Българският – най-омразен за малките деца в училище

От всички предмети малките деца в училище мразят най-много българския език.

Над 50% от учениците в IV клас са посочили предмета като „най-нелюбим“ в национално представително изследване на Дружеството на психолозите в България, поръчано от Комисията за защита от дискриминация.

Най-мъчни за малките ученици са дългите диктовки и задължението да правят преразкази, сочат резултатите. Тяхната неприязън към предмета се засилва и поради факта, че българският е един от предметите, по който има външно оценяване след IV клас и заради това учителите са по-взискателни.

Изводът на психолозите, че тази подготовка за финалните изпити за етапа е „толкова безмислено направена, че нищо реално не оценява, а само травмира децата“.

Недолюбвани от малките ученици са и разказвателните предмети „Човекът и природата“ и „Човекът и обществото“. Пред психолозите те се оплакват от „безсмислено трудни уроци“, които не разбират. Особено плашещ за тях бил „Тела и вещества“. Децата мразели и многото дати и имена в частта по история, както и дългите и тежки текстове, които трябвало „да зубрят“.

Справянето с математиката също е трудно, и често – с помощта на частни уроци за децата, чиито родители могат да си ги позволят.

Тя е най-мразеният предмет, но в прогимназиалната степен (V-VII клас). Води класацията с 47.5%. Толкова са учениците, които не обичат задачите и смятането. В тази възрастова група българският език и литература отстъпва първото място и заема втората позиция с 37% неодобрение. Трети, с 36%, е предметът история.

Психолозите си обясняват реакцията на децата срещу математиката с несъобразеното с възрастта съдържание, което специалистите определят като дискриминация по възраст, а срещу останалите предмети – с трудните за заучаване уроци. Много от тях не харесват и информационните технологии, защото това, което им се преподава, е безвъзвратно остаряло и неприложимо.

Учителите

Основното негодувание у учителите е срещу учебниците.

Тези по български и литература най-много учители определят като „сложни и неясни“ (42.6%), историята събира най-голям процент на учебници по предмет с концентрация на фактически грешки (6.8%), физика и химия заемат челното място по липса на адекватно съдържание спрямо възрастта на децата (над 1/3 от запитаните), сочат обобщените резултати.

За младите преподаватели (до 30 г.) най-големият недостатък е, че съдържанието на учебниците е остаряло и неактуално. 62% от всички анкетирани (90% от младите) споделят това мнение. Най-лошо било положението при V-VII клас при учебниците по история, география, информатика и при нормативите по физическо.

 Психолозите

Психолозите обаче виждат и друг проблем – учителите са абсолютно пасивни към насаждането на дискриминационни нагласи у децата както към различните етноси и към децата с увреждания, така и към хората с различна сексуална ориентация.

Циганчетата са убедени, че „Циганите са по-добри от българите“, а българчетата казват „Циганите са черни, мръсни и крадат“.

Точно във възрастта, в която децата имат нужда да получат адекватно знание за сексуалността, преподавателите им мълчат или „увъртат“, както се изразява едно от децата, участвало в изследването.

Дискриминация се прокрадва и не директно от учителите, но индиректно проличава от отговорите им на въпросите за различните етноси. 47% казват, че ромските деца „много трудно се приобщават“. Една четвърт – 25.4%, отиват доста по-далеч, заявявайки, че тези деца трябва да се обучават отделно. 19.5% открито казват, че децата с различен етнически произход имат различни способности.

Прочети цялата новина

Свързани новини: