Турция се завръща на Балканите

Дали турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е мислил за Белград, когато заяви, че Босна е всъщност един от турските окръзи, общо 81 на брой, и негово задължение е да се грижи и за Сараево?

От време на време някой от турските официални представители изпраща послание към Западните Балкани, което независимо дали е директно насочено към нас, по правило разтърсва духовете и в Белград. Най-свежата новина пристигна от турския премиер Ердоган, който твърди, че Босна е всъщност една от 81 турски провинции и негово задължение е като премиер да се грижи и за Сараево. Това предизвика възбуда и сред тамошната общественост, но също постави въпроса дали Ердоган не е само споменал Сараево, а всъщност да си е мислил и за Белград.

Турция е много силна страна и не трябва да крие много неща, казва Предраг Симич, професор във Факултета по политически науки. Той припомня, че в момента тя е 18-ата икономическа сила в света, а някои прогнозират, че скоро ще бъде сред първите десет.

Турция промени доста своята политика през последните двадесет години. До началото на това столетие тя бе най-лоялната членка на НАТО, а междувременно стана твърде силна и в този момент тя е по-необходима на НАТО, отколкото НАТО е необходима на нея. Този успех е особено бърз откакто на власт дойде Партията на справедливостта и развитието, която е ръководена именно от Ердоган, обяснява Симич.

Предишните власти в Сърбия, олицетворявани преди всичко от (предишния сръбски президент, бел.ред.) Борис Тадич, достигнаха историческо ниво на отношенията с Турция. Турция, поне декларативно, е третирана като стратегически партньор на нашата страна, а срещите на най-високо ниво бяха по-чести от всякога.

Бившият министър на външните работи на Сърбия Вук Йеремич бе част от тристранна среща, в която участваха и неговите колеги от Турция Ахмет Давутоглу и от Босна и Херцеговина Свен Алкалай. Тази “тройка” имаше редовни срещи в стремежа да се укрепи мирът и стабилността в Босна, която все още е изправена пред много предизвикателства.

Турският президент Абдуллах Гюл също идваше в Белград, както и сръбският президент Борис Тадич на няколко пъти бе в Истанбул. Ако се съди по това какво се заявяваше след тези срещи, Турция наистина е станала един от най-доверените партньори на Сърбия.

Това отношение, което между другото имаше за резултат приемането на резолюция за Сребреница в парламента на Сърбия и подписването на Истанбулска декларация, получаваше остри критики в Република Сръбска, която се почувства директно застрашена от приемането на тези документи.

Независимо от постигнатото ниво на партньорство Милош Маркович, специалист по турската външна политика, завършил магистратура в Института за обществени науки на Анкарския университет, смята, че Белград трябва да бъде внимателен, когато става дума за отношенията с Анкара.

Съществува разминаване между това, което говорят, и това, което правят. Турците всъщност не крият своите амбиции. Турският министър на външните работи Давутоглу веднъж каза, че сърбите нямаше да имат история, ако не бяха турските архиви.

От друга страна се говори, че не съществуват никакви аспирации, изтъква Маркович и припомня, че Давутоглу на няколко пъти е казвал, че иска всеки пътник, който тръгне от Басра без никакви граници да може да стигне до Германия, което е грубо казано някакъв вид османски Шенген.

Маркович и професор Симич припомниха за книгата на Давутоглу “Стратегическа дълбочина”, в която се говори за насоките на турската външна политика.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: