"Ред Хот” подлюти съботната вечер в София

Люто, люто щастие. На подскоци – с крака, на ръце и почти на глава, забъркано, подправено и поднесено от пъргавите пръсти върху баса на Флий, от палките на Чад Смит, от невъзможно да бъде объркания глас на Антъни Кийдис и от грифа на Джош Клингхофър, който макар и да не стана от столчето си заради контузия в крака, взриви феновете с изпълненията си. "Ред Хот Чили Пепърс”  оплетоха София в кървавата сладка сексуална магия на своя фънк-пънк-алтернатив рок. В събота вечер в препълнената зала "Арена Армеец” хиляди разноезични фенове на американската банда куфяха, пищяха, пяха, плакаха. Два часа без прекъсване. Някои от тях изживяха мечтата си от години назад. Но всички – независимо от националност и възраст, бяха едно танцуващо и неимоверно забавляващо се цяло и напълно оправдаха наименованието на тура на "Ред Хот” – I’m Whit You (С теб съм). Доста преди в 21.30 часа на сцената да стъпят Кийдис, Флий, Смит и Клингхофър, за настроението на публиката се погрижиха първо българската банка Q-Check(Кю-Чек), а после и британската А.А.А.К. (As Able As Kane) Българите излязоха на открита сцена пред залата и освен добрия бъзик с един по-популярен на нашите балкански ширини стил, който прави и без това още с името си, предложи смесица от пънк и алтернатив на дошлите да се забавляват отрано. Вече в залата, докато прииждаха феновете на лютите чушлета, някои от които отчаяно търсеха билети в последния момент, А.А.А.К. доказаха защо са били предпочетени за подгряваща група за августовско-септемврийската обиколка на "Ред Хот Чили Пепърс”. Четиримата британци поднесоха изключително оригинален електро-индъстриъл рок саунд, гарниран с еклектични кадри върху видеоекраните. След което дойде и моментът, в който на сцената се качиха "Ред Хот”. С петминутно интро за барабани и бас, което Флий изкара с почти допряно до пода на сцената чело, бе открит гигът. Появата и на Антъни Кийдис взриви публиката, която от този момент до края не спря да куфее. Логично стартът бе даден с парчета от едноименния албум "I’m Whit You”, след което се започна едно препускане през годините с най-обичаните хитове на групата от 1990-те и началото на този век. Преходът между "Snow(Hey Oh)”, "Otherside” , "Under The Bridge”, "Look Around” и останалите парчета бе правен от сола на Флий, понякога акомпаниран от Чад Смит и Джош Клингхофър. Тези междинни изпълнения, всяко от които придружено от емоционални изблици на феновете,  бяха и един вид флирт с тях, макар че те отдавна бяха спечелени и омаяни. Самата група не бе многословна, но затова пък се раздаде напълно на сцената, която бе максимално изчистена за кълчотенията на Флий и Антъни, които бяха като "униформени” с черните си панталони с един дълъг и един три-четвърт крачол и голите си татуирани  тела. Само от време на време Флий не сдържаше възхитата си от публиката с простите възклицания "Изумителни сте” или "Страхотни сте”. На "Blood sugar sex magik” в залата дори и най-големият музикален инвалид вече дереше гърло, а невероятната "Higher Ground” напомни за по-твърдия стил на бандата и върна по-отдавнашните й фенове обратно в 1989 година, когато албумът им "Mother’s Milk” все още се записваше апокрифно от касета на касета у нас. "Californication” напомни за най-щурите изпълнения на групата от 1999 г., накара и тийнейджърите да пеят и да се дивят на "странните танци” на "чичковците” и "лелките” в залата. Макар и Флий да сложи края на купона и да беше ясно, че това не е финалът, последва такъв петминутен рев от страна на публиката, че ушите на всички дълго след това глъхнеха и възприемаха всяка реч гъгнещо.    Завръшането на бандата на сцената бе белязано от ново интро на Чад Смит и Флий, за да последват "Factory of Faith” и "Soul to Squeeze”. Избухналото "Give It Away” напомни на феновете какво още им е липсвало в тази невероятна нощ и бе логичен завършек на изпълненията на Кийдис и компания. Флий благодари на публиката, увери я, че за групата това е било невероятен гиг, който няма да забрави. Благодари на феновете и за това, че подкрепят музиката на живо. Истинският  край на концерта бе сложен от барабанна канонада, изпълнена от Чад Смит, а някои фенове успяха да се преборят за палките му. Опиянени от музиката (е, може донякъде пръст в това да има и бирата) феновете на групата продължиха да крещят и пищят и извън залата. А онези, които не успяха да присъстват на шоуто в София, след няколко дни могат да си го свалят от сайта на "Ред Хот Чили Пепърс”, където вече са качени гиговете на бандата от предишните им концерти. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: