До къде ще стигне радикалният ислям в Татарстан?

Доскоро изповядващите традиционните форми на исляма и салафитите съжителстваха мирно и хармонично в Татарстан. Вече не.

Република Татарстан беше смятана за образец на стабилност и спокойствие, когато предимно населените с мюсюлмани републики в руския севернокавказки регион се замесиха в сепаратистки конфликт, станал причина за все още продължаваща гражданска война на религиозна основа.

Повече от половината от 4-милионното население на Татарстан са мюсюлмани сунити, които отдавна се радват на приятелски отношения с останалата част на Русия. Казан, столицата на тази република, разположена на река Волга, на 724 км източно от Москва, е процъфтяващ и привлекателен град.

Това усещане за спокойствие се промени от юли насам, когато убийци застреляха известния мюсюлмански водач Валиула Якупов и едва не убиха главния мюфтия на Татарстан Илдус Файзов, взривявайки поставена под колата му бомба. Какъв точно е бил мотивът остава неясно, но мнозина в Казан, изглежда, смятат, че това е свързано с публичната кампания и на двамата мъже за борба с нарастващото влияние на салафизма - фундаменталистка форма на исляма.

По съветско време ислямът в Татарстан до голяма степен беше средство за етническо самоопределение и имаше нещо като “народен” характер, казва Ахмед Ярликапов от Руската академия на науките.

Но през последните години салафизмът, който си спечели поддръжници из целия ислямски свят, си проправи път и в Татарстан, особено сред младите. Мигрантите от републиките в Северен Кавказ и бившите съветски републики в Централна Азия също разпространиха по-консервативни тълкувания на исляма.

Оценките за броя на салафитите в Татарстан са различни. Местният мюфтия Фарид Салман казва, че официално обявеният им брой от 3000 души може би е доста занижен. Старото поколение и хората от официалните религиозни структури гледат на тях с недоверие, смятайки ги за носители и проводници на радикализация.

След като зае поста в началото на 2011 г., Файзов започна да отстранява консервативните имами и забрани религиозните учебници от Саудитска Арабия, докато при предшественика му салафитите до голяма степен не бяха закачани.

Салман предупреждава за “талибанизация на историческите граници на Европа”, но подобни страхове вероятно са преувеличени. В много отношения Татарстан изобщо не може да се слага под един знаменател с Кавказ. Районът е икономически процъфтяващ.

Петролните находища и успешното промишлено производство означават, че Татарстан изпраща повече пари в Москва, отколкото получава от федералния бюджет за разлика от силно субсидирания Северен Кавказ.

И което е още по-важно - тук почти отсъстват сепаратистките настроения, които са силни в южните части на Русия; повечето татари се чувстват по-близки до руснаците, отколкото например много от чеченците.

Все пак е притеснително, че властите в Татарстан отговориха на нападенията от юли с нови закони, прокарани през август и насочени срещу салафитската общност. Тези закони са сходни с печално известния закон от 1999 г., забраняващ уахабизма в Дагестан, което заедно с агресивното прилагане на закона в огромна степен спомогна за засилването на бунтовническия подземен свят.

Кремъл очевидно не иска да вижда как още една населена предимно с мюсюлмани република потъва в анархия и насилие. На 29 август атентатор самоубиец в Дагестан уби уважаван суфитски духовник. Това определено може да даде тласък на нова вълна от насилие във вече и без това най-размирната република в Русия.

Нападението бе извършено в същия ден, когато руският президент Владимир Путин посети Татарстан, за да покаже подкрепата си за местните лидери. Той безкомпромисно заяви, че “престъпниците няма никога да постигнат низките си цели”.

Въпросът как точно Москва има намерение да направи това си остава отворен. “Рано или късно държавата ще трябва да влезе в диалог със салафитите”, казва Алексей Малашенко от московския център “Карнеги”.

Но диалогът не е присъщ за руската държава способ за справяне със социални сили, които тя нито ...

Свързани новини: