стени.

Четвъртият кръстоносен поход (1201 – 1204г.) завършил с разграбването на Константинопол. Вследствие оскверняването на иконите и църквите и свалянето на Патриарха взаимоотношенията между православната и католическата църква окончателно се влошили.

Петият поход (1217 – 1221г.) бил разгромен от египтяните. И едва след шестия поход (1228 – 1229г.), възглавен от Фридрих Втори Гогенщауфен, ерусалимското царство възвърнало предишните си граници, но не с помощта на оръжие, а в резултат на дипломатически преговори с египетските владетели.

Скоро след това между християнските барони, градове и ордени възникнали разпри и това отслабило силата и авторитета им. Малко по-късно, през 1270 година, кръстоносната държава се състояла само от град Ако и околностите му.

На 5 април 1291 година към стените на Ако се приближили ордите на фанатичния поданик на Аллаха – египетския султан Малек Ал Ашраф. Според характеристиката, дадена за него в древните хроники, той бил „царят на царете, повелителят на повелителите, могъщото страшилище, злобният отмъстител на метежниците, победителят на франките, татарите и арменците”. Неговата армия наброявала 60 хиляди кавалеристи и 160 хиляди пехотинци. В същото време в обсадения град имало не повече от 14 хиляди пехотинци и 800 рицари, а жителите на Ако били около 35 хиляди. Неравните сили предвещавали жесток край на цъфтящия богат град и цялото кръстоносно царство.

Четвърт век по-късно хронистът Жерар де Монреал описва баталните сцени от битката за Ако така: „Султанът заповяда да се поставят палатките и шатрите така, че цялата долина, докъдето виждат очите, да бъде покрита, а шатрата на самия султан да бъде на хълма – край красивата кула, градините и лозята на темплиерите… Сарацините разположиха своите въоръжени конници от всички страни на града и всеки от тях държеше на конската шия дебело дърво… След това те се приближиха до крепостния ров, и прикривайки се с щитовете, нахвърлиха в него дърветата. Образува се плътна купчина, която го запълни, и никой нищо не можеше да направи против това. От страна на кулата, наречена по-късно „кула на сарацинския крал”, те нахвърлиха малки, пълни с пясък чували, които ездачите донасяха на конския гръб. Натрупаха ги там, а после, под прикритието на нощта, ги разхвърлиха и изравниха мястото като широк булевард. На следващия ден те атакуваха и превзеха кулата, след което влязоха в града. Колко страшно беше да се гледа паниката на дамите, монахините и гражданките, суетящи се и с деца в ръце бягащи в отчаяние към морето, за да се спасят, но падащи под ятагана на сарацините. Жестоките врагове запалиха града и като че ли пламтеше цялата земя. Темплиерите се задържаха още десет дни в замъка и султанът заповяда да им бъде предадено, че тези, които пожелаят да се предадат, ще бъдат безпрепятствено освободени да заминат където искат. Направил им този подарък, той изпрати при тях емира с четири хиляди конници. Маршалът на темплиерите, макар че беше умен франк, повярва на султана и излезе навън с всички рицари. В кулата останаха само ранените братя на ордена. Но щом видя отвън бляскавите рицари, султанът заповяда да обезглавят всички.”

Това се случило на 18 май 1291 година. Така била срината и тази последна опора на кръстоносците. Завършила царстването си кръстоносната държава, просъществувала почти 200 години в земите на Палестина.

 

 

(((((((((()))))

 

 

Третият обект за посещение са

турските бани

За нас, българите, понятието „турска баня” не е чуждо и общо взето знаем за какво става дума. Но какво беше учудването и възхищението ми от таланта на реставраторите „от нищо да направят нещо” – нещо наистина пикантно и различно.

Турската баня „Хамам ел-баша” е доста по-нов строеж от замъка на кръстоносците. Била е построена през 70-те – 80-те години на ХVІІІ век от Ел Джазар и по-точно от неговия управител Сюлейман паша (евреин, приел исляма). След нападението на османците, които поголовно избили населението и жестоко разрушили всичко построено, с амбицията да не оставят камък върху камък, Ако се превръща от столица в малко мюсюлманско градче.

Сега там, близо до голямата и представителна джамия „Ел Джазар”, се кипри и банята. Буквално още с влизането се пренасям в Ако по време на Османската империя. Започва демонстрацията на специално създадено увлекателно и весело свето-звуково представление, разказващо за живота на династията банаджии – управители на банята. Пресъздадена остроумно и хумористично от името на „очевидец”, историята на банята е пикантна. Та нали обществената баня била не само място за хигиена. Тя била и център, където кипял бурен обществен живот. Хората идвали тук, за да си починат, да се поразвлекат, да прекарат приятно времето. Тук се срещали лекари и знахари; политици и финансисти; занаятчии и търговци. Тук било любимото място и за богатите аристократи, и за простолюдието. Водили се приятни разговори; „бистрила“ се политика; сплетничели; смеели се; разказвали се последните пиперливи анекдоти; философствали; рецитирали се най-новите стихове; спорили на всички възможни теми. Било интересно!

 

 

 

 

Наблюдавайки отблизо жизнените перипетии на типично семейство банаджии, аз узнавам историята на град Ако от османския период, започвайки със строителството на самата баня, та до днес. Представлението се състои от разнообразни визуални и звукови илюстрации. Оригинални воали – рисувани пана в интериора на самата баня – разказват за ежедневието там. Оживлението допълват компютърни адаптации върху голям екран и скулптури в естествен ръст на къпещи се, събеседващи, отпочиващи хора. Без да бързат, теляци работят, масажисти облекчават болките, момчета разнасят кафе и ледена вода, носи се нежен аромат на лавандула, мента и пенлив сапун. И всичко това на фона на много красивата централна зала с кубе, надупчено от отвори за вентилиране на въздуха, с фонтан и сепарета – стаи за обличане и колоритни лежанки за релаксиране след банята. Реставрирани са сто процента прекрасната керамика и курните с чешми за топла и студена вода, изумителната мозайка на пода и стените със свежи арабски плетеници и геометрични орнаменти. Варират светлината и полусянката. И накрая – на баня, като на баня – всички сме поръсени с ароматен спрей розова вода.

Излизаме засмени, освежени и даже отпочинали от това незабравимо впечатление.

Впрочем тази баня, която е била действаща доскоро, има отношение и към най-новата история на града. През 1947 година, в края на английския мандат, еврейската революционна организация ЕЦЕЛЬ провела бойна акция за освобождаване на затворниците от съседната сграда затвор. Взривили стената на втория етаж и пленниците били извадени направо през банята, в която в момента, като че ли нарочно, се къпели жени. В уплахата и суматохата бегълците успешно се скрили.

(((((((((((())))))))))))

 

 

Приказката за Ако продължава с четвъртия обект от туристическата програма. Това е действуващата джамия „Ел Джазар”, построена през 1781 година. Част от основите на главната църква на кръстоносците „Свети Йоан” станали жертва на епохата и били претрансформирани в тази джамия. В дълбоките подземия, останали от кръстоносни времена, жестокият Ахмед паша държал затворниците си, а непокорните заравял живи в земята или обесвал на крепостните стени. Затова бил наречен „месарят” – „ел-джазар”. Но той бил същевременно добър архитект и добър градоначалник на Ако. Освен знаменитата баня и джамията, носеща неговото име, той прекарал добре разклонена водопроводна мрежа с вода от извора Кабри; увеличил площта на града; за оживената морска търговия построил хана сарай „Ел Умдан”, възстановил градските стени. Той така мощно укрепил града, че през 1799 година Ако успешно издържал двумесечната обсада на Наполеоновата армия. Английският флот оказал на Ахмет Ел-Джазар неоценима помощ откъм морето и той тотално разбил Наполеон. Именно тук, край Ако, неотразимият Бонапарт завинаги погребал суперидеята си да завладее Индия. Бил принуден да бяга от Близкия Изток, като изоставил стотиците си ранени войници в манастира на кармелитите в Хайфа, на хълма Стела Марис. Впоследствие Ел Джазар убил и тях.

 

Да, кървави времена! Силни военачалници са се били за Ако и са го завладявали, а после губили; строили са го с много любов, а после със злоба са го разрушавали. Често убивали без повод и по различни причини – териториални, верски или просто така, да докажат себе си и влязат в историята. Но животът побеждава – народ винаги е оставал да живее в това мило, слънчево, морско градче и да пълни улиците му с музика, усмивки и чар.

А ние с ненаситно туристическо любопитство влизаме в голямата и красива джамия Ел Джазар. Тя е умалено копие на Айя София в Истанбул. Украсена е с колонада от прекрасен мрамор, донесен от разрушените вече по това време Кесария, Ашкелон и Тир. Цветът на купола и минарето е светло зелен, както е зелено знамето на пророка. Зеленото е мистичният цвят на Мохамед. В средата на просторния двор има мраморен фонтан за ритуално измиване на богомолците на пет места: челото, очите, устата, ръцете и краката. От високото минаре пет пъти на ден мюезин призовава мюсюлманите към молитва. Стените вътре са изрисувани, подовете са покрити с разкошни персийски килими. Богомолците влизат задължително боси.

Централната огромна зала е само за мъже, а за жените е отделен малък балкон горе под купола. Там, в стенната библиотека, видях множество книги – текстове от Корана с молитви, подходящи за всички поводи и ситуации. По тази си структура джамията и синагогата си приличат, но синагогата е с чисто бели стени. А тук е дадена воля на фантазията на стенописците. В четирите ъгли са имената на четирите халифи, стоящи по величие след Мохамед: Бобакер, Омор, Алат, Осман. Наоколо, сред нежни плетеници от абстрактни форми във всички цветове на дъгата, се четат сури от Корана, написани с по-едър или по-дребен шрифт, които покриват каменните стени и тавани. Етажираните прозорци пропускат светлината през цветна стъклопис. А най-отгоре дивни ориенталски орнаменти в свежи цветове като фина дантела привличат погледа. Там, на купола, смайваща паяжина от изкусни гравюри покрива всеки сантиметър с богата и многоцветна, симетрична композиция.

Джамията „Ел Джазар” е известна и с това, че тук, според местното поверие, се пазят три косъма от брадата на пророка Мохамед*. Редом е гробницата на самия Ел Джазар и на Сюлейман паша – неговия военачалник. В градината „Бустан ел-Баша” старинен беломраморен слънчев часовник с арабски йероглифи отмерва вечността и така, до незнайни времена.

 

(((((((((()))))))

 

 

Как са битували преди два века гостите на града узнаваме от единствения най-голям и най-добре запазил се от османската епоха хан „Ел Умдан”. Бурен търговски живот е кипял тук! И по суша, и по море Ако е бил център на „алъш вериша“. В пристанището акостирали кораби от цялото Средиземноморие. Били пълни със стоки от Европа

Свързани новини: