11/27/14 08:24
(http://patepis.com/)

Москва: Музей на авиацията (част пета на „Из Русия с мотор“)

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, а днес слизаме от мотора и тръгваме пеша да разгледаме центъра на града. Приятно четене

Москва: Музей на авиацията

част четвърта от

Из Русия с мотор

Ден 6,

Ден 6, Втори ден в Москва – 19 Юни 2014 г., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

За този ден бяхме решили да посетим музея на ВВС в гр. Монино на около 38 км. югоизточно от Москва. Събрахме се с Фози по стандартния план в близост до метрото и се качихме на станция ВДНХ до станция Комсомольская. На площада до станцията има три гари – Ярославский вокзал, Ленинградский вокзал и Казанский вокзал. За Монино ни интересуваше

Ярославский вокзал

Крайна гара електричките се забиваха в буфери и няма накъде да ходят. Купихме си билети сравнително бързо, и подобно на метрото само, че с турникети подаваш билетчето и се отваря да влезеш на гарата, след което си търсиш перона и електричката. Бързо се ориентирахме и се качихме в последния момент преди да затвори вратите. Електричките са им сини, наподобяват на нашите, но са по-нови и сравнително чисти отвътре. Междурелсовото разстояние е по-голямо от нашето и съответно самите вагони вътре са по-широки.

Електричката ходеше до крайна гара Монино, та нямаше да е проблем да уцелим къде да слезем. Мина кондуктор с общинска полиция да провери билетите, отваря с трясък вратата и заявява карти и билети за проверка. Вилиан ни беше разказал как пътуват гратис и се гонят из електричката :).

Гарите са им заградени с високи огради, които продължават доста след гарата (подобно на Турция – бел.Ст.) Въпреки това ги гледахме как прескачат оградата, прецапват през релсите и се товарят гратис. На самата гара има турникети и на влизане и на излизане, които се отварят с билетчето или картата, затова като слязат от електричката, за да напуснат гарата гратисчиите пак прескачат оградата. Бе каубойска работа. Преваля дъждец по едно време докато се возехме, но в последствие спря.

Ето ни в електричката.

За около час и 15 мин. пристигнахме на гара

Монино

Разстоянието не е голямо, но влакът спира на много места по пътя. Влаковете от Москва до Монино и обратно са горе-долу през 30 минути. Има няколко интервала през деня, когато са на час.

Качихме се по надлеза, за да преминем към градчето.Слезохме долу и се озовахме на някаква главна улица успоредно на гарата, от другата страна много гъсти дървета и блокове. Доста закътано изглеждаше. Тръгнахме на някъде, но доста объркващо не може да разбереш къде си :). Пуснах GPS-а отново и се насочихме към входа според GPS-а на военната база където предполагахме, че е музея.

Центральный музей Военно-Воздушных Сил РФ, Музейная улица, 1, Монино, Московская область, Русия, 141170

Горе-долу така изглеждаха вътрешните улички навсякъде из градчето.

Решихме, че е време да намерим банка и да сменим малко евра в рубли. Цъкнах на GPS-а гледам на 200 м. Банка и хайде натам. Стигаме до средата на някаква улица, GPS-а вика тука е банката, да ама на около само дървета и блокове, банка няма. Питаме един човек на улицата де е банката, вика „Ей там зад блока“. Хъм, тръгваме ние по някакви калнии пътеки, зад някакви магазинчета, на които гледам гърба, бе все едно отиваш в някакво квартално магазинче да си купиш семки през калната пътека в гората и нещеш ли някаква малка будка по-малка от наш трафопост примерно и там вътре банката лудница :). Влязохме и какво да видим – опашка от бесни страшни пенсии. Наредихме се и зачакахме. Две касови гишета, едното отпред заградено с алуминева дограма с термо панели и врата, това пред гишето във коридорчето, другото нормално гише разплащателно. Бая чакане падна, пък руснаците нали са разговорлив народ и постоянно нещо ти обясняват някакви дето чакат до теб. В крайна сметка нещо с курса долар рубла имало и бързали да си обърнат парите от влоговете ма не разбрах от рубли в евро ли или долари, и системата понеже им е подобна на нашата па теглят парите, па закриват сметки, отварят нови и внасят обратно, луда работа. И тези пенсии точно като нашите не виждат, не чуват, крещят по 10 пъти едно и също на гишето, отиде около час висене. Оказа се, че за смяна на валута може само на заграденото гише и там висяхме да се освободи точно то. В крайна сметка сменихме парите. Потеглихме пак по GPS-a към въпросния вход доста навътре, 15 мин. поне ходене. Гледам заключено хаха, някакво войниче седи в една будка пред входа на поделението. Чукнах на стъклото „Музей есть?“ хаха, казва не е тука музея и сочи надолу. Тръгнахме пак покрай оградата на поделението дето ни посочи и стигнахме блокове някакви, питаме майка с количка на къде е музея. Обяснява натам насам завиваш, ама то едни катакомби с едни полуразрушени постройки и гора направо се губиш. В крайна сметка след още 20 мин. пеша сигурно стигнахме до входа на музея.

На 38 км югоизточно от Москва, в зелените хвойнови гори до град Монино, се намира първият музей на ВВС в Русия. В него може да се видят различни самолети, вертолети, авиационно въоръжение и средства за спасение, отнасящи се за цялата история на руската авиация – от 1909 г. до наши дни. Освен това в залите са експонирани модели на летателни апарати, уникални фотоматериали и редки документи, които са над 37 хиляди.
Подробно за всеки експонат информация има тук – http://ram-monino.hit.bg/main311.htm

Вляво хангар с експонати.

Купихме си билети и влязохме в основния парк с авиационна техника. Ще ви покажа накратко какво има там, а подробно за всеки експонат може да научите на горепосочения сайт.

Най- големият хеликоптер в света, в рекордите на Гинес. Лично на мен тази машина ми стана любима в целия музей.

Ето ви информационната табела за него.

Ето още от експозицията.

Ей на това казвам колесник.

Само в средата са колесниците. От страни има подпорни на крилата да не се сюркат.

Гондола за височинно издигане с балон.

Това чудо не вярвам да може да се издигне („Дископлан“).

Страховита бойна машина с егати руля за управление, все едно караш автобус.

Москвич.

Леле мале, „Победа“ на ски.

Мини МИ.

Героите.

Руския вариант на не безизвестния хеликоптер „Чинук“.

Още …

Фар.

АН-24, като дете редовно си ходех на село с такава машина, за мене билета беше 6 лв., а за майка ми 12 лв. Имахме още гражданска авиация в България с кратки вътрешни полети.

Ето и тежката артилерия.

ИЛ-62.

Руския „Конкорд“ или ТУ-144.

Изгъзицата ЕПОС – опит за орбитален самолет.

И още …

Приключихме с парка, и влязохме в хамбара до главния вход.

9 Май, ДЕНЬ ПОБЕДЪЙ.

В крайна сметка, след като по прочетохме указателните табели на отделните машини се оказа, че по-голяма част от тях са летели само по веднъж – два пъти. По време на студената война са проектирали и произвеждали на корем машини. Пробват не им харесва, ами нищо ще си проектираме друга :).

Всички експонати са заснети, който желае може подробно да разгледа снимките тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Monino_i_aviomuzei/

Освен това имам богата колекция от 3D снимки от същия музей, от които има доста сполучливи. Те се намират тук:

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Как можете да ги видите може да научите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/

