Кристияна Вълчева: 24 юли е денят на свободата

07/24/12 05:07
(http://radiomilena.com/)

Кристияна Вълчева: 24 юли е денят на свободата

24 юли е денят на свободата, радвам се на живота, каза Кристияна Вълчева, една от българските медицински сестри, които на тази дата преди пет години се завърнаха в България след повече от осем години мъчения в либийски затвори, цитира actualno.com

„Не искам да помня тези години. Всичко е зад гърба ми, но този ден ще си остане паметен в съзнанието ми до края на живота ми. Той е нещо повече от рождения ми ден, от всеки друг празник в живота ми“, спомня си от своя страна Снежана Димитрова през сълзи пет години след края на либийския ад.

„Дойде началникът на затвора и ни каза, че трябва много бързо да се приготвим да си тръгнем. Спомням си пътуването към летището и хилядите врати, които се отваряха, за да излезем. Моментът в самолета, докато пътувахме за България беше прекрасен и с прекрасни хора, които също няма да забравя до края на живота си. Беше много вълнуващ момент. Помня и когато напуснахме въздушното пространство на Либия. За мен беше някаква приказка, беше нещо незабравимо. До края на живота ми този ден ще остане емоционален“, каза тя.

Сега животът продължава сякаш деветте години мъчения са изтрити с гумичка от бял лист хартия. Снежана ходи на работа, завършила е здравен мениджмънт и след успешно взет държавен изпит чака да получи дипломата си. За Кристияна Вълчева животът също върви, като че ли не е прекъсван никога. Вече втора година работи във физиотерапията на ВМА. „След като се върнахме 2007 г. веднага започнах да уча рехабилитация. Преди две години завърших и сега работя. Миналата седмица се върнахме със Здравко от почивка на море. Нещата вървят нормално“, споделя тя.

Д-р Здравко Георгиев също никога няма да забрави 24 юли 2007 г. „Помня го целия от сутринта до вечерта. Но всичко е минало. Гледаме напред“, категоричен е той. Георгиев коментира и делото на доктор Ашраф Джума Хаджудж, който получи обезщетение от съда в Хага в размер на 1 милион евро за мъченията, които е преживял зад решетките. „Парите не са толкова важни. Важното е, че една чужда държава се намеси много активно и помогна на Ашраф да осъди тези престъпници, които ни държаха девет години в затворите и ни измъчваха. Това е важното. Тази държава показа как се бори за гражданите си. Призовавал съм нашите държавници да не признават Либия току-така и веднага. Първо трябва напълно да оневинят, да ни обезщетят и тогава да я признаят“, обясни д-р Георгиев.

Но това не го кара да чувства обида към българската страна. „Не ме интересува дали съм забравен от България, важното е да не ме забрави моето семейство, съпругата ми, синовете ми, снахите ми. През годините се доказа кой ни помни, кой ни помага и кой не. А това, че някои там от горе са ни забравили, това въобще не ме интересува. Аз си живея сега един хубав живот с едно хубаво семейство, а за другото въобще не ми пука“, сподели той.

Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно със съпруга на Кристияна доктор Здравко Георгиев и палестинския студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 година и останаха в либийските затвори общо 2755 дни. Те бяха обвинени през 2000 година в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.

На 6 май 2004 година медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения. На 24 юли 2007 година Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж се завърнаха със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция. Много неща се случиха в света, след като Сесилия, бившата съпруга на Никола Саркози, слезе от самолета заедно с еврокомисарката Бенита Фереро – Валднер и нашите медици. Нещата, които се случиха бяха и в личен план, особено за Сесилия. Но това, което направи тя за тяхното освобождаване, заедно с Валднер, ще остане в паметта не само на медиците.