Ипотечни кредити дърпат холандците към дъното

08/21/12 22:01
(http://e-vestnik.bg/)

Ипотечни кредити дърпат холандците към дъното

Ройтерс

Акордеонист от България в холандски град. Снимка: Бистра Величкова

Кризата в еврозоната залива стените на едно от най-сигурните убежища в региона. Досега Холандия, която е една от страните основателки на ЕС и “фискален ястреб” заедно със съседната й Германия, бе пощадена от драматичния срив на цените на жилищата, което се свързва с южноевропейските държави като Испания, пише Атъни Дойч от агенция Ройтерс.

Цените на жилищата спаднаха с близо 15 % от 2008 година спрямо понижението им с 30 % в Испания, откакто започна кризата. Сега, четири години след началото на световната финансова криза икономиката е на ръба на нова рецесия и постоянно понижаващите се цени на недвижимостите разкриват голяма слабост на Холандия: неизплатените ипотеки.

Холандците, които можеха да вземат заеми 12 пъти по-големи от доходите си, за да си купят жилище, са трупали кредити до краен предел. Според някои изчисления Холандия има най-високата ипотечна задлъжнялост на глава от населението в ЕС.

ING, един от най-големите кредитори в страната, прогнозира по-рано този месец, че до 2013 година дългът по всяко четвърто жилище ще надхвърли стойността му. Холандският израз е красноречив - за такива жилища холандците казват, че те са под водата.

В нискоразположената Холандия този израз е достатъчно изразителен. Общата ипотечна задлъжнялост на Холандия е нараснала от 140 милиарда евро през 1995 година до 640 милиарда евро (790 милиарда долара) миналата година или от 46 % на 105% от брутния вътрешен продукт. Освен това централната банка прогнозира, че икономическият растеж за седемте години до 2014 година ще бъде най-ниският от Втората световна война.

През май Европейската комисия посочи, че очаква холандската икономика да се свие с почти един процент тази година. През юли Moody’s предупреди, че може да намали рейтинга на холандските дългови книжа. “Подобна динамика създава допълнителни бюджетни проблеми и означава, че дълговият товар на холандското правителство ще започне да пада по-късно и то от по-високо равнище,” посочи агенцията.

Ако цените на жилищата спаднат с още 10 %, централната банка прогнозира миналата година, че 30 % от всички ипотеки няма да могат бъдат покрити от стойността на жилището. Това ще доведе до загуби на четирите холандски търговски банки, в които около една трета от кредитирането е ипотечно и които вече съобщиха за увеличаване на просрочените ипотеки.

Отровен коктейл

Опитът на холандеца Нико ван Ос показва как проблемът преминава от провинцията до сърцето на държавните финанси. Той и баща му отглеждали парникови цветя в западната част на Холандия от десетилетия, наемайки местно работна сила, а провала продукцията си в чужбина. През 2003 година, когато се раздува жилищният балон, местните власти ги убедили да обърнат в пари семейния бизнес и да продадат земята си на компания с дейност за милиарди евро в строителния сектор.

“Те действаха сякаш дърветата могат да растат до небето,” отбеляза Ван Ос, като си спомня колко болно му е било да продаде под натиск. Десетилетие по-късно земята, която семейството му и още шест съседни ферми продали на правителството, е обрасло поле. Планът за изграждане на 2800 къщи е отменен.

Несъществуващият вече бизнес на Ван Ос е само едно главоболие за община Лансингерланд - разрастващ се нов жилищен квартал с 56 000 жители на север от Ротердам. Лансингерланд купи земя от собственици като Ван Ос и има дългове почти два пъти колкото приходите си. Донеотдавна бе един от най-бързо развиващите се райони в страната, като през 2008 година са построени 1000 жилища.

Тази година построяването на 300 жилища изглежда оптимистично. Много проекти са анулирани и тази година общината отписа 45 милиона евро като загуби. Притесненията на кмета Евалд ван Влиет излизат извън региона му. Холандците харчат най-много за жилища в сравнение с ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/21/12 22:01 http://e-vestnik.bg/15434/ipotechni-krediti-darpat-holandtsite-kam-danoto/