Приключихме с музея и се отправихме посока гарата. Беше станало ранния следобед и почнахме да се озъртаме за хапване. Питахме тук, питахме там няма нищо, но ни упътиха до едно кафе пак между дърветата, където имало супички :). Намерихме го криво-ляво и наистина имаше ядене на много прилични пари, горе-долу два пъти по-ниски от Москва, а също така и страхотно бърз „горски“ интернет (в Москва беше доста по-бавен). Починахме, хапнахме доволно и се отправихме към гарата. Гледаме електричката чака и след 4 мин. тръгва, пък си бяха доста точни. Набързо купихме билети и беж по стълбите нагоре през надлеза, после беж надолу. Викам си „Изпуснахме я“. Човекът явно ни видя, че търчим и ще си счупим краката по стълбите и ни изчака. В момента, в който стъпихме вътре затвори вратите :). Следващата беше на около час време от тази и не искахме да губим ценни часове в чакане, а да продължим с обиколката на Москва. След около час и 15 мин. бяхме отново на Ярославский вокзал. Слязохме от електричката и направо изпаднахме в шок – всякакви хора, които слязоха от същото влакче, в което бяхме ние, почнаха да скачат от перона долу на релсите, включително и млади момичета елегантно облечени с роклички и дърпащи куфари на колелца. Гонеха електричката на отсрещния перон, но ако се налага да заобиколиш смятай си я изпуснал 3 мин. поне ходене в едната посока :). Перона съответно от другата страна е доста висок и всичките хора като паяци налазиха електричката която всеки момент се готвеше да потегли и почнаха да се катерят по буферите, за да ги използват като стъпало и по-лесно да излезнат на перона. Машиниста си стоеше най-спокойно вътре и ги гледаше как го полазват хаха като мравки. Мислех да ги снимам на клипче, но ми стана неудобно, явно е нещо нормално за тях. Излязохме от гарата и се натоварихме на метро от станция Комсомольская до станция Римская. Целта беше отново Музей за ретро автомобили, но този път друг държавен.
Музеят се намира на ул. Рогожский вал и разполага с богата колекция ретро автомобили. Доста от тях са си руско производство. Могат да се видят модели на Москвич, които никога не сме срещали на улицата, както и руски спортен модел.
Основната част от колите са в движение.
http://auto-retro-museum.ru/
Този музей ни се стори по-интересен от предишния. В предишния експонатите наистина бяха като току-що излезли от завода, докато в този си бяха овехтели, но много интересни.

Руснаците много си падат по стари американски автомобили, също така и по дълги лимузини от всякакъв вид.

Мотоциклет Москва.

Къде е шофьора :).

И още …

Електромобил.

И …

Ситроен.

Форд модел Т.

Имаха огромна колекция от макети, много интересни.

И стари авто радиа и други джунджурии.

Малко ЗАЗ-ки.

Пикап ЗАЗ.

Хайде на ски.

Волга.

Огромно количество Москвичи, до момента не знаех какво означава тази дума но най- накрая научих – Московчанин.

5 000 000-ния екземпляр.

2 000 000-ния и 3 000 000-ния екземпляр.

Електромобил Москвич.

Пълна гама Москвичи има, ето и 4х4 даже.

Също така и миниван.

Дует 2.

Този белият е с вдигащи се врати нагоре като на Ламборджини и проекция на уредите от таблото върху предното стъкло подобно на модерните сега БМВ-та, само дето москвича е модел ’90 година.

Успяхме да видим и Руския спортен автомобил „Маруся“.

Също така двигател АЗЛК V8.

И Турбо дизел АЗЛК.

Най-интересен ми се стори брониран ЗИЛ, с прагове и дръжки покрай тавана за охраната, която се вози от външната страна на автомобила.

Всички снимки от Музей за ретро автомобили на ул. Рогожский вал можете да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Muzei_retro_avtomobili_na_Rogojki_val/

Кратко видео от музея можете да видите качено в Youtube:

Ако сте с WEB Browser IE 9+, Chrome 5+ или Safari 3+ можете да гледате директно оригинала на видеото във FullHD 1080p формат:

Има и две 3D снимки от музея тук.

http://www.tonyco.net/pictures/3D/Russia_14_06_2014/

Отправихме се към метрото, което хванахме от станция Римская до станция ВДНХ. Там ни предстоеше музея на Космонавтиката, който си бяхме оставили за тази вечер, тъй като работеше до късно него ден. Входът отново не беше евтин и за фотоапарат пак се плащаше отделно, та реших да спестя поредните 8 лв. за снимане, което май беше грешка, но каквото такова. Доста интересен музей. Въпреки забраната щракнах няколко снимки. Има пълна история на Съветската космонавтика от началото до края. Малък киносалон прожектира филм, който показва как се е зародила и развивала руската програма за изпращане на спътник и в последствие на човек в космоса, филмът беше доста интересен. Вътре има отсег от станцията МИР в реални размери, вътре е напълно оборудван и може да видите в какво живеят там горе космонавтите, с какво се хранят и как се къпят и ходят до тоалетна. Изключително интересно, но ще ви го оставя за момента когато отидете и го видите със собствените си очи :). Ето и малкото снимки, които заснех тайно.