Безразличие водещо до нихилизъм

На 4 ноември се навършиха 1 200 години от завладяването на византийската Месемврия от хан Крум.Той за пръв път включва крепостта като част от българската държава. И макар че за 12 века за града-държава се водят битки между предводители на имперски армии той си остава българска територия. Тази дата обаче, която несъмнено е сакрална в българската история, продължава да се неглижира-на местно, регионално и държавно равнище. Така беше и на 4 ноември 2012 г. Никой в държавата, областта, общината и град Несебър не сметна за необходимо да  почете бележитата годишнина. Църквата също, заедно с нароилите се в общината сенецета-сдружения с идеална цел, ведно с читалищата и училищата. В тези случаи безразличието към историята ни води до нихилизъм.

КАКВО ВСЕ ПАК СЕ СЛУЧИЛО В НАВЕЧЕРИЕТО НА 4 НОЕМВРИ  812 ГОДИНА И СЛЕД ТОВА?

Често се поставя въпросът за документите на българските ханове или по-точно за оскъдицата им.В случая с дейността на хан Крум броят им наистина не е голям, но пък в някои от изворите са запазени сведения за българската история, които хвърлят светлина за случилото се преди 1 200 г. Основният текст за това е в Хрониката на Теофан Изповедник, но сведения за това какво се е случило на 4 ноември 812 г. се съдържат и в текстовете на Георги Кедрин, Анастасий Библиотекар, Йоан Скилица и Анонимен византийски автор /Skriptor uncertus/.

Из “Хроника” на Теофан Изповедник:
“Към средата на месец октомври [812 г.] Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини. Между това Крум, нападайки с тия машини, превзел града, като цял месец никой не му се противопоставил поради голяма глупост [...] Враговете [българите] намерили града изпълнен с всякакви необходими за живота на хората неща и го завладели заедно с Дебелт. Там намерили и 36 медни сифона и немалко количество от изхвърляния чрез тях течен огън, както и много злато и сребро.”

Текстът от тази хроника се отняся за времето след нанесеното поражение от войските, предвождани от Хан Крум на византийската армия на 25-26 юли 811 г. в което загива и самият император Никифор І Геник. Според хрониста Византия била парализирана от това поражение. Подобен погром византийската империя не била преживявала никога дотогава, а и по-нататък. На следващата година българските войски прехвърлили Стара планина и навлезли в Тракия. Дори само слуховете за българското настъпление  всявали такъв страх и ужас във византийското население, че хората напускали градовете си и бягали накъдето им видят очите. Без да бъдат обсаждани, обезлюдените крепости отваряли без бой вратите си. След Девелт се предали Анхиало и Верея, после Никея, Проват и Филипополис, дори жителите на далечния град Филипи (около днешна Драма) се разбягали – дотам чак бил стигнал страхът от Крум! След всичко това Крум предложил на Византия мир. При това условията му били удивително скромни. В края на септември или началото на октомври същата 812 г. той изпратил пратеници начело със славянския велможа Драгомир при Михаил I с предложение за мир, като предлагал само да се поднови и утвърди договорът от 716 г., сключен при Теодосий Адрамитец и патриарх Герман с българския хан Тервел и подновен по-сетне от Кормисош.
Предложението обаче имало ултимативен характер: „Ако ти не побързаш да утвърдиш мира, то поради твоето решение ще ударя на Месемврия.” Независимо от това, то било отхвърлено от императора „по внушението на лошите му съветници”, пише Теофан, защото те „от лъжливо благочестие и по невежество твърдели, че не трябва да се предават беглеците»
Междувременно Крум започнал да действа след изтичането на ултиматума. През първата половина на м. октомври той обсадил Месемврия с машини и други оръдия, за изработката на които българите били научени от един твърде опитен механик-арабин, който още при Никифор I бил избягал в България поради скъперничеството и лошите обноски на императора към него.
Теофан излага историята за побягването на тоя арабин малко по-подробно:»През времето на един поход Никифор назначил един арабин от Одрин,твърде опитен механик,който бил приел кръщението,без обаче да го възнагради по достойнството му и да го облагодетелствува,дори и заплатата му намалил;а когато той почнал да се оплаква,Никифор жестоко го набил.Обиденият дошъл в отчаяние,побягнал при българите и ги научил да строят всякакъв вид военни машини».Понеже месемврийци не получавали отникъде помощ, Крум не срещнал никакъв отпор и след една кратковременна обсада (по-малко от месец) превзел на 4 ноември. Българите намерили в Месемврия в изобилие всичко необходимо за живота на жителите, много злато и сребро, а също и 36 медни сифона и немалко количество течен огън, с който тия оръдия стреляли.
Докато вървяла още обсадата на Месемврия, Михаил I, който се чувствувал безсилен да се бори с българския хан,бил наклонен да сключи мир. Той се опитал още веднъж да сондира мнението на своите съветници по тоя въпрос, като свикал на 1 ноември патриарха и членовете на сената на заседание, но което присъствали и двама митрополити. Патриархът, митрополитите и императорът стояли за мир, обаче в сената надделяло мнението на магистър Теоктист, най-близкото и доверено лице на императора. Той бил най-живо поддържан от известния църковен деятел Теодор Студит, игумен на Студийския манастир. При такова решение на сената привържениците  на мира не могли да очакват нищо добро от тая постъпка на правителството. Към това се прибавило и друго лошо предназнаменовение. На 4 ноември се показала комета във вид на два съединени блестящи месеца, които отново се разделили и оформили изображение на  човешко тяло без глава. „На другия ден, пише хронистът, дойде ни печалното известие за превземането на Месемврия и изпълни всички ни с униние в очакване на още по-големи злополуки.”
След превземането на Месемврия хан Крум за четвърти път предложил мир на Византия. В отговор на това предложение Михаил I събрал войски от всички провинции и потеглил с тях против България. Устроил лагера на войските си до Адрианопол /Одрин/, но не щеш ли, на 4 май станало слънчево затъмнение и това ново знамение вселило страх и ужас сред войниците.
Крум също потеглил към Одрин и в началото на  юни 813 г. двете армии се разположили една срещу друга и макар че византийците били десет пъти повече от българите, щом хан Крум се появил на белия си кон върху хълма край Версиникия, изплашените византийци така силно побягнали, та Крум, изненадан,помислил, че това е някаква засада и възпрял за малко своите от преследване, но като видял, че те ромеите бягат неудържимо, започнал да ги преследва и избил голямо множество, а императорът, бягайки, се завърнал в Константинопол, като проклинал войските и военачалниците си и се кълнял, че се отказва от императорската власт – отбелязва Теофан Изповедник.
Войниците обаче недочакали Михаил I да се откаже от императорската власт, детронирали го и го изпратили в манастир. За император бил коронясан един от пълководците, арменец по произход, който, макар че също бягал от същата битка като заек, бил титулован като Лъв V. Понеже не срещал никаква съпротива Крум оставил обсадата на Одрин под ръководството на брат си и продължил към Константинопол.

 

                                                                         Максим МОМЧИЛОВ

 

 

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: