139. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ /част втора/

09/13/15 13:54
(http://asenov2007.wordpress.com/)

139. ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ – КРАЛИЦА ВИКТОРИЯ /част втора/

Пламен Асенов
17. 06.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100570211/velikite-evropeici-kralica-viktoria-chast-vtora

Francis Edward Bache

През 1837 година на британския престол се възкачва 18-годишната кралица Виктория и управлява близо 64 години. Всъщност „управлява” е малко условно казано. Властта на короната там отдавна е ограничена. В Англия нещо като Парламент съществува още от тъмните векове, макар че характерът му е доста различен от днешния, а отношенията му с короната минават през твърде сложни и противоречиви етапи. След наистина пълния абсолютизъм при Тюдорите, на власт идват Стюартите, при които нещата може би съвсем малко се смекчават в политически план, но пък се затлачват в икономически. Следва революция, която, както обикновено, завършва с диктатура – на власт е Оливър Кромуел, който премахва монархията и обезглавява властващия крал Чарлс І, само за да се опита сам да вземе абсолютната власт. Така или иначе, от към края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век британската монархия реално управлява все по-малко и има все повече представителни функции. Политическата система при кралица Виктория се реализира по вече позната нам схема. В Лондон има Парламент, в него си противостоят две партии – либералните виги и консервативните тори, мнозинството излъчва кабинет. Премиерът държи изпълнителната власт, но подлежи на контрол и за някои действия трябва да получи одобрение от Парламента, за други – от короната, а за трети – и от двете. Докато Виктория управлява, във Великобритания се сменят 20 правителства, начело с девет премиери. Независимо от политическата им принадлежност, с някои от тях като Мелбърн или Дизраели тя се разбира прекрасно, други, като Уйлям Гладстон, направо не може да понася.

Джордж Макфарен, Струнен концерт №3

Заради предразсъдъците и недостатъчната информация, която българското общество има за викторианската епоха, мнозина тук смятат, че животът на кралица Виктория е скучен. Нищо подобно – той е толкова затворен и подчинен на строгите си правила, че най-малкият поглед и стъпка настрани са истинско приключение. Още съвсем млада, едва седнала на престола, кралицата с ината си сваля цяло правителство при тъй наречената „криза на спалнята”. Работата е там, че по традиция дамите от най-близката свита не са избор на кралицата, а се назначават от премиера, подбрани сред съпругите на висши членове на управляващата в момента партия. Когато Виктория идва на власт, премиер е лорд Мелбърн и дамите на спалнята, както се наричат те, са от вигите. Освен всекидневните развлечения с клюки, за младата кралица те играят наистина важна роля – въвеждат я в тънкостите на управлението. Тя бързо свиква точно с тези дами, намира ги за приятелки, а когато Робърт Пийл идва на власт и иска да ги замени, Виктория отказва. И следва истински урок за български политици – Пийл, след като не успява да преодолее съпротивата на кралицата по тази толкова незначителна всъщност за самото управление въпрос, подава оставка. По-късно, след женитбата на Виктория с принц Алберт, проблемът се решава от само себе си и подобна криза не възниква втори път. Друго интересно развитие има покрай атентатите, извършвани през годините спрямо кралицата. След като през 1840 година първият атентатор, Едуард Оксфорд, е оправдан поради невменяемост, две години по-късно Джон Френсис, за когото се смята, че просто търси известност, насочва пистолет срещу Виктория, но не успява да стреля. На другия ден стреля, но не улучва. За деянието му се полага смъртна присъда, обаче тя е заменена с доживотна каторга. Веднага след това на сцената се появява младежът Джон Бийн, който пък, малко по клоунски, е натъпкал пистолета си с хартия и тютюн. Самият принц Алберт смята, че смъртната присъда е прекалено тежко наказание в случая и се застъпва Парламентът да приеме мек закон, според който „насочването на оръжие срещу кралицата, удрянето и, хвърлянето на предмет по нея или демонстрирането на оръжие в нейно присъствие с цел да бъде сплашена, се наказват със затвор до 7 години и бой с камшик”. Така младежът Бийн е осъден само на 18 месеца, а боят с камшик не се прилага никога, нито спрямо него, нито в следващите подобни случаи. По същия закон по-късно са осъдени, но на максимални срокове, един ирландски националист, който стреля в присъствието на кралицата, и един бивш офицер, който пък успява през прозореца на каретата и да вмъкне бастун и в движене да я удари по главата.

Уйлям Бенет, симфония, оп.43

Освен различни кризи, в живота на кралица Виктория се случват и редица новаторски неща. През 1842-ра, едва пет години, откак е на власт и 17, след като в Англия е открита първата в света железница, свързала Стоктън с Дарлингтън, кралица Виктория за първи път в живота си се качва на влак. Заедно с принц Алберт, разбира се, тя пътува в специален кралски вагон по Голямата западна железница от Слау, градче на около 40 километра от Лондон, до сега централната гара Падингтън. Кралица Виктория е първият британски монарх, посетил Франция от 300 години насам. Тя иска да подобри отношенията си с големия съсед отвъд Ламанша, затова се среща с крал Луи Филип в замъка му в Нормандия. През 1851 година в Лондон тя открива Първото световно изложение, което се провежда под патронажа на принц Алберт. То не само показва огромния напредък на технологиите, но и постига комерсиален успех. Приходите от него обаче не отиват в държавната хазна, още по-малко – в кралския джоб. С тях се създават редица музеи, включително прочутият музей „Виктория и Албърт”. Много са и войните, които Великобритания води при управлението на кралицата. Тя има истинско, неподправено имперско чувство за света наоколо и твърди, че „разширението на Британската империя е облагородяващо и цивилизоващо и предпазва местното население от по-агресивното управление на жестоки владетели”. Британците водят войни буквално по целия свят, някои от които, като Кримската или Опиумната, са доста известни. Малцина обаче знаят, че през 1896 година те водят и най-кратката война в света изобщо, тази със Занзибар. Сега този остров край африканския бряг е част от Танзания, но тогава е самостоятелна държава, която изпада в конфликт на интереси с Лондон. Войната е обявена и 38 минути по-късно Занзибар обявява капитулацията си. Това става, след като султанът вижда британската флотилия, подредена в боен ред, да се приближава към столицата. Умен човек е бил този занзибарски султан…..

Уйлям Бенет, Майската кралица, увертюра

Ще ви изненадам ли, ако кажа, че, освен всичко друго, животът на кралица Виктория е пълен и с много любов. Тя наистина обича мъжа си, принц Алберт, с когото живеят заедно 21 години. През 1861 здравето на Алберт се влошава, но той все пак заминава за Кеймбридж, за да укроти сина им, Алберт Едуард, принц на Уелс, за когото се говори, че е затънал в неприлични отношения с някаква ирландска актриса. Когато се връща от пътуването обаче, Алберт умира от коремен тиф. Виктория е неутешима и започва дълъг траур, свързан с изолация в замъка Уиндзор. Тогава тя слага своите прочути черни дрехи, които не изоставя до края на живота си. Говори се, всъщност, много усилено се говори, макар да няма конкретни доказателства, че в тази си изолация малко по малко кралицата се сближава с верния си шотландски слуга Джон Браун. Браун прекарва дълги години в близост до нея и изпълнява много функции, включително на бодигард. През 1872 година ирландски националист се хвърля към Виктория с пистолет в едната ръка и петици с искане да бъдат освободени ирландски затворници в другата. Джон Браун го събаря на земята и, макар после да става ясно, че пистолетът не е зареден, подвигът му е награден с медал. Той получава и редица други подаръци, слуховете за любовта между двамата се множат, дори злите езици от един момент започват да наричат Виктория „госпожа Браун”, което е сериозна подигравка в онези времена. В Англия се разраства иначе доста немощното републиканско движение. Нещата обаче се променят, след като от коремен тиф, също като баща си, заболява Алберт, принцът на Уелс. В крайна сметка той оцелява, но постоянното медийно внимание и предизвиканото чисто човешко съчувствие към кралското семейство в обществен план водят до възстановяване и засилване на верноподаническите чувства. През 1883 умира и Джон Браун, с което скандалът за връзката на кралицата със слугата и напълно отшумява. Четири години по-късно империята тържествено отбелязва златен юбилей – 50 години от възкачването на кралица Виктория на трона. Далеч от обществото обаче остава тайната за една друга връзка на близо 70-годишната вече Виктория, която някъде започва по това време – с младия индийски слуга Абдул Карим. До каква степен тази връзка е консумирана сексуално, не е ясно. Както пише професор Джейн Ридли обаче, кралица Виктория е любителка на мъжката красота и „как е можела да устои, когато го е видяла да целува крака и”. С Абдул кралицата се хваща да учи хинди, а за диамантения си юбилей през 1897 настоява да му се даде рицарско звание. Идеята среща силна съпротива в семейството и Виктория не успява, но продължава да държи Абдул близо до себе си. Отнема и го смъртта през януари 1901, след като животът и даде фантастичната възможност да управлява цели 63 години, 7 месеца и 2 дни.

Уйлям Бенет, Симфония, оп.43, финал