Властта с всички средства се опитва да #смачка съпротивата на опълчилите се на #концесията в #Крумовград

Властта с всички средства се опитва да смачка съпротивата на хората от Крумовград, които се опълчиха срещу концесията на "Дънди Прешъс Метълс", - заяви журналистът от "Стандарт" Руслан Йорданов в Епизод 7 на "Гневни Млади Хора". Пред камерата на "Гневни"-те, Руслан йорданов разказа потресаващи неща за случващото се в Челопеч, Крумовград и регионите около тях, вследствие на добива на руда. "Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното", - разказа Йорданов. Йорданов съобщи още, че кмета на Крумовград е обжалвал концесията пред ВАС, но, по думите му, съдът е отхвърлил жалбата с мотива, че общината не била страна по концесията и нямала правен интерес. "Нито живеещите там, нито общината имат право да обжалват. Това право има само Прокуратурата, но тя не го прави", - допълни Йорданов. Според Йорданов, хвостохранилището край Крумовград е проектирано на 150 метра от река Крумовица. "Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще ес реши в съда. Реално „Дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което да даде моментната здравна картина", - заяви още Руслан Йорданов. По отношение на Челопеч, там ситуацията е меко казано ужасяваща - рушат се къщи, драстично се е увеличила заболяваемостта сред децата. Според местните жители, както и според една от експертизите, за това е виновна фирмата-концесионер. Рудата се добива буквално в галерии под селото, по 3-4 пъти на денонощие има взривове, отделят се токсични газове. Рудата се добива под формата на концентрат, с високо съдържание на арсен, който се изнася в Намибия. Остатъчния продукт е хвост, който се съхранява в няколко хвостохранилища. По данни на Руслан Йорданов, в хвостохранилището, което се намира на 2 км. от Челопеч, вече има складирани отпадъци в размер на 10-15 милиона тона. Регулярно се изпуска хвостохранилището директно в река Тополница, което довежда до отравяне и ан селата по поречието на реката. Най-силно засегнато от селата е Поибрене. Когато една медицинска сестра още преди години, направило й впечатление, че много често децата се разболяват, поела инициатива и изследвала проби от почвата, обществеността се организира и подписва в подписка с искане добива да спре и да се вземат мерки. Фирмата-концесионер, обаче оказва натиск и всички оттеглят подписите си, като само около 30-ина смели, по думите на Йорданов, жени не се отказват и продължават борбата. През 2007 година е направена експертиза, която доказва, че взривовете са виновни за рушащите се къщи. След това, обаче от "Челопеч майнинг", фирмата концесионер, наема частна фирма, коят оправи експертиза, че не взривовете са виновни, - обясни още Йорданов. "В Челопеч много голяма е зависимостта на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди прешъс метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен", - коментира Йорданов. Руслан Йорданов намекна още, че общинските съвети и някои от кметовете на селищата директно са получавали дарения от фирмата-концесионер, но отказа да съобщи имена. "Всички предприятия в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“, - каза още журналистът, който е правил поредица от разследвания по случая. Йорданов и водещият Генов коментираха и концесионната такса, която през 1999 година е била в размер на 1.5%, при правителството на НДСВ е намалена двойно и отново е върната на ниво 1.5% от правителството на Тройната коалиция. "Аргументът за намаляване двойно на таксата от министър Лидия Шулева е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма", - каза още Руслан Йорданов. * * * Пълен видео запис на разговора в Епизод 7 на "Гневни Млади Хора" може да гледате тук.

Прочети цялата новина

Свързани новини: