Осем полицейски коли пазеха МОЧА от опасни за Путин български деца

09/15/14 19:45
(http://ivo.bg/)

Осем полицейски коли пазеха МОЧА от опасни за Путин български деца

Здравейте, пише ви страшно лошият Инджев. Най-лошото му е, че „страшно много хора го четат и му вярват”.

Това е цитат от констатация на мобилизираните от петата съветска колона тази вечер в София под знамената на масовия убиец Че Гевара защитници на съветската окупация на България, помощници на столичната полиция, мобилизирани да пазят заедно с нея от посегателства на български деца светинята на съветско-руския колониализъм в центъра на столицата ни.

Уточнявам: цитатът е регистриран от Нина Денева, фотографираща, но и надлежно фотографирана на мястото на събитието от въпросните бранители на отнетата свобода на България, подслонили се от дъжда под рампата на скейтърите от западната страна на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА).

Бяха се скрили в очакване да се появим ние, подкрепилите в мрежата инициативата в първия учебен ден на 15 септември 2014 г. да преподадем урок по история на своите деца за истината срещу лъжата за съветската окупация като форма на свобода за България. Идеята беше да се появим с бояджийски принадлежности, за да покажем решимостта си да продължим да маркираме свободолюбието си върху паметника на голямата лъжа за българската свобода като проекция на съветската окупация.

В подкрепа на полицията, която следи нашите изяви в интернет, се бяха събрали въпросните мокри кокошки, претендиращи да бъдат революционери.

Обиколих МОЧА в най-големия дъжд, който наводни някои софийски квартали.

Антисъветски кандидати да преподават урок по история на своите деца с бояджийски четки, държани символично в ръце, не се виждаха.

Дежурните изпълнители на мокрите поръчки на съветолюбците, наемниците от „Че Гевара” ( единствените, които се появиха и на взривяването на мавзолея на Георги Димитров преди 15 години) ме изгледаха от убежището си и дори не ме набиха – направо бонус, след като миналата седмица един от тях ми грабна лозунга „Свобода или СССР” и го счупи пред очите на толерантната към тях полиция, която пази МОЧА от българите и явно взаимодейства с мочистите от рода на чегеваристите.

Един полицай се опита да ми проговори от патрулката, но някой го възпря и той затвори прозореца.

Площадът, празен откъм предполагаеми злодейски български деца, въоръжени със страховити за руското външно министерство спрейове и други бояджийски принадлежности, които по време на проливния дъжд не се появиха на местопрестъплението срещу съветската светиня МОЧА, беше пълен с полиция.

„Любезните” полицаи подскачаха като ужилени при всяко изкачване на стъпалата на подхода към златните букви на окупационната символика, която им е наредено да охраняват. Напускаха патрулките, за да предотвратят всяко евентуално посегателство срещу забранения плод на съветската окупация с въпроса „какво смятате да правите”.

Питаха строго всеки, дръзнал да скъси дистанцията и да се доближи да надписа. Явно началниците им не са много добри в четенето в интернет, където ясно бяхме намекнали, че само ще имитираме боядисване. Или просто се презастраховаха пред петата колона, за да не ги накажат за евентуален пропуск да отведат поредния българин с белезници заради това, че пише истината за съветската окупация върху този символ на съветския колониализъм.

Подчинената на руското посолство местна полиция беше подготвена като за националсоциалистическа акция за масови арести в Прага след атентата на местната съпротива срещу хитлеристкия окупационен наместник Хайндрих. За целта беше мобилизирана следната полицейска армия, дислоцирана в района на очакваните, враждебни за Кремъл и неговите подчинени тук действия:

Три бели опела с надпис „полиция”.

Още три полицейски коли от същата марка ( две червени и една мръсно синя) с полицейски лампи на покривите ( сирените им вероятно трябваше цел да вият за респект на населението, когато извозват плячката си.

Един обозначен полицейски джип с вид на возило, предназначено за сафари.

Един „цивилен” черен ситроен без обозначителни полицейски атрибути, но паркиран издайнически в центъра на четироколесната кавалерия на тази армия.

Цялата тази слугинска мобилизация беше вдигната на крак заради едни евентуални деца с четки и празни кутии боя!

Общо 8 ( осем) полицейски коли, обслужващи съветската параноя на московските и софийските власти срещу не просто “неизвестен”, но направо срещу несъществуващ извършител!

Това наистина е урок по (повтаряща се) история. След като можем да търпим огромен, 33 метров монумент, издигнат по фалшив повод в памет на НИТО ЕДИН УБИТ съветски войник в България, защо да не плащаме и разходите за 8 полицейски автомобила, изпратени с идеята да не се позволи срещу НИТО ЕДИН българин да “оскверни” съветската лъжа?

Чехът Юлиус Фучик написал преди да бъде обесен заради патриотизма си от нацистките завоеватели “Репортаж с примка на шията”.

Репортажът за жалкото поведение на българските власти в угода на Путин, който публикувах по-горе, ни най-малко няма претенцията да е толкова рисков и драматичен, но по своя смисъл е идентичен с проекцията на посланието си в наши дни: България продължава да се клатушка със съветска примка на шията и тукашните желаещи да ритнат табуретката под краката на европейското ни бъдеще се надпреварват да услужат с ритника си на своя кремълски господар.

На чешки език “позор” означава “внимание”, но позорът в случая си чисто нашенски.