“Ню Йорк таймс”: Преходът в България и Румъния буксува

в. Ню Йорк таймс

Откакто България и Румъния бяха приети в ЕС през 2007 година, те са под непрекъснато наблюдение не само от Брюксел, но и от европейската полицейска агенция Европол. Страните членки на ЕС знаеха, че нито една от двете страни не е готова за членство.

Достатъчно беше да погледнат докладите на Европейската комисия, описващи ендемичната корупция, мощните престъпни мрежи, занимаващи се с трафик на хора и наркотици, слабостта на съдебната система и на върховенството на закона. Все пак преобладаваше усещането, че е по-добре да се позволи на България и Румъния да се присъединят, за да се насърчат реформаторите, отколкото да не бъдат приети, което би забавило модернизирането им.

След присъединяването си двете страни полагат откъслечни усилия да се справят с корупцията. Но както Европейската комисия даде ясно да се разбере в подробните си доклади, публикувани миналата седмица, общата картина все още е окаяна. “Преходът към пазарна икономика и върховенство на закона е колосално сложен. ЕК подцени системните дефицити, които сме наследили от комунистическата ера и отпреди това”, каза Антоанета Приматарова, експерт по европейските въпроси от Центъра за либерални стратегии в София.

Все пак, повече от 20 години след рухването на комунистическата система в България и Румъния, би могло да се очаква, че по-младо поколение в двете страни ще възприеме политическа култура, която да скъса с миналото.Така че, какво се обърка при България и Румъния?

Но наскоро ЕК обвини премиера Виктор Понта или общо казано Румъния, че се опитва всячески да стъпче върховенството на закона, за да свали от власт президента Траян Бъсеску.

39-годишният Понта – лидер на бившата комунистическа Социалистическа партия, уволни двама омбудсмани от опозицията, освободи директори на институти, разглеждащи червеното минало на страната и затегна хватката си около държавната телевизия. Той също изглежда решен да защитава бившите комунисти и да ги държи далеч от съдилищата.

“Понта върна назад всичкия напредък, който постигнахме през последните няколко години”, заяви Моника Маковей – консервативен депутат от ЕП. В качеството си на правосъден министър в периода от 2004 до 2007 г-ца Маковеи извърши редица промени в съдебната система, за да направи съдилищата независими и да се бори с корупцията. “Обществото и политиците трябва да разберат, че преходът означава подотчетност”.

В доклада си за съседна България ЕК обърна специално внимание на организираната престъпност. Според Европол, българските престъпни мрежи са активни в 15 членки на ЕС. Те се занимават главно с трафик на хора и извършват измами с кредитни карти.

В самата България, според Комисията, те играят уникална роля. Брюксел твърди, че организациите влияят на икономиката, като ограничават конкуренцията и спират чуждите инвестиции. “Тези групировки освен това имат платформа, с която влияят на политическия процес и държавните институции”, отбелязаха от ЕК.

Но какво се обърка в България и Румъния?

Приматарова смята, че за промяна на политическата култура, оформена в течение на много десетилетия, е нужно много повече от приемането на множество технически по същество закони на ЕС.

Години наред ЕК и страните членки на ЕС се придържаха към формула, която изисква страните кандидатки да адаптират своите икономически, търговски, екологични и здравни закони към законодателството на ЕС. Но адаптирането е едно, а прилагането им (и промяната на политическата култура) - съвсем друго. Комисията според Приматарова не е успяла да прецени колко време ще отнеме преходът за замяна на дълбоко вкоренените структури.

Все пак няколко други бивши комунистически страни се справиха по-добре с прехода. В техните случаи изглежда помогнаха два елемента: че са имали силни дисидентски движения в комунистическата епоха и пълното разсекретяване на тайните полицейски досиета..

Полша, която влезе в ЕС през 2004 г., имаше силна антикомунистическа опозиция, която й послужи добре при изграждането на демокрацията през 90-те. Полша също така на ...

Свързани новини: