Да не повторим Чечения

Газета.ру

Неотдавнашният атентат в Казан сложи точка на илюзията, че за разлика от Северен Кавказ Татарстан ще избегне заплахата от радикализация на религиозните нагласи.

Двойният атентат в Казан през юни - покушението срещу мюфтията Илдус Файзов и убийството на видния богослов Валиула Якупов, идеолог на “традиционния” ханафитски ислям (правна школа в сунитския, б. р.), породи множество въпроси, останали без отговор и до днес. Начинът, по който властта ще реагира на терористичния акт - адекватно и разумно или обратно, с “нервно” суетене, ще се отрази на обстановката в мюсюлманските региони на Русия, включително Поволжието и Кавказ, следователно и на атмосферата в цялата страна.

Какво се случи всъщност през юли? Несъстоятелен изглежда опитът всичко да се обясни единствено с уреждане на сметки заради разногласия покрай доходите от пътувания на мюсюлмански поклонници до Мека. Този вариант безспорно би опростил нещата за татарстанските политици, но още в началото не бе посрещнат с особено доверие.

Другата версия изглежда по-правдоподобно; тя обаче поставя в неловко положение татарстанския политически елит и лоялното към него мюсюлманско духовенство. Според нея атентатът е бил организиран от местните уахабити-салафити-фундаменталисти-ислямисти: в контекста на днешната ситуация в мюсюлманската общност на Русия между изброените де факто няма принципни разлики.

Важно е обаче да изтъкнем, че както и да ги наричаме, всички те се противопоставят на т. нар. традиционен татарски ислям. Ислямът се дели на традиционен и нетрадиционен и в Татарстан, и в Северен Кавказ, и в Централна Азия (изобщо в целия мюсюлмански свят); двата исляма са в перманентен конфликт, придружен със сблъсъци между страните в противоборството.

Води се не само религиозна, но също така идеологическа и политическа борба. Това е схватка за влияние над умовете на мюсюлманите, за контрол върху джамиите, религиозните институции и университетите - в крайна сметка, битка за надмощие в обществото.

Какво по-точно целят да постигнат в Татарстан местните “уахабити” (ще наричаме ислямските опозиционери така, както най-често ги определят журналисти и политици)?

Първо, да докажат превъзходството си над традиционния ислям, не толкова взискателен към спазването на шериатските норми, и над духовенството, което е прекалено лоялно към властта и открито застава на конформистки позиции. Второ, те се стремят да бъдат съпричастни към световния радикален ислям и се смятат за част от това движение. Трето, настояват да практикуват ислямския начин на живот, да живеят по законите на шериата; ако пък това е невъзможно, да излязат от състава на Русия и да образуват своя ислямска държава.

Последното сближава “уахабитите” с радикалния национализъм, покълнал в Татарстан още в самото начало на 90-те, но неизрасъл и до днес като широко влиятелно течение.

Национал-сепаратистите явно нямат и днес никакви шансове да се превърнат в масово движение, но сътрудничеството с “уахабитите” ще привлече излишно внимание към тях.

Никой не знае колко са привържениците на “уахабизма” в Татарстан. Едни казват - само няколко десетки, други - неколкостотин. Говори се и за три хиляди. Ако съдим по Северен Кавказ, на практика няма как да бъдат преброени. Но има и нещо очевидно: имами, споделящи “уахабитските” убеждения, служат и проповядват най-малко в десетки от хилядата татарстански джамии, включително в най-големите градове: Казан, Набережние Челни, Зеленодолск и др. И хората се вслушват в думите им, защото изкусната им проповед - стотици млади татари са минали обучение в ислямски университети от арабски държави и Турция - обвързва религиозните наставления с призиви към социална справедливост и честна власт, а за тях копнеят хората не само в мюсюлманска, но и в цяла Русия.

“Уахабитите” са особено популярни сред младежта - част от младите са разочаровани от традиционния ислям, поднасян твърде вяло от официалните свещенослужители.

През последните години се разшириха контактите на татарските радикали с ...

Свързани новини